Dashie Scary е фенфик на My Little Pony Friendship
Награда фенфик „Историята на ужасите на Даши“
Нощта на кошмарите. Каква е страшната история на пегаса Рейнбоу Даш? Кой от приятелите й ще се изплаши повече и как ще завърши.
P.S.: Този път няма нищо със Соарин и Рейнбоу.
Понитата седяха в замъка на Здрач, украсен за Кошмарната нощ. Всичките шест приятелки и Спайк седяха на столовете си, всички облечени в красиви костюми на Рарити. Здрач беше облечена като принцеса Луна; Applejack в костюм на тигър; Флатършай (да, тя също беше там) беше облечена като заек; Rainbow in the Darkbolt костюм; Пинки беше като призрак, а самата Рарити беше в жълта рокля, завършваща с оранжеви светкавици, всичко блестеше, на главата на понито й имаше корона с ярки жълто-оранжеви пера. „Рарити, какъв е твоят костюм?“ — попита Рейнбоу. — Не разбираш ли?! – възкликнал учудено еднорогът. - Аз съм слънцето! Давам светлина и топлина! – отговори понито по-мелодично. —Кой би се съмнявал...—прошепна пегасът. Здрач се появи, тръгвайки за закуски. Принцесата донесе красиво декорирани кексчета, които купи от Sugar Corner. Всички се облизаха, лакомството изглеждаше много апетитно! —Помогнете си! – каза весело Здрач и сложи чиния с кексчета на масата. —Това е сделката! - Рейнбоу каза достатъчно и започна да яде кексче.
Веднага след като приятелките свършиха с яденето, Пинки каза весело. —Да започнем да разказваме истории на ужасите?! — О, не! Флатършай се скри под масата. — Ха! Не ме плаши! - гордо отговори Рейнбоу, Епълджак направи кръг с очи. —Не е лоша идея. Земното пони се съгласи. Мисля, че да. Принцесата се съгласила. „Пинки, след като ти предложи, започвай. Щастлива усмивка грееше на муцуната на Пинки. Тя скочи на масата и започна своята история на ужасите. —В едностар еднорог живееше в селото, той не излизаше в града, седеше в къщата си ... - И какво е толкова ужасно тук? Синият пегас се прозя. Дъга! — извика Здрач. — Съжалявам. Но Дъгата не се чувстваше виновна. - Както казах, той не напусна къщата, докато нещо не изшумоля в тръбата му ... Еднорогът изскочи от къщата, мислейки, че е духове, но когато няколко жители влязоха там, не намериха никого ... Духовете преследваха еднорога ... Те го преследваха всички ... НИКОГА! Последната дума отекна от стените на замъка. Всички трепнаха, но Даши само завъртя очи, както и Апълджак. —Кой е следващият? — попита Здрач. Аз съм! — изпищя Рарити. „Успех...“ каза Рейнбоу Даш. Еднорогът скочи на масата, а Пинки скочи и седна на мястото си. —И така... В един бутик се продаваха скъпи рокли, модният дизайнер получи поръчка за двадесет рокли! И трябваше да стане за една седмица! Когато модният дизайнер уши почти точното количество, останаха две рокли, тогава безпрецедентен дух съсипа всички рокли! Модният дизайнер загуби славата си и кариерата му се срина ... - Струва ми се, или казахте своя кошмар? Епълджак се изкиска. Рарити я погледна недоволно и скочи от масата. Епълджак скочи върху него. —И така... —Просто нека направим нещо страшно, става ли? Даши се прозя. —Както кажеш. И така… Едно пони спеше в обора, без да подозира за опасността, която дебнеше в двора й… — Епълджак, помниш ли ужасните истории, които разказах при едно пътуване? Тогава ли бяхме с Cutie Mark Crusaders? Фермерът каза. Пегас кимна. — Можете ли да направите нещо подобно? Къде е Флатършай? Искра си спомни. - Тя избяга вкъщи, дори след историята на ужасите на Пинки. Редки отговори. —Ако може да се нарече това история на ужасите. - каза Рейнбоу Даш, а Тулайт погледна обвинително. - И какво? - Няма значение. Продължи,Applejack. Принцесата кимна на приятелката си. - Понито спеше в обора, тъй като духаше силен вятър, тя излезе навън да види какво е времето там. Тя видя сняг и два чифта червени очи, които се взираха през бурята право в нея! Понито не знаеше какво да прави... Тя просто бързо изтича през полето от неизвестното, но той беше все по-близо и по-близо... Появиха се две лапи, едната беше лъв, другата дракон... — Като Discord? Рейнбоу се изкиска. Апълджак погледна приятелката си. - Добре? съжалявам —И така, звярът се движеше към понито... Той протегна лапи и я сграбчи! Понито извика за помощ, но никой не можа да я чуе... Звярът я завлече във Вечнозелената гора... Повече никой не чу за нея! - свърши Епълджак. Приятелки трепереха, с изключение на Rainbow. Това е. Беше. Готино. – весело извика Пинки. - Толкова страшно! — Благодаря ви. Apple отговори. —А ти, Здрач? — попита Даши. —Хайде, ти първи. - Пропусна Sparkle Rainbow. Пегас не скочи на масата, тя увисна във въздуха. —Моята история започва с един стар замък, който беше изоставен и напълно самотен... Над него кръжаха гръмотевични облаци и като цяло замъкът изглеждаше страшен и плашещ! На повърхността изглеждаше, че там няма никой ... Но това не е така! Имаше един луд учен, който правеше разни експерименти... Понитата също бяха негови аутсайдери... — Какво?! Как може едно пони да измъчва други понита?! — възкликна Рарити. —Казах ти, това е лудост! Мозъкът му е полудял! Правеше каквото искаше! Никой не подозира за съществуването му, защото понитата или не помнят, или не се връщат… И така, този учен тества устройството върху едно от понитата, според неговите мисли, той трябваше само да накара понито да блести, но нещо се обърка и подземният свят получи крила, като прилепи, два зъба, змийска опашка и език… — Откъде знаеш? — попита Пинки Пай. — О… Пинки, това е мое.история на ужасите, тя не съществува... —Но... Толкова е правдоподобно... Толкова вълнуващо! - каза Пинки. —Разбира се! Аз съм! – каза самодоволно Дъгата и продължи: – Самият учен не разбра кого е създал! Той започна да хвърля колби по тествания субект, но нито една отвара не подейства. И самият субект на теста получи желание да получи ... Вземи ... Пони души! Дъгата се засмя злобно. —Ъмм... Успя ли? — попита уплашено Пинки Пай. - Когато се появи в слънчевия град Понивил, слънцето заслепи очите й и тя се установи във Вечнозелената гора ... Тя чака дълга нощ, когато понитата няма да спят в къщите си! Пегас обясни. —Как е този?! Нощта на ужасните истории е дълга и всички понита се разхождат по улиците! Гласът на Пинки беше уплашен. —Ами да... Защо? Рейнбоу не разбра. — Н-нищо... Всичко е наред! Земното пони отвърна с лукава усмивка. —Добре. Рейнбоу седна. — Даши, това беше красива история на ужасите! - каза Спаркъл. —Знам! - отговори дъгогривата. Тулайт погледна Пинки. Добре ли си? —Да! ще кажеш ли Не... Не съм равен на Rainbow Dash. Да излезем навън? — Т-Имате предвид тези тъмни улици, където е нощ и бродят понита в костюми?! Пинки Пай проговори със страх. — Какво не е наред? Спаркъл не разбра. — Нищо... Да вървим, разбира се! - Приятели минаха покрай Пинки, добре, които летяха, тя отиде, изражението на очите й имаше страх ... Тя непрекъснато се оглеждаше ... Кой би помислил, че историята на ужасите на Даша ще изглежда като истинска легенда за Пинки.