Църковен етикет - Православни родители - Страна на майките
„Какво трябва да знаете за православния църковен етикет“ Обща информация за църковния етикет
В енорията Когато се обръщате към духовенството, за да избегнете грешки, е необходимо да имате определен минимум от познания за свещеничеството. В православието има три степени на свещенство: дякон, свещеник, епископ. Още преди да бъде ръкоположен за дякон, протежето трябва да реши дали ще служи като свещеник, като се жени (бяло духовенство) или става монах (черно духовенство). От миналия век в Българската църква съществува и институцията на безбрачието, тоест достойнството се поема с обет за безбрачие („целибат” – на латински „ерген”). Дяконите и свещениците безбрачни също принадлежат към бялото духовенство. В момента монасите-свещеници служат не само в манастирите, те не са рядкост в енориите, както в града, така и в провинцията. Епископът задължително трябва да е от черния клир. Свещеническата йерархия може да бъде представена по следния начин:
Бяло духовенство Черно духовенство
I. Дякон Дякон Протодякон (старши дякон, обикновено в катедрала) Йеродякон Архидякон (старши дякон, в манастир)
II. Свещеник Свещеник, или свещеник, или презвитер Протойерей (старши свещеник)1 Йеромонах Игумен Архим.
III. Епископ (Епископи) Епископ Архиепископ Митрополит Патриарх
Обръщение към дякона Дяконът е помощник на свещеника. Той няма онази благодатна сила, която свещеникът притежава и която се дава в тайнството ръкополагане в свещеничеството. Поради това дяконът не може самостоятелно, без свещеник, да служи литургията, да кръщава, да изповядва, миропомазва, да се жени (т.е. да извършва тайнства), да погребва, да освещава къщата (т.е. да извършва обреди). Съответно те не се отнасят за него.с молба за извършване на тайнството и обредите и не искат благословия. Но, разбира се, дяконът може да помогне със съвет и молитва. Към дякона се обръщат с думите: „Отче дяконе“. Например: „Отче дяконе, можете ли да ми кажете къде да намеря отец ректор?“. Ако искат да научат името на духовник, те обикновено питат по следния начин: "Извинете, какво е вашето свято име?" (така че можете да се обърнете към всеки православен).
Обръщение към свещеника В църковната практика не е обичайно свещеникът да се поздравява с думите: „Здравей“. Самият свещеник, представяйки се, трябва да каже: "Свещеник (или свещеник) Василий Иванов", "Протойерей Генадий Петров", "Игумен Леонид"; но би било нарушение на църковния етикет да се каже: „Аз съм отец Михаил Сидоров“. В трето лице, позовавайки се на свещеник, те обикновено казват: „Отецът игумен благословен“, „Отец Михаил смята“. Но реже ухото: "Свещеник Фьодор посъветва." Въпреки че в многоклировска енория, където може да има свещеници с еднакви имена, за да ги разграничат, казват: „Протойерей Николай е в командировка, а свещеник Николай причастява“. Или в този случай към името се добавя фамилия: „Отец Николай Маслов сега е на рецепцията на Владика“.
Поведение по време на разговор Отношението на мирянина към свещеника като носител на благодатта, получена от него в тайнството Свещенство, като човек, назначен от йерархията да пасе стадо словесни овце, трябва да бъде пълно с благоговение и уважение. При общуване с духовник е необходимо да се гарантира, че речта, жестовете, изражението на лицето, позата и погледът са прилични. Това означава, че речта не трябва да съдържа изразителни и още по-груби думи, жаргон, с който е пълно с реч в света. Жестовете и мимиките трябва да бъдат сведени до минимум (известно е, че скъперническите жестове са признак на възпитан човек). Не се допуска в разговорда докоснеш свещеник, да бъдеш познат. При общуване спазвайте определена дистанция. Нарушаването на дистанцията (твърде близо до събеседника) е нарушение на нормите дори на светския етикет. Позата не трябва да е нахална, камо ли предизвикателна. Не е обичайно да се седи, докато свещеникът е прав; седнете, след като бъдете помолени да седнете. Погледът, който обикновено най-малко подлежи на съзнателен контрол, не трябва да бъде напрегнат, изучаващ, ироничен. Много често именно погледът – кротък, смирен, унил – веднага говори за възпитан човек, в нашия случай църковен. Като цяло човек винаги трябва да се опитва да изслушва другия, без да уморява събеседника с многословието и приказливостта си. В разговор със свещеник вярващият трябва да помни, че чрез свещеник, като служител на Божиите Тайни, Самият Господ често може да говори. Ето защо енориашите са толкова внимателни към думите на духовен наставник.