Църквата празнува Коледа, Православието и света
Нашият Господ Иисус Христос, Спасителят на света, е роден от Пресвета Дева Мария по време на управлението на император Август (Октавий) в град Витлеем. Август нареди да се направи национално преброяване в цялата му империя, която тогава включваше и Палестина.
Евреите имали обичай да провеждат национални преброявания по племена, племена и кланове, като всяко племе и клан имало свои специфични градове и места на предци, затова Пресвета Богородица и праведният Йосиф, като потомци на Давидовия род, трябвало да отидат във Витлеем (града на Давид), за да впишат имената си в списъка на поданиците на Цезар.
Във Витлеем не намериха нито едно свободно място в градските хотели. Във варовикова пещера, предназначена за обора, сред сено и слама, разпръснати за храна и постеля за добитъка, далеч от постоянно местоживеене, сред непознати, в студена зимна нощ, в среда, лишена не само от земно величие, но и от обикновено удобство, се роди Богочовекът, Спасителят на света. „Виждам странно и преславно тайнство – пее с изненада св. Църква, – Небето е рождество; Херувимски трон – Богородичен; яслите са вместилище, в което лежи неподходящият Христос Бог” (ирмос на 9-та песен на канона). Пресветата Дева, която безболезнено роди Божествения Младенец, сама, без чужда помощ, „Го пови и Го тури в ясли“ (Лука 2).
Но в средата на среднощната тишина, когато цялото човечество беше обгърнато от най-дълбок греховен сън, вестта за Рождеството на Спасителя на света беше чута от пастирите, които бяха на нощна стража при стадото си. Ангел Господен им се яви и им каза: „Не бойте се, ето, аз ви доставям голяма радост, дори на всички хора, сякаш днес ви се е родил Спасителят, Който е Христос Господ, в Давидовия град” и първите почетени бяха смирените пастири.да се поклони в името на спасяването на хората на Потомка на „роба на ума“.
Освен ангелското благовестие на витлеемските пастири, Рождество Христово е възвестено от чудотворна звезда на влъхвите „звездословци“, а в лицето на източните мъдреци целият езически свят, невидим за себе си, е преклонил колене пред истинския Спасител на света, Богочовека. Влизайки в храма, където се намираше Младенецът, мъдреците – „паднаха и Му се поклониха и отвориха съкровищата си, като Му дадоха дарове: злато, ливан и смирна” (Мат. 2, 11).
През същия век на мястото на Витлеемската пещера, прославена от раждането на Исус Христос, равноапостолната императрица Елена построява храм, чийто блясък нейният суверенен син опита много. В кодекса на Теодосий, публикуван през 438 г., и Юстиниан - в 535 г., е изложен законът за всеобщото празнуване на деня на Рождество Христово. В този смисъл, вероятно, Никифор Калист, писател от 14-ти век, в своята история казва, че император Юстиниан през 6-ти век установил да празнува Рождество Христово по цялата земя.
През 5 век Анатолий, Константинополски патриарх, през 7 век Софроний и Андрей Йерусалимски, през 8 век светиите Йоан Дамаскин, Козма Майумски и Герман, патриарх Константинополски, през 9 век монах Касия и други, чиито имена са неизвестни, са написали много свещени песнопения за празника Рождество Христово, които сега се използват от Църквата за прославят ярко отпразнуваното събитие.
Празнуването на Рождество Христово, заедно с Богоявление, продължава в някои източни църкви до края на 4 век, в други до 5 или дори 6 век. Паметник на древното съчетание на празниците Рождество Христово и Богоявление до днес в Православната църква е съвършеното сходство в честването на тези празници. И двете са предшествани от Бъдни вечер, като народната традиция е същата, че Бъдни вечер трябва да се пости.към звездата. Чинът на божествената литургия в навечерието на двата празника и на самите празници е абсолютно еднакъв.
Денят на Рождество Христово от древни времена е причислен от Църквата към големите дванадесет празника, в съответствие с божественото свидетелство на Евангелието, което изобразява празнуваното събитие като най-велико, най-радостно и прекрасно.