Цветоусещане при деца в предучилищна възраст
1. Теоретични аспекти на формирането на цветовото възприятие…………………5
2. Характеристики на възрастовите характеристики на децата от начална предучилищна възраст…………………………………………………………………………….13
3. Състоянието на цветовото възприятие при деца от начална предучилищна възраст ... 17
4. Формиране на цветоусещане при деца…………………………………..22
Спомнете си, много от нас в детството се забавляваха да поставят цветни очила на очите си: синьо - светът става сериозен, строг, тъжен; жълто - всичко изглежда празнично, дори ако денят е облачен. Несериозно, безсмислено занимание? Не!
Цветът е светлата страна на детството. Децата обичат цветовете, реагират на тях, увличат се и играят с тях. Запознаването с цвета им помага да възприемат по-пълно и по-тънко предметите и явленията от околния свят, развива наблюдателността, мисленето, обогатява речта.
Първоначално децата работят с ограничена палитра, която се разширява с израстването им. Пътят на запознаване на децата с цвета е пътят на прякото възприемане на цвета във връзка с външния свят, в единство с думата, която го обозначава.
Цветът като свойство на предмет и явление се познава от децата чрез възприятието. Процесът на възприемане и предаване на цвят от деца е изследван от много психолози (Венгер Д. А., Запорожец А. В., Мелик-Пашаев А. А., Мухина В. С. и др.), историци на изкуството (Бакушински А. В., Волков Н. Н. и др.), учители (Езикеева В. А., Комарова Т. С., Казакова Т. Г., Я. А. Коменски, М. Монтесори , Ф. Фребел, Пилюгина Е. Г., Сакулина Н. П., Флерина Е. А., Ремезова Л. А. и др.)
Предучилищната възраст е период на интензивно сензорно развитие на детето. По въпросите на сензорното възпитание на децата в предучилищна възраст в различни дейности важна роля изиграхапроизведения (Венгер Л. А., Ветлугина Н. А., Запорожец А. В., Комарова Т. С., Сакулина Н. П., Усова А. П. и др.). Проучванията показват, че усещането за цвят включва възприемането на цвета в заобикалящия живот и изкуството, способността за предаване на цвят при създаване на изображение в рисунка, апликация; да подбират цветове, нюанси и да ги създават в изобразителната дейност с цел създаване на цветен образ, както и да изразяват индивидуално отношение към цвета. Чувството за цвят е не само проява на художествените способности на човек, но и способността да отразява света около него.
Проблемът за цвета може да се разглежда в различни аспекти: физиологичен, изкуствоведски, психологически и педагогически. Нашето изследване има педагогическа насоченост и е посветено на изучаването на развитието на цветовото възприятие при деца от начална предучилищна възраст.
Въз основа на горното, ние определихмеобектана изследването: цветово възприятие при деца в предучилищна възраст.
Предметна изследване: процесът на развитие и формиране на цветовото възприятие при малки деца.
Целна изследването: да се проучат характеристиките на цветовото възприятие при децата и да се проследи процесът на неговото формиране при по-младите предучилищни деца.
1. Анализирайте теоретичната литература по проблема за развитието на цветовото възприятие при деца в предучилищна възраст;
2. Да се идентифицират възрастовите и индивидуалните характеристики на цветовото възприятие на децата от начална предучилищна възраст;
3. Определете най-рационалните методи и техники за формиране на цветоусещане при бебета
4. Изберете цикъл от дидактически игри за развитие на цветовото възприятие.
Хипотезана изследването: процесът на формиране на цветоусещане при по-млади деца в предучилищна възраст ще бъде ефективен, ако:
- работата по този проблем ще бъде системна ицеленасочен;
- ще се използват различни средства за цветообразуване.
1.Теоретични аспекти на формирането на цветовото възприятие
От древни времена цветът се счита за едно от важните свойства на обектите и явленията от заобикалящия живот. Още в древния свят хората се опитаха да определят ефекта на цвета върху човек. В продължение на много векове цветът остава важен обект на изследване, само подходите на учените към този проблем са извършени от различни ъгли.
Трябва да се отбележи, че обикновено изучаването на цветовото възприятие се извършва в комплекс и обогатява науката за цвета - цветознанието, включващо физическите, физиологичните и психологическите аспекти на изследването на цвета.
Запознаването с цвета на предметите, предметите, явленията от околния живот и цветовата схема на изображенията от децата в техните рисунки, приложения допринасят за развитието на тяхното естетическо възприятие, чувство за цвят. Важна роля за решаването на тези проблеми играе запознаването на децата с изкуството и природата. Чешкият учител Ян Амос Коменски веднъж писа за това.[1]
В началото на XVII век. Я. А. Коменски е първият, който разглежда въпросите за целенасоченото формиране на чувство за цвят у децата. Той вярваше, че при извършването на тази работа значителна роля принадлежи на визуалната дейност. Чрез създаване на изображение. децата се учат да забелязват цветовете и да им се наслаждават.
Я. А. Коменски смята, че формирането на интерес към цвета при децата трябва да се извършва постепенно и да се изгражда, като се вземат предвид свързаните с възрастта характеристики. Той препоръчва да се дава на децата нещо боядисано и оцветено още на две или три години, а на четвъртата година призовава за още по-широк спектър от цветно зрение, основано на "... това, което радва окото." [2] Той подчерта, че е необходимо от ранна възраст децата да се възпитават на емоционалноствръзка с цвета.
Според Я. А. Коменски цветът е от голямо значение за развитието на естетическото възприятие на децата и може да действа за детето като един от признаците на обект. Следователно отношението на децата към цвета може да се изгради въз основа на отношението им към този предмет (детето хареса вкуса на яркочервен, сочен домат и въз основа на това има положително отношение към червеното).
Я. А. Коменски обърна голямо внимание на формирането на усещане за цвят в процеса на възприемане от децата на произведения на изобразителното изкуство. Той вярваше, че благодарение на художествените образи детето може по-добре да възприема и забелязва различните цветове и да им се наслаждава.
Възгледите на Я. А. Коменски бяха напълно споделени от Ф. Фрьобел. Той вярваше, че в процеса на визуална дейност децата се учат да различават и използват различни цветове и нюанси. Ф. Фрьобел отдава особено значение на качеството на визуалните материали, избора на цветове и нюанси за работа с деца. Той препоръчва да се използват онези цветове, които са характерни за обекти и природни явления около детето. Ф. Фребел вярва, че при формирането на идеи на децата за цвета учителят трябва да вземе предвид техните интереси, емоционални нагласи към определен цвят. Затова той счита за необходимо да предостави на децата възможност да избират цвета на боята, който им е по-приятен и по-близък от другите. Ако децата имат затруднения при решаването на цветовете, тогава те трябва да бъдат поканени да разгледат отново обекта и с помощта на насочващи въпроси да помогнат за избора на подходящия цвят за неговото изображение.[3]
За да научи децата да възприемат различни цветове и нюанси, Ф. Фрьобел предлага специални методи и техники. Първо, той препоръча сами да обмислите цвета, независимо от формата на обекта. Според Ф.Фрьобел, цветът трябва да се изобразява сам по себе си. Второ, F. Fröbel принадлежи към една от първите класификации на последователността на именуване на цветя от деца. На първо място се нарича самият чист цвят (червен, зелен и т.н.). След това се наименуват цветовете според тяхната вътрешна сила (тъмни, светли и т.н.), а накрая - отделни цветове според видовете им смесване.
М. Монтесори придава същото голямо значение на възпитанието на усещането за цвят.[4] Тя смята, че формирането на чувство за цвят играе важна роля в психофизическото развитие на детето, но това развитие не се случва от само себе си, а са необходими специални усилия на учителя.
В работата за запознаване на децата с цвета М. Монтесори следва четири етапа:
1. Активни действия на самото дете, насочени към получаване на сетивен опит;
2. Асоциация на сетивното възприятие с името на цвета от учителя;
3. Разпознаване от детето на цвят чрез назоваване;
4. Запаметяване и самостоятелно назоваване на цветове от дете;
М. Монтесори вярваше, че ефективната работа върху формирането у децата на способността да се различават, назовават и използват различни цветове и нюанси е възможна само със специални дидактически средства.
За първи път в историята на педагогиката М. Монтесори разработва нагледни и дидактически материали за работа с деца. Тя твърди, че постоянната комуникация на детето с тези материали допринася за придобиването на знания за цвета дори от малки деца, които могат да подреждат нюанси в градации.[5]
В българската педагогическа мисъл интересът към детската рисунка възниква през 80-те години на 19 век, но изучаването й продължава и до днес.
Всички научни трудове по изучаване на детската рисунка в различна степен, но задължително се отнасят до възприятието иизползването на цвят от децата като едно от водещите средства за художествено изразяване на рисунка.
От гледна точка на изкуствовед, историк и учител, А. В. Бакушински разглежда цвета в детските творби, който вярва, че усещането за цвят на детето претърпява сложна еволюция.[6] Първоначално детето предпочита да използва основни цветове, след това цветовата палитра става по-сложна, въвежда се голямо разнообразие от цветове. Еволюцията върви от цвят към цвят и тон, от цвят към светлина. Но цветът отдавна остава основният компонент на детското творчество.
За първи път специално изследване на цвета в предучилищната педагогика е посветено на работата на Е. А. Флерина „Изобразително изкуство на деца в предучилищна възраст“ (1965 г.). Установено е, че на първите етапи от работата на децата с визуални материали всеки нов цвят на боята се възприема от тях като голяма естетическа стойност. Но след като се научи да смесва бои и да получава нови нюанси и цветове, детето вече не може и не иска да се ограничава до един цвят, а гравитира към тяхното разнообразие.[7] Е. А. Флерина подчерта, че при обучението на деца в предучилищна възраст учителите трябва да вземат предвид емоционалния характер на цветовото решение. В крайна сметка цветът действа за детето като средство за изразяване на емоционалното му състояние. (Червено коледно дърво, защото е празнично, красиво).