Проблеми на изграждането на гражданското общество в България - Гражданско общество
правно гражданско общество
Понятието "гражданско общество" означава състояние на обществото, при което се създават условия за спазване на правата и свободите, за развитие на гражданската инициатива и политическа активност, за реално участие на гражданите в политиката.
Идеята за гражданско общество (терминът е въведен от Аристотел) първоначално възниква като философска концепция. През 17 век Английският философ Т. Хобс в двете си творби „За гражданина“ и „Левиатан“ очерта фундаментално нова концепция за гражданско общество, която възниква по време на прехода от естественото състояние на обща вражда и страх от смъртта към подредено културно общество, чиито граждани са дисциплинирани от силата на държавата, която установява мир и ред в страната. Самият човек се променя решително, превръщайки се в развита, цялостна и активна личност. Гражданското общество, според възгледите на най-видните философи на новото време (Дж. Лок, И. Кант и др.) е "съюз на индивидите", колектив, в който членовете му придобиват високи човешки качества.
1) България традиционно принадлежи към страните, които са повече държавни, отколкото обществени. Убеждението за необходимостта от силна държава беше толкова дълбоко вкоренено в България, че за съжаление често се приравняваше на своеволие на властта.
3) Известно е, че третото съсловие (което в западноевропейските страни поведе борбата за разширяване на функциите на гражданското общество чрез замяна на държавните институции с самодейни организации) изглеждаше изключително слабо в България и затова е легитимно да се говори за специфична българска небуржоазност. Изправени сме пред един вид исторически парадокс:липсата на достатъчно мощна обществена прослойка, готова да ръководи движението за радикална трансформация, доведе до факта, че тази мисия беше поета от държавата.
4) Специалната роля на хората, която, както на Запад, беше голяма, но се прояви по различен начин: голяма енергия и независимост, инициативите са много по-малко от изпълнението на волята на върховете, историческата ориентация към царя, надеждата за единство с него срещу управляващата бюрокрация.
5) Небуржоазният характер на българското общество.
6) Характерната за нормалното гражданско общество автономност на различните сфери на обществото, наличието на конкуриращи се движения за правата им придобиха своя оттенък в България. Появата на доброволни асоциации, насочени срещу господството на държавата, доведе до тяхното съперничество помежду си за правото да представляват народа и в резултат на това често беше придружено от желание да притежават елементи на държавна власт (например паравоенни отряди на казаците).
Незрелостта на гражданското общество в България често се обяснява от съвременните публицисти и журналисти със злата воля на демоните на революцията: Ленин, Троцки, Сталин. Но не е така. Известно е, че процесът на формиране на гражданското общество обхваща векове и е свързан до голяма степен с прехода от традиционни феодални общества към индустриални форми на развитие. И, както знаете, в България то започна с голямо закъснение, всъщност след премахването на крепостничеството през 1861 г. Преди това в България нямаше свободен пазар на труда, третото съсловие едва се формира, България беше аграрна страна, практически все още нямаше субекти на гражданското общество. Автокрацията и бюрокрацията действаха неконтролируемо, решително потискаха легалната дейност на всякакви обществени опозиционни сили. Дори в първиядесетилетие на ХХ век гражданското общество в България е в начален етап на формиране. Като възпиращ фактор действа и селската общност, която има неприязнено отношение към индивидуалното предприемачество, култивира взаимна отговорност, зависимост, лоялност, слугинаж, лишава членовете си от чувство за лично достойнство, обожествява деспотизма и неговите носители.
Основни промени по този въпрос не настъпват и през периода на социалистическото развитие. Имаше елементи на гражданско общество, но те понякога бяха от формален характер, прекалено организирани и контролирани отгоре от държавната власт. Често елементи на гражданското общество бяха изтласкани в нелегалната сфера и не оказаха съществено влияние върху общественото съзнание. Всичко това доведе до факта, че активността на гражданите най-често изглеждаше показна, церемониална или принудителна (струва си да си припомним предизборните кампании от минали години).
Разглеждането на особеностите на формирането на гражданското общество в България и историческите събития, повлияли на този процес, е важно при разглеждането на проблемите и бъдещите перспективи за развитие на гражданското общество. Сериозните проблеми на съвременното българско общество, възникващи по пътя към формирането на гражданско общество, се изтъкват от почти всички наши учени.
Първо, разделението на българското общество и население по различни признаци: бедни и богати; център и райони; столица и провинция; елити и хора; служители и всички останали.
На второ място, липсата на обединяващи ценности като: доверие, солидарност, съгласие относно основните основи на обществото, уважение към живота, личността и човешкото достойнство.
Четвърто, липсата на голяма средна класа. В едно разделено общество държаватапретърпява опасни трансформации, превръщайки се в корпоративен, той преследва свои цели и интереси, различни от целите и интересите на обществото.
Пето, водещият субект на корпоративистката държава е бюрокрацията и съпътстващите я сенчести отношения, клиентелизъм, корупция и взаимни задължения.
Шесто, ниското ниво на обществено доверие в политиците, принудителното приспособяване към действията на властите, скептицизъм относно възможността за влияние върху техните решения.
Можете и трябва да добавите следните проблеми:
- наличието на стабилни стереотипи на масовото политическо съзнание, система от ценности, формирана от тоталитарния режим. Ценности като частна собственост, неравенство, конкуренция все още пораждат психологически дискомфорт у част от населението;
- противоречието между необходимостта от формиране на гражданско общество и стабилното функциониране на държавата като правова;
-криминализация на икономиката и отчасти на публичните власти;
- противоречивият характер на процеса на българска модернизация;
- разпространение сред част от населението на неконструктивни форми на дейност и самоизява;
- гражданска апатия на населението;
- липсата на политическа култура на гражданство в значителна част от обществото. Друг проблем на гражданското общество е свързан с изучаването и контрола върху дейността на т.нар. Тези специалисти осигуряват така наречения спин контрол, тоест наблюдават формирането и функционирането на имиджа на даден политик или партия в медиите, а понякога, както е в България, се опитват да направляват целия политически процес, например като инициират създаването на нови политически партии или разработват стратегии и технологии за предаване на информация.власт от едни ръце в други. Намирайки се във властови структури, но в същото време извън зоната на демократична отговорност, консултантите, от една страна, доста забележимо участват в процеса на вземане на политически решения, но, от друга страна, са практически безотчетни пред гражданите.