Църковнославянски преводи на Библията
През 9 век Кирил и Методий превеждат по-голямата част от Библията на староцърковнославянски, използвайки изобретената от тях славянска азбука. Има хипотеза, че предложената от тях азбука е глаголицата, а кирилицата е съставена от буквите на гръцката и еврейската азбука по-късно. До днес са запазени значителни фрагменти от библейския текст с оригиналния превод на Кирил и Методий (например Остромирово евангелие [1] ).
Съдържание
Успоредно с новгородците, подобна работа по кодификацията на преди това разпръснати книги на славянската Библия е извършена през 1502-1507 г. от Матей Десети в скриптория на Супрасълския манастир. Той подготви набор от библейски книги (без Октитеух), който се отличава с високо ниво на калиграфия [1] .
С появата на книгопечатането във Великото литовско княжество и Московска Рус бяха публикувани печатни книги на Светото писание. Това стимулира появата на нови църковнославянски преводи на библейски книги и поправянето на стари.
През първата половина на 16 век родом от Полоцк, доктор по медицина Франциск Скарина превежда Стария завет под заглавието „Бивлия Руска“. Езикът на Библията на Скорина се основава на църковнославянския, но отразява и съвременната западнобългарска писменост (т.нар. „Руска мова” или „Проста мова”, която от своя страна е повлияна от белобългарските диалекти и полския). Преводът, който прави от латинската Библия на Йероним, е отпечатан през 1517-1525 г. в Прага и Вилна.
През 1564 г. основоположникът на книгопечатането в България, "първопечатарят" Иван Фьодоров издава книгата "Апостол", която включва книгите от Новия завет: Деянията на апостолите и техните послания. А през 1581 г. за първи път е отпечатана пълната църковнославянска Библия, Острожката Библия. Публикацията е осъществена във ВеликКняжество Литва по инициатива на княз Константин Константинович Острожски. В текста обаче понякога имаше грешки и неточности. Следващите издания се опитаха да коригират тези грешки.
Приетият в българската държава текст на Библията, както и богослужебните книги, са силно повлияни от църковната реформа на патриарх Никон. От 1650 г. корпусът от библейски и литургични текстове е претърпял мащабна редакция (така наречената книга на Никон вдясно), като се вземат предвид гръцкият текст, както и киевската версия на църковнославянския: например иметоИсусбеше въведено вместоИсус, аористът във второ лице („писа“ - написахте) беше заменен с предаване на гръцки структури. Малко след разкола, през 1663 г., за първи път в Българското царство (Москва) излиза пълна печатна Библия, поправяща поправките на Никон; по-късно обаче бяха извършени нови корекции в духа на правото на Никон. Оттогава староверците, отхвърляйки реформата на Никон, също запазват предреформеното издание на библейските текстове.