Давид Бен Гурион
През есента на 1906 г. Дейвид Грийн присъства на първия конгрес на партията Поалей Цион в Палестина, където е избран в централния комитет на партията. Той беше избран и в специална комисия, която трябваше да създаде партийна програма. По-късно тази програма е наречена "Платформа Рамла", чиято цел е създаването на еврейска държава в Палестина. Освен това скоро беше решено да се разпусне централния комитет и да се замени с временен лидерски център, който се състоеше от двама души - Дейвид Грийн и Израел Шохет. Партията постави задачата пред ръководния център – реорганизация на партията. Създаването на ръководния център обаче не беше повратна точка в историята на партията, а само малка промяна. Опитът на Грийн да направи иврит официален език на партията се провали; през 1907 г., по указание на партията, той състави призиви за „Еврейската социалдемократическа партия в Ерец Израел“.
През пролетта на 1920 г. от името на партията Ахдут ха-Авода Бен-Гурион заминава за Великобритания, където трябва да установи контакти с Лейбъристката партия и да оглави бюрото на Световния съюз Поалей Цион. Известно време остава в Лондон, а след това заминава за Виена за конгреса в Поалей Цион. По време на конгреса той получава телеграма от съпругата си Полина и е принуден да се върне в Лондон.
След началото на арабското въстание през 1936 г. Бен Гурион става един от инициаторите на политиката на сдържане. Основният принцип на тази политика беше да се укрепят силите и да се въздържат от големи атаки срещу арабските националисти, които атакуваха еврейското население, и да се избегне нанасянето на щети на цивилното население. През 1937 г., заедно с Хаим Вайцман и Моше Шарет, той подкрепя препоръките на Комисията Пийл, която разделя територията на Ерец Израел (западно от река Йордан) на две части.
Бен Гурионпремина от пасивна политика (политика на ограничаване) към активна, която включва нелегална имиграция и създаване на нови селища на места, където това е забранено от британския закон.
С избухването на Втората световна война Бен Гурион подкрепя еврейските доброволци, които се присъединяват към британската армия, като в същото време смята за необходимо да продължи да се бие срещу Великобритания в Палестина. През този период дейностите за противодействие на британските власти бяха преустановени. Британската армия започва да набира евреи в армията и също така е създадена еврейска национална единица, Еврейската бригада. В началото на войната паравоенните еврейски организации Irgun и Lehi също преустановиха дейността си срещу британците, но по-късно тези организации възобновиха борбата си срещу британските власти. Официалният Ишув и Хаганата, водени от Бен Гурион, остро осъдиха действията на Иргун и Лехи.
През 1942 г. Дейвид Бен-Гурион пътува до Съединените щати, за да обясни позицията на Ишува по основните въпроси, като в същото време той обнародва Балтиморската програма, която поставя началото на еврейската борба за създаване на собствена държава в Ерец Израел. По време на Втората световна война и след нея Бен Гурион се противопоставя на Великобритания, която, подобно на други сили, пренебрегва позицията на европейското еврейство. След края на войната ръководството на Ишува засилва борбата срещу британците, започва активна политическа борба за създаването на еврейска държава.
На 15 май 1948 г. е насрочен краят на британския мандат за Палестина, на евреите е даден шанс да създадат своя собствена държава. По този въпрос обаче мненията са разделени. Противопоставянето на Съединените щати и заплахата от превземането на Палестина от арабските армии ги накара да мислят за възможността за създаване на държава. Тези чувства проникват и в Мапайвидни партийни фигури (като Елизаер Каплан, Дейвид Ремез и други) се противопоставиха на незабавното създаване на държавата, противоположната позиция беше заета от Давид Бен-Гурион, който беше подкрепен от мнозинството обикновени членове на партията.
На 11 май се проведе заседание на Централния комитет на Мапай, на което Бен-Гурион произнесе пламенна реч и представи своята позиция. В разгара на срещата в залата влезе Голда Меир, току-що завърнала се от тайно пътуване до Аман, където преговаряше с Абдула (емира на Трансйордания). Опитите на Меир да убеди емира да подпише пакт за ненападение бяха неуспешни, Абдула вярваше, че само присъединяването на подмандатната територия към Трансйордания, в чийто парламент евреите ще получат 50% от местата, може да предотврати война. Голда Меир отхвърли това предложение. Същия ден от САЩ се завърна Моше Шарет, който разговаря там с американския политик Джордж Маршал. Американците предложиха да отложат създаването на държавата и се опитаха да сплашат Шарет със заплахата от арабско нахлуване в Палестина.
На 14 май Бен-Гурион пристигна в сградата на музея в Тел Авив, където в четири часа прочете Декларацията за независимост, като по този начин провъзгласи създаването на държавата Израел. През нощта на същия ден САЩ признават де факто Израел, а рано сутринта на 15 май Бен-Гурион произнася реч, адресирана до американците.
Бен-Гурион подаде оставка от всички постове поради умора, след като беше на власт в продължение на няколко години, той изпълни много важни задачи: бяха положени основите на държавата Израел, населението на страната се удвои, израелската армия беше създадена, политическият курс на младата държава беше определен, всичко това беше заслугата на Бен-Гурион. Въпреки това той беше силно повлиян от политически катаклизми, разногласия в собствената си партия, необходимостта да намери постояненкомпромис, за него, човек на недвусмислените решения, всичко това беше разочароващо. Освен това оставката на Бен-Гурион беше от идеологически характер, през този период той беше посетен от мисли, че той, както всички останали жители на Израел, трябва да допринесе за развитието на страната. Поради всичко това той решава да се премести да живее в кибуца Сде Бокер, който видя през пролетта на 1953 г., връщайки се от Ейлат.