Данъчно задължение и неговото изпълнение
9.10. Данъчно задължение и неговото изпълнение
Данъчно задължение е задължението на платеца, при наличие на обстоятелства, установени от данъчното законодателство, да плати определен данък, такса, мито. Основанията за възникване, промяна и прекратяване на данъчно задължение се определят от данъчното законодателство. В съответствие с член 36, параграф 3 от Данъчния кодекс, данъчното задължение се налага на платеца от момента на възникване на обстоятелства, които осигуряват плащането на съответния данък, и по-специално юридически факти, например под формата на притежание на обект на данъчно облагане, в резултат на което лицето получава статут на данъкоплатец. Данъчното задължение се прекратява с изпълнението му от платеца или с настъпването на обстоятелства, с които данъчното законодателство свързва прекратяването на данъчното задължение.
Съгласно член 37 от Данъчния кодексизпълнението на данъчнозадължение е плащането на данък, което се извършва директно от платеца. Данъците се плащат както в брой, така и безкасово. Данъкът не се признава за платен, ако платецът отмени или върне платежното нареждане от банката, както и ако няма необходимите средства по сметката. Данъкът се заплаща независимо от степента на отговорност.
Съгласно член 38, параграф 1 от Данъчния кодекс, данъчното задължение на ликвидираната организация се изпълнява и дължимите неустойки се изплащат от ликвидационната комисия на тази организация, освен ако не е предвидено друго в закона, за сметка на средствата на организацията, включително от продажбата на нейното имущество. Данъчното задължение на обикновеното дружество при прекратяване на договор за обикновено дружество, а на стопанска група - при прекратяване на дейността му, е изпълнено и дължимите неустойки се заплащат от всичкисолидарни участници. Ако средствата на ликвидираната организация са недостатъчни, оставащият дълг се изплаща от учредителите на тази организация, а сумата на дълга след това се признавакато лош дълг и се отписва по начина, предписан от закона. В съответствие с член 39 от Данъчния кодекс, данъчното задължение на ликвидираната организация се плаща и дължимите санкции се заплащат от правоприемника на тази организация по начина, предвиден от данъчното законодателство.
Данъчното задължение на реорганизираната организация се изпълнява и дължимите лихви се изплащат от правоприемника (наследниците) на тази организация. Изпълнението на данъчното задължение, плащането на санкции от реорганизираната организация се налага на нейния правоприемник (наследници), независимо дали фактите и (или) обстоятелствата на неизпълнение или неправилно изпълнение на данъчното задължение, неплащане (непълно плащане) на санкции от реорганизираната организация са били известни на наследника (наследниците) преди завършване на реорганизацията.
Данъчното задължение на починало физическо лице се изпълнява от неговия наследник, който е приел наследеното имущество в рамките на стойността на наследеното имущество и е пропорционално на дела в наследството не по-късно от 2 месеца от датата на приемане на наследството. В същото време не възниква правоприемство в изпълнението от наследника на задължението за плащане на неустойка от починалото лице.
При липса на наследници или при отказ от наследство, както и в случаите, когато размерът на данъчното задължение на починалото физическо лице надвишава стойността на наследеното имущество, неплатената сума на дълга се признава за необслужван дълг и се отписва по предвидения от закона начин. Изпълнение на данъчно задължение на физическо лице,обявяването за мъртъв се извършва по подобен начин.