Дефиниция на населението
В биологията продължават спорове относно точното определение на понятието "популация", за това кои съвкупности от индивиди могат и не могат да се считат за популации. Причините за тези спорове са свързани с няколко обстоятелства. Първо, населението като обект на изследване представлява интерес не само за еколозите, но и за генетиците и специалистите по микроеволюция. Разликите в дефинициите на съвкупност могат да бъдат резултат от различни подходи към един и същи обект. Второ, по-голямата част от популациите имат сложна йерархична структура, като естествено се подразделят на по-малки единици (микропопулации, парцели, деми, семейства и т.н.) и в същото време влизат в по-големи популационни системи. Разногласия относно определението за популация могат да възникнат поради факта, че различните изследователи придават различно значение на едно или друго ниво на тази йерархия. Трето, популациите от организми, принадлежащи към различни таксономични групи, могат да бъдат много различни обекти, само условно обозначени с една дума; по този начин микробиологът, използвайки термина "популация" по отношение на която и да е бактерия, може да има предвид под него не това, което означава под него ботаник, който изучава ливадната растителност, или зоолог, който изучава естествените групи от лъвове.
Често еколозите изобщо не се замислят върху дефиницията на популация, а използват този термин за обозначаване на всяка съвкупност от индивиди от един и същи вид, обитаващи повече или по-малко хомогенна територия (или акватория) или отглеждани в лабораторни условия. Всъщност тази гледна точка е отразена в дефиницията, дадена от Р. Пърл (Pearl, 1937) още през 30-те години на миналия век: „Популацията е група от живи индивиди, идентифицирани в определени граници на пространството и времето“. От тази гледна точка всички чинки могат да се нарекат популация,обитаващи определена горска зона, всички дафнии, живеещи в едно езерце, тиня от всички брашнени бръмбари, живеещи в един буркан.
Този възглед за населението е особено разпространен сред изследователите, занимаващи се с екосистеми. Под популацията тези изследователи обикновено имат предвид съвкупността от индивиди от един и същи вид, които са част от екосистемата, или по-точно в онази част от екосистемата, която е пряко изследвана. Вътрешната структура на популацията, нейната хетерогенност и хетерогенността на индивидите по правило не се вземат предвид. Въпреки това, еколозите, които изучават популациите на отделни видове, вече не могат да пренебрегват наличието на определена вътрешна структура на популацията, нейната хетерогенност, несходството на някои индивиди с други. Идеята за генетичния състав на популацията се оказва, например, много важна при оценката на колебанията на популацията, тъй като при някои видове индивиди от един генотип могат да доминират при максимуми на изобилие в популацията, а индивиди от друг генотип при минимуми на популацията.
Опростявайки донякъде реалната ситуация, можем да кажем, че в поредицата „еколог, изучаващ екосистемите” – „еколог, изучаващ популациите” – „еволюционен генетик”, интересът към вътрешната структура на популацията и към взаимоотношенията на различни популации от един и същи вид постепенно нараства, но в същото време отслабва интересът към изучаването на междувидовите взаимоотношения на една популация, към оценката на нейните „места или „роля” в една екосистема.