Данъчен обяснителен речник на Ушаков
данък
ДАНЪК
данъци, данъци, мн. данъци, данъци, данъци, вж.
1. Държавно пряко данъчно облагане, което съществуваше за неслужебното население, селяните и гражданите в Московската държава и включваше, освен данъците, също данъци в натура и задължения (исторически).
* Данъчна ставка, данък, наложен върху данъчната единица (вижте 2-ра и 3-та стойност; история). Платете два данъка.
2. Група от ферми, земеделски или търговски, взети като единица при разпределението на държавните данъци (исторически).
3. Семейство (съпруг и съпруга), както и определен брой трудоспособни лица в семейство на крепостни селяни като единица при разпределението на корвей и такси, както и държавно данъчно облагане (исторически). „Колкото данъци има някой в семейството, толкова земя взема.“ Салтиков-Щедрин.
4. Крепостно право - corvée, quitrent, налагано върху такава единица (исторически). „Данъкът ще бъде премахнат от него (стареца).“ Салтиков-Щедрин. „Те живееха в нея (хижа), бяха плодовити и управляваха данъци.“ Некрасов. — Сложиха ги на линия. Некрасов.
5. Парцел. обработени от такава единица (вижте 2-ра и 3-та стойност; исторически). Работете върху две чернови.
6. само ед., сб. Впрегатни говеда (регион, земеделие). Трактори и жив данък.
Тълковен речник на Ушаков - (Тълковен речник на българския език Ушаков Д.Н., 1935-1940 г.)