Човек в България няма за какво да живее и няма какво да защитава (Олег Новоселов)
Или Честит ден на защитника на отечеството, скъпи съграждани!
Имало едно време оси се заселиха в моята дача в бараката, където държа инструменти. През пролетта млада царица направи малка незабележима топка от сива хартия и извади в нея първото поколение оси работнички. Те бързо измислиха следното. Накратко, когато имах нужда от нещо в бараката през лятото, цял ескадрон от отровни жълти защитници на хартиеното гнездо ме нападна, което беше нараснало до размера на пъпеш „колхозник“. Едва държеше краката си. Не ми хареса всичко това и вечерта предпазливо се промъкнах и чукнах гнездото в кофа с вряла вода. Пчелни пити с ларви и повечето от осите, включително матката, умряха. Оцеляха само дузина и половина насекоми, които в този момент летяха за плячка. Когато се върнаха, те не намериха нито къщата, нито децата и произволно кръжаха и пълзяха около мястото, където някога е било висящо гнездото. Когато погледнах в обора няколко седмици по-късно, намерих на мястото на гнездото прясно изграден хартиен гребен с неправилна форма и шантаво подобие на черупка. Дузина работни оси седяха неподвижно или се рояха в това подобие на гнездо. Забелязвайки ме, те направиха само половинчат опит да демонстрират отбранителна способност. Те нямаха кралица, което означава, че не са имали ларви. А това означава, че не е имало биологичен смисъл да се строи гнездо и да се носи храна там. Но вродената програма на конструктивисткия инстинкт, зашита в малкия им мозък, ги караше да летят отново и отново за нови порции строителни материали и да извайват пчелни пити. Вечерта унищожих останалите насекоми с помощта на кутия дихлорвос, донесена от града. Българските мъже силно ми напомнят на същите тези оси.
Вземете, например, способен млад гастробайтер, дошъл от Централна Азия впечалба в България. Той работи, ясно разбирайки защо го прави. Знае, че със спечелените пари ще построи къща, ще се ожени, ще отгледа деца. Той знае със сигурност, че съпругата му няма да му изневери и няма да му отнеме децата и дома, заедно с вложения труд, здраве и години живот. Той знае, че ще бъде уважаван и обичан от деца и близки. Той знае, че дори и да му се случи нещо, ако той не може лично да отглежда деца, докато работи, тогава моллата и роднините ще отгледат децата му правилно. И знае, че ще посрещне смъртния си час в чест и уважение, заобиколен от любящи деца и внуци. Има смисъл той да работи. Неговите стратегически инвестиции са защитени и ще се изплатят. Той има защо да живее. И има какво да се защитава.
Сега да погледнем средностатистическия работоспособен млад българин. Оглежда се и вижда картина, която никак не го вдъхновява за трудов подвиг. Той вижда, че приятелят му Вася се е оженил, родили са се деца. Вася работеше адски, разруши здравето си, за да изхрани и осигури жилище за семейството си. Тогава жена му се развихри, разведе се с него, съди децата му и апартамент, настрои децата срещу баща им. И по някаква причина се оказа, че все още й дължи пари и е виновен за всичко. Вася е гол, деморализиран, децата го мразят, животът му е разбит, а той тупти от унижение, мъка и безнадеждност. Коля също. Петя също. Саня е пред развод. И няма абсолютно никаква гаранция, че същото няма да се случи и на средностатистическия ни българин. А защо е нужно - да се трудиш, за да загубиш всичко и да тупкаш от мъка - на този средностатистически българин няма да му обясниш. Защото той изобщо не е глупак и разбира, че да пиеш просто така, от забавление, без да губиш нищо, е много по-готино, отколкото да пиеш от мъка, като си загубил всичко. Той обективно няма нужда да работи повече от това да поддържа своетобиологично съществуване. Той няма защо да живее. И няма нищо за защита. Защото стратегическите инвестиции на българина не са защитени по никакъв начин. Той няма нищо свое и изобщо не може да има нищо. Всички обекти на инвестицията му лесно се отнемат от жена и държава.
Не, добре, разбира се, той може самостоятелно да се опита да защити стратегическите си инвестиции, но всички реални методи за защита на собствените си инвестиции са от другата страна на закона. Законът днес е срещу човека. Защо? - ти питаш. Отговорът е лесен: защото живеем при матриархат, а българският мъж законово е сведен до нивото на крепостен или роб. Това не е художествено преувеличение, не е червена дума, а реалното състояние на нещата.
Нека се обърнем към биологията и историята на цивилизацията. Каква е разликата между силен и слаб мъж? Наличие на ловен участък и охранявана от него бърлога. Каква е разликата между роб, крепостен и свободен човек? По принцип фактът, че свободният човек има право да бъде собственик на ЗЕМЯТА, средствата за производство, недвижимите имоти, както и жените и децата. И той имаше право да защитава всичко това с оръжие в ръце. Днес мъжът е лишен от всички тези права, тъй като жената, с помощта на матриархална държава, лесно лишава мъжа, децата му и ресурсите му. Бракът е превърнат в измама, семейството в система за паразитиране върху човека. А фактът, че робът, крепостният е много лош войн и небрежен работник, е известен от древни времена. Защото мрази тези, които трябва да защитава и за които работи, но няма нищо свое. Ето какво имаме. Безправните, летаргични мъже инстинктивно строят нещо, някак работят и колебливо произнасят продиктуваните им патриотични лозунги.
А матриархалната държава ги притиска все по-силно, превръщайки робското им съществуване в още по-мизерно.В лагерите имаше малко мъже по скалъпени случаи на изнасилване. Сега ще ги кастрират и химически по скалъпени случаи на педофилия. Опашката е за сексуален тормоз. Законодателството за издръжката става все по-строго всяка година, което прави развода все по-полезен за жената. Подозирам, че в близко бъдеще мъжете при вида на жени и деца ще се отдръпнат и панически ще хукнат през улицата. Освен това никой не иска да се жени. И със сигурност никой няма да защити държавата, която е организирала всичко това. В тази светлина особено подигравателно-подигравателно звучат лозунгите на властта за велика България, подкрепа на малкия бизнес и семействата. Чудя се как си представят силна държава, малък бизнес и силно семейство без силен мъж горе.
Когато разбрах всичко това, си помислих: защо имам нужда от всичко това? В крайна сметка също няма смисъл да влача всичко това на гърбицата си. Нито бизнесът, нито парите могат да бъдат завлечени в гроба с вас. А кой ще ги получи след смъртта ми - лесно и естествено ще ги прецака (pardon my French). Да оставя всичко на децата също е утопия, тъй като процесът на раждане и отглеждане на потомството не може да бъде практически контролиран от мен. Децата са собственост на жена и държава, но не и на мен. Лишен съм от реални инструменти за контрол на този процес. Не играя българска рулетка. Обективно нямам причина да влагам парите и здравето си в бизнес, да си хабя нервите при работа с персонал. Не ми е изгодно да инвестирам средствата, душата и живота си със семейството и децата си, тъй като днешният брак няма нищо общо с брака, в който са живели моите прадядовци. Не ми е изгодно в тази държава да строя къщи, да садя дървета, да отглеждам синове и да създавам работни места. За мен е по-изгодно да спечеля пари и веднага да ги похарчасебе си. Хоби, пътуване, здраве, развлечения. И тогава унищожих и продадох бизнеса си.
За какво съм? О, да, имам силно впечатление, че сегашният етап на отношенията между държавата и хората съответства на последното третиране с дихлорвос, което тогава извърших с оси.