Деистичната посока на философията на френското Просвещение от 18 век
Деистичната посока на философията на френското Просвещение от 18 век.
1. Деизмъте направление във философията, чиито привърженици допускат съществуването на Бог само като първопричина, Създател на всички неща, но отхвърлят всяко последващо влияние върху заобикалящия ни свят, човека, хода на историята, противопоставят се както на олицетворението на Бога (надаряването Му с личностни черти), така и срещу отъждествяването на Бога с природата (пантеизъм). Волтер, Монтескьо, Българи, Кондилак принадлежат към видните френски философи деисти.
2. Волтер(истинско име -Аруе) Франсоа(1694 - 1778) - философ, писател, публицист, един от основоположниците на френското Просвещение, който:
• страстно се противопоставя на религията, особено на католицизма (по отношение на религията, той притежава известна поговорка: "Смачкайте вредителите!");
• смятал Бог за основател на заобикалящия свят, за свързващия принцип на всички неща, но бил убеден, че никоя теория и практика не могат надеждно да докажат нито присъствието, нито отсъствието Му;
• съзряха необходимостта от признаване на съществуването на Бог от морална и естетическа гледна точка, за да поддържат реда в обществото, да държат хората (под заплахата от Божието наказание) в покорство и твърдата рамка на морала;
• по отношение на познанието, той се застъпва за комбинацията от емпиризъм и рационализъм, като предпочита първото;
• се застъпва за хуманно отношение към обикновените хора и зачитане на техните права, но счита за идеал на държавата абсолютна монархия, оглавявана от просветен владетел (т.е. излага идеятаза "просветен абсолютизъм"),и също така кореспондира с редица "просветени" монарси (включително императрица на България Екатерина II)и даде практически препоръки за устройството на държавата. 3. Съвременник на Волтер и в много отношения съмишленик еШарл Луи Монтескьо(1689 - 1755) - френски философ, писател, юрист, учен (в много области на знанието), който:
• действал от позиции на деизма — виждал твореца в Бог, но отхвърлял възможността Му да се намесва в делата на хората и процесите на природата;
• видяха в Бог средство за поддържане на реда и насърчаване на морала;
• отхвърли идеята за безсмъртието на душата, критикува християнството и католическата църква за претенции за власт и влияние в обществото, заблуждавайки вярващите (по много въпроси) и потискайки човешката инициатива;
• вярвали, че историята се прави от хора, а не по силата на божествено предопределение;
• Видях влиянието на климата и географията върху организацията на обществото (южните страни с горещ климат обикновено гравитират към деспотизъм, северните страни със студен климат – към демокрация, централноевропейските страни с умерен климат периодично преминават от деспотизъм към демокрация и обратно);
• вярвали, че преди появата на държавата е имало „естествено състояние“, където хората свободно са проявявали своите инстинкти и са задоволявали нуждите си, независимо един от друг, но когато такова съществуване е станало невъзможно, хората са създали държавата въз основа на„обществен договор“,който е предвиждал взаимно признаване на правата и задълженията на другия и появата на публична власт;
• изложи идеята"разделяне на властите"- тоест разделяне на държавната власт с цел по-ефективно функциониране и предотвратяване на деспотизма на три клона - законодателна, изпълнителна и съдебна;
• защитаваше върховенството на закона.
Философията на Монтескьо имаше голям успехзначение за цялата по-нататъшна история на човечеството, философът излагафундаментални идеи,върху които са изградени повечето съвременни демократични държави:
• идеята за приоритета на правото;
• идеята за разделяне на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна.
Най-общо могат да се разграничат следнитеосновни положения на българската философия.Той:
• виждаше в Бога световната воля и световния разум;
• вярвал, че материята е несътворима и обективно винаги съществува;
• вярвал, че човек се състои от смъртно тяло и безсмъртен
• беше убеден, че човек не е в състояние напълно да разбере света
(в частност, същностите на нещата и явленията);
• се противопоставя на религията като такава, срещу християнството, но поради страха, че в случай на ликвидация на религията моралът ще падне и моралните ограничения ще изчезнат, той предлага създаването на заместител на религията - "гражданска религия", "култът към велико същество (Бог)", "култът към световната воля" и др.;
• беше привърженик на емпиричното (опитното) познание;
• смята частната собственост за основната причина за противоречията в обществото;
•оправдава правото на народа на въстание(потиснатите, лишените от права и собственост, мнозинството има право да свали паразитното малцинство и владетел и да създаде общество по собствено желание);
• в едно справедливо, идеално общество всеки трябва да има равни права, а частната собственост трябва да бъде равномерно разпределена между всички граждани в количеството, необходимо за живот (но не и за обогатяване);
• властта да се упражнява не чрез парламента, а от гражданите – директно чрез събрания, събрания,
• в бъдещата държава трябва да се приложи принципно нова система на образованиедеца: децата трябва да бъдат изолирани от външния свят в специални учебни заведения, където ще бъдат възпитани от тях хора на новото общество - върху идеите за лична свобода, взаимно уважение, нетърпимост към религията и деспотизма, които познават професията и разбират водещите науки.
5. Етиен Кондилак(1715 - 1780) обръща по-малко внимание на проблемите на обществото и посвещава основните си усилия на изучаването на проблемите на знанието (епистемология). Могат да се откроят следнитеосновополагащи идеиот неговата философия:
• човек може да опознае външния свят дотолкова, доколкото неговите човешки възможности (ум, сетивни органи) му позволяват това;
• околният свят е източникът на всички знания;
• познанието се основава на сетивното възприятие (отражение чрез сетивата на заобикалящата действителност в съзнанието на човека);
• самостоятелно познание на ума без участието на сетивното възприятие не съществува.