Давност и отговор на иск
Свързани статии
Как отговорът на искова молба влияе върху течението на давността?
Прекъсване на давността
Прекъсването на давностния срок означава, че давностният срок започва да се изчислява отново и времето, изминало преди прекъсването, не се отчита в новия период (параграф 2 от член 203 от Гражданския кодекс на Руската федерация). В това отношение прекъсването на давността се различава от случаите, при които теченето на давността е спряно.
Действия, които показват признаване на дълг с цел прекъсване на давностния срок въз основа на конкретни обстоятелства, могат да включват:
- признание на иска;
- изменение на договора от упълномощено лице, от което следва, че длъжникът признава наличието на дълг, както и искане на длъжника за такава промяна в договора (например разсрочено или разсрочено плащане);
- подписване от упълномощено лице на длъжника на акт за съгласуване на взаимни разчети.
Такива разяснения се съдържат в параграф 2 на параграф 20 от решение на Пленума на Върховния съд на България № 43.
По този начин признаването от контрагента на предявения срещу него иск прекъсва давността. Това означава, че основната цел на изпращане на иск до длъжника е да се получи признаване на дълга от него.
При това трябва да се има предвид следното.
Признаване на част от размера на дълга
Ако длъжникът не е признал цялата сума на дълга, а само част от него (например длъжникът е закупил стоки на стойност 10 000 рубли, но е платил само 5 000 рубли), това не означава, че длъжникът е признал цялата сума на дълга. Освен когато длъжникът изрично е уговорил друго.
Ако задължението е предвиждало изпълнение на вноски или под формата на периодични плащания и длъжникът е извършил действия, коитосвидетелстват за признаването само на част от дълга (периодично плащане), такива действия не прекъсват давността за други части (плащания).
Такива разяснения се съдържат в параграфи 3 и 4 на параграф 20 от Постановление на Пленума на Върховния съд на България № 43.
По-специално, Върховният съд на България пояснява, че давностният срок за вземане за събиране на дълг по задължение по обезпечен заем, което е трябвало да бъде изпълнено на вноски, започва да тече от деня, в който кредитополучателят не извърши следващото плащане и се изчислява отделно за всяко просрочено плащане (клауза 3.2 от Прегледа на съдебната практика по граждански дела, свързани с разрешаването на спорове за изпълнение на кредитни задължения, одобрен от Президиумът на Върховния съд на България 22 май 2013 г.).
Признаване от длъжника на дълг в края на давностния срок
Длъжникът (или друго задължено лице) може да признае дълга си както преди изтичане на давностния срок при поискване, така и след изтичане на давностния срок. В същото време изтичането на давностния срок само по себе си не засяга възможността за признаване на дълга. След изтичане на давностния срок обаче длъжникът (или друго задължено лице) трябва да признае задължението писмено. В противен случай (например, ако длъжникът след изтичане на давностния срок признае дълга устно), давността няма да започне да тече отново.
Такива правила са установени в параграф 2 на член 206 от Гражданския кодекс на България и са обяснени в параграф 21 от решението на Пленума на Върховния съд на България № 43.
Допълнителни изисквания на кредитора
Признаването от задължено лице на основния дълг, включително под формата на неговото плащане, само по себе си не може да служи като доказателство за признаване.допълнителни искове на кредитора (по-специално неустойки, лихви за използване на средства на други хора), както и искове за обезщетение. Това означава, че признаването на главния дълг не може да се счита за прекъсване на давността за допълнителни искове и искове за обезщетение. Такива разяснения се съдържат в параграф 2 на параграф 25 от Постановление на Пленума на Върховния съд на България № 43.
Правомощия на представителя на контрагента за признаване на дълга
Ако представителят на длъжника е извършил действия, които свидетелстват за признаването на дълга от длъжника, давността се прекъсва само ако представителят е имал съответните правомощия. Такива разяснения се съдържат в параграф 22 от Постановление на Пленума на Върховния съд на България № 43.
Давност на действията. Докладва Алексей Солохин, държавен служител от съдебната власт, съдебен съветник I клас, преподавател в Българския държавен университет по правосъдие.