Даргинска писменост
Даргинското писмое писмото, използвано за писане на даргинския литературен език. По време на своето съществуване тя функционира на различни графични основи и многократно е реформирана. В момента даргинската писменост функционира на кирилица. В историята на даргинското писане се разграничават следните етапи:
- XV век - 1928 г. - писменост на базата на арабската азбука;
- 1860 - 1910 - писане на базата на кирилицата (успоредно с арабската);
- 1928-1938 - писане на латинска основа;
- от 1938 г. - съвременна писменост на основата на кирилицата.
Съдържание
Най-старите паметници на даргинското писане са маргинални бележки на арабски ръкописи, датиращи от края на 15-ти - началото на 16-ти век. Така в ръкописа "Minhaj al-‘Abidin" (1494-1497) писарят Идрис, син на Ахмад от Акуши, в полетата и между редовете е написал повече от хиляда даргински думи и изрази на арабски шрифт. Също така голямо количество даргински думи е записано в полетата на ръкописа "Ihya ulum ad-din" (1506-1507), пренаписан от същия Идрис. За да приспособи арабската азбука, Идрис създаде три нови букви, като добави диакритични знаци към съществуващите знаци. С помощта на тези 3 букви той обозначава 6 специфични звука на даргинския език. Гласните звуци на даргинския език в тези ръкописи са отбелязани с гласни знаци [1] .
През 1920 г. даргинската азбука на арабска графична основа е реформирана и доближена до нуждите на даргинската фонетика. От 1921 г. на него започва да излиза вестник „Дарган“, както и други издания [3] . До 1928 г. базираната на арабски даргинска азбука изглеждаше така [4] :
آ | ب | چ | ج | ڃ | د | اه | ٱ | ف | گ | غ | ﻫ | ح | ع | اى | ى | ک | ل | м | ن | او |
پ | ڢ | ڠ | ۊ | ر | س | ڝ | ش | ت | ط | ت | ط | ۆ | و | خ | | څ | ز | ژ | ڗ | ڞ |
През 1860-те години, след присъединяването на Дагестан към Българското царство, е съставена първата даргинска граматика от етнографа и лингвист П.К. Тази граматика използва модифицирана кирилица с добавяне на няколко латински и грузински букви. През 1911 г. върху леко модифициран вариант на тази азбука в Тифлис е отпечатан букварът „Даргила алипуне ва луђисне жуж“ [5] . Тази азбука не получи по-нататъшно развитие.
Първата версия на даргинската латинизирана азбука нямаше главни букви и изглеждаше така [8] :a, b, c, є, ç, d, e, ә, f, g, ǥ, ƣ, h, ⱨ, ħ, i, j, k, ⱪ, l, m, n, o, p, ҏ, q, ꝗ, r, s, ş, s̷ , t, ƫ, u, v, x, ҳ, ӿ, z, ⱬ, ƶ, ƶ̢, ’. През 1930 г. на I Дагестанска правописна конференция за даргинския литературен език са разработени основите на правописа, а през 1932 г. азбуката е реформирана - въведени са главни букви и са изключени буквитеє, ǥ, ҏ. В резултат на това азбуката прие следната форма [9] :
A a | Bb | c c | Ç ç | D d | e e | ɘ ə | F f | G g | Ƣ ƣ |
H h | Ⱨⱨ | Ħ ħ | аз аз | Дж | Kk | Ⱪⱪ | л л | М м | N n |
О о | Стр | Q Q | Ꝗꝗ | R r | S s | Ş ş | S̷ s̷ | T t | T̨ t̨ |
U u | Vv | X x | Ҳ ҳ | Ӿ ӿ | Зз | Ⱬⱬ | Ƶ ƶ | Ⱬ̵ ⱬ̵ | а ӡ |
Тази азбука се използва до 1938 г.
В момента даргинската азбука изглежда така:
A a | Б б | във в | G g | Гъ гъ | джи джи | ГӀ гӀ | D d | нея | нея | Е | W h |
И и | th | К до | К к | ky ky | ка ка | L l | Ммм | N n | Ох ох | P p | ПӀ пӀ |
R p | C с | T t | ТӀ тӀ | u u | f f | x x | х х х | ха ха | ха ха | C c | Це це |
ч ч | ча ча | W w | u u | б б | s s | б б | ъъ ъъъ | ю ю | Аз съм |
БуквитеЁ ё, О o, Ы ы, ь(извън диграфите) иФ Фсе срещат само в заемки (единствената незаета даргинска дума с букватаФе ufikӀes 'да духам'). БуквитеЗ зиЖЖосвен звуковете [З], [Ж] обозначават и африкатите [dz] и [j] [7] .
Езиците Kaitag и Kubachi често се считат за диалекти на даргинския език. През 16-19 век на тези езици са написани редица ръкописи, написани на арабската азбука [1] . За тях никога не е създаден официален скрипт, но е известно, че в частната кореспонденция Кубачин използватДаргинска азбука [12] . През 2002 г. е издаден българо-кубачски разговорник, където се използва даргинската азбука без букватаПӀ рӀ[13] .