Чужд език Функции на българския език, Есе - Учено Не!
1. Езикови особености
2. Комуникативна функция
3. Когнитивна функция
4. Кумулативна функция
Българският език в най-широкия смисъл на думата е съвкупността от всички думи, граматически форми, особености на произношението на целия български народ, т.е. всички, които говорят български като майчин език.
Сред разновидностите на българския език ясно се откроява българският книжовен език. С право се смята за най-висшата форма на националния език.
От писмени паметници можем да проследим развитието на нашия език в продължение на хиляда години. Но вместо всичко, което стоеше и ставаше по-силно, ние получихме нова езикова система, система, в която нашето съвременно мислене постепенно беше оставено настрана. Прост пример в езика на древен човек са три рода (мъжки, среден и женски), три числа (единствено, множествено и двойствено), девет падежа, три прости времена. Съвременният език, от друга страна, избира по-строга и удобна двоична опозиция. Системата от падежи и времена също е опростена. Всеки път езикът обръща ръбовете си по начина, който тази конкретна епоха изисква. От безкрайната практика на речта се ражда обновен език.
Езикът е многофункционална система, която се занимава с информацията – с нейното създаване, съхранение и предаване. Функциите на езика са свързани с неговата същност, природа, предназначение в обществото и същевременно са взаимосвързани.
Целта на реферата е да характеризира основните функции на българския език.
1. Езикови характеристики
Терминът "функция" в лингвистиката се използва в няколко значения:
1) целта, ролята на езика в човешкото общество, 2) целта на ролята на езиковите единици. В първия случай говорим за функцииезик, във втория - за функциите на езиковите единици (фонеми, морфеми, думи, изречения).
Функциите на езика са проява на неговата същност. Изследователите на езика не са съгласни относно броя и характера на функциите. Езикът изпълнява много функции (учените идентифицират до 25 функции на езика и неговите единици), но основната функция на езика, основната му цел е да бъде средство за комуникация между хората.
Основните функции на езика включват комуникативна, когнитивна, кумулативна.
2. Комуникативна функция
Основната функция на езика екомуникативна.Езикът служи преди всичко като средство за човешка комуникация. Ние живеем в общество и общуваме в определено общество в определено пространство в определено време. Следователно езикът е основното средство за комуникация.
Известно е, че човек може да познава добре нормите на произношението, думите и правилата за тяхното използване, граматическите форми и конструкции, да може да използва различни начини за изразяване на една и съща мисъл (собствена синонимия), с други думи, да бъде лингвистично и лингвистично компетентен, но не може да използва тези знания и умения адекватно в реална речева ситуация или, както казват учените, комуникативна ситуация. С други думи, за владеенето на езика са важни уменията и способностите да се използват определени думи, граматически структури в конкретни условия на общуване или комуникация (комуникация - от латински communico - свързвам, общувам). Ето защо в обучението по езици се разграничава вид комуникативна компетентност. В значение, близко до този термин, терминътречева компетентност понякога се използва в литературата
Комуникативната компетентност е способността да разбирате другите и да генерирате свои собствени програми за речево поведение,адекватни на целите, областите, ситуациите на общуване.Тявключва познаване на основните понятия на езиковата реч (в методиката те обикновено се наричат изследвания на речта) - стилове, видове реч, структура на описанието, разказ, разсъждение, начини за свързване на изречения в текста и др .; способности и умения за преразказ на текста.Описаните знания и умения обаче все още не осигуряват общуване, адекватно на комуникативната ситуация.
Много важно място в комуникативната функция заемат правилните комуникативни умения и способности - да се избира желаната езикова форма, начин на изразяване в зависимост от условията на комуникативния акт, т.е. умения за вербална комуникация в съответствие с комуникативната ситуация.
По този начин действителните комуникативни умения и способности са уменията и способностите за вербална комуникация, като се има предвид с кого говорим, къде говорим и т. И накрая, с каква цел? Няма съмнение, че тяхното формиране е възможно само на базата на езикова и лингвистична компетентност.
Така че си струва да се съгласим с идеята: комуникацията, комуникацията чрез езика е един от най-важните фактори, които „създадоха“ човечеството.
3. Когнитивна функция
Общуването между хората предполага определено познаване на заобикалящата ни действителност, а едно от универсалните и ефективни средства за познаване на света около нас е езикът. По този начин езикът изпълнява икогнитивнаиликогнитивнафункция.
С помощта на езика, до голяма степен, знанието, се осъществява изучаването на околния свят. Българският език осигурява приемствеността на културните традиции на народа, възможността за възникване и развитие на мощен поток от национална литература.
Езиковата компетентност осигурява когнитивната култура на личността на ученика, развитието на логическото мислене, паметта, въображението на учениците, овладяването на уменията за интроспекция,самооценка, както и формиране на езикова рефлексия като процес на осъзнаване на ученика за неговата речева дейност.
Трябва да се отбележи, че разграничението между лингвистични и лингвистични компетенции е до известна степен условно. Изборът на езиковата компетентност като самостоятелна компетентност е важен за разбирането на когнитивната (когнитивната) функция на предмета роден език. Това е неговата съществена разлика от обучението по чужди езици.
Усвояването на езика включва не само усвояване на знания за езика и овладяване на самия езиков материал.
Учените признават сложната връзка между езика и мисълта. Най-общо връзката между език и мислене се проявява в следното. Възможността за съпоставяне на езиковите единици с явленията на реалността се основава на мисленето, на способността на човешкия мозък да отразява реалността. Без такава връзка общуването между хората би било невъзможно. И наистина, в една от дефинициите на езика езикът се нарича практическо, реално съзнание (К. Маркс, Ф. Енгелс).
Съзнанието, мисленето като свойство на мозъка е идеално, то не притежава свойствата на материята - мирис, вкус, температура и пр. Езикът, или по-скоро неговите единици, има звук, т.е. материална страна. Мисленето се материализира в езика, в звуците, чрез тях се предава на другите хора.
Резултатите от познанието на света са фиксирани с думи, тъй като лексикалното значение на думата се основава на концепцията. По този начин става възможно предаването на предишен житейски опит на следващите поколения чрез думата (в този случай говорим за функцията на езика, която се нарича функция за съхраняване на информация). Въз основа на съществуващите резултати от познанието, фиксирани с думи, се извършва по-нататъшно познание за света, следователно езикът се характеризиракато инструмент, инструмент на мисълта.
4. Кумулативна функция
Събираемостта и информативността са тези съществени свойства на езиковия знак, които са в основата на най-важната му функция, наред с комуникативната:кумулативнатафункция.
Езикът в тази функция действа като връзка между поколенията, служи като "хранилище" и средство за предаване на неезиков колективен опит.
"Думата - името на конкретно нещо, конкретно явление - е еднозначно, но не е прост знак за нещо или явление. Една дума може да разкаже както за времето, така и за средата, в която съществува."
Наличието на определени лексикални единици се обяснява с практически нужди.
Връзката на историята и културата на народа с езика се проявява особено ясно на фразеологично ниво. Голям брой пословици и поговорки отразяват специфични национални особености, имат езикова образност, която се корени в историята на народа, неговия бит, обичаи и традиции.
Най-трудната група по отношение на определянето на национално-културното им съдържание се формира от фоновата лексика. Доказано е, че ако сравним концептуално еквивалентни думи на различни езици, те ще се различават една от друга поради факта, че всяка от тях е свързана с определен обем от знания.
Цялата съвкупност от информация, свързана с думата, характерна за обикновеното езиково съзнание, се наричалексикален фон.
Понятието фонов речник е неразработено. Изследването на фоновите знания е от голямо значение както за лингвистичните и регионалните изследвания (основната наука, в която се изучава това понятие), така и за семиологията и лингвистиката като цяло.
Работата в тази посока със сигурност ще допринесе за по-нататъшното развитие на проблема за езика и културата.
МодеренПериодът на развитие на методиката на езиковото обучение се характеризира с повишен интерес към кумулативната функция на езика, към преподаването на език като средство за запознаване с националната култура.
Изучаването на езика трябва да развива културна компетентност, която осигурява формирането на българската езикова картина на света, овладяването на национално маркирани единици на езика, българския речеви етикет.
Трябва да се отбележи, че целите на формирането на културна компетентност са различни при обучението по роден и нероден език. В обучението по чужди езици се осъществява познаването на стереотипи на поведение и реалности, характерни за живота на един народ и чужди на други, за да се преодолее възможен културен шок при запознаване с уникалността на чужда култура.
Други цели включват формиране на културна компетентност в преподаването на роден език - това е разбирането на националната култура на своя народ, познаването на неговата идентичност, формирането на една от най-важните ценностни ориентации - осъзнаването на значението на родния език в живота на народа, развитието на духовния и морален свят на ученика, неговата национална идентичност.
В условията на нашата многонационална държава това е и познаването на културата на българския народ при срещата му с други култури, осъзнаването на многообразието на духовния и материалния свят, разпознаването и разбирането на ценностите на културата на друг народ, способността да се живее и общува в многонационална държава.
Може да се каже, че обществото има такъв език, какъвто е създаден от обществото, и използва езика както знае и може. Влиянието на езика върху обществото нараства заедно с развитието на самото общество – това влияние нараства с развитието на производството, техниката, науката, културата и държавата. Езикът участва в организацията на труда, в управлението на соцпроизводство, дейности на институцията, в осъществяването на процеса на обучение и възпитание на членовете на обществото, в развитието на литературата и науката.
Обществото влияе върху езика, но езикът от своя страна влияе върху обществото, като участва в различни области от живота и дейността на хората.
Основните функции на езика: комуникативна, когнитивна, кумулативна. Комуникативната функция се проявява в предназначението на езика да служи като инструмент, средство за предаване на информация, обмен на мисли и отчитане на преживени емоции. Когнитивната (когнитивната) функция е тясно свързана с първата. Кумулативната функция се основава на събираемост и информативност.
1. Буров А.А. Когнитивно-лингвистични вариации по темата за българската езикова картина на света. - Пятигорск, 2003.
2. Греков V.F. и др.Помагало за часовете по български език. - М.: Просвещение, 1968.
3. Максимов В.И. Български език и култура на словото. - М.: Гардарики, 2002.
4. Скворцов Л.И. Език, комуникация и култура // Български език в училище. - 1994. - № 1.
5. Стернин И.А. Българският език и комуникативното съзнание през следващите години (Опит за прогноза) // Светът на българското слово. - 2004. - № 2. - С. 73-74.
6. Шмелев А.Д. Българският език и екстралингвистичната действителност. - М., 2002.