Демографската ситуация в България

Авторът Людмила Игоревна Кравченко е експерт на Център Сулакшина.
Демографската ситуация в България през 2016 г. показва същите тенденции:
- българското население на страната бързо измира;
- естественият спад на населението е характерен за повечето субекти на България;
- България компенсира изчезването на собственото си население поради миграционен прираст.
- в резултат на естествени причини (раждаемост и смъртност) населението на страната е намаляло с 30 хиляди души през първите шест месеца, но поради факта, че през това полугодие в страната са пристигнали 140 хиляди мигранти, Росстат отчете ръст на населението от 109,7 хиляди души;
— системното влошаване на икономическата ситуация от 2013 г. насам се отразява и на демографския компонент — раждаемостта първо се забавя, а през 2015 г. се наблюдава спад спрямо предходната година (фиг. 1). Желанието за деца при влошена икономическа ситуация в България намалява.

- Дългоочакваният естествен прираст, започнал в страната през 2013 г., има само едно обяснение - населението в покрайнините започва да нараства толкова бързо, че нарастването му започва да покрива естествения упадък на българите. Така например през 2015 г. само в Северно-Кавказкия федерален окръг растежът надвишава българския годишен 2,6 пъти (фиг. 2).

В същото време регионите с висока концентрация на българско население продължават да демонстрират тенденции на естествено намаляване на населението с рекордни темпове.
В първияполовината от 2016 г. естествен прираст на населението е регистриран само в 35 субекта на България, докато останалите 50 продължават да измират. Да видим например как се е променил броят на регионите до 2015 г. от 2000 г. (фиг. 3).

Само 24 субекта не са намалили числеността си - това са кавказките републики и други национални региони, столични и нефтени и газови субекти. Населението е нараснало с повече от 10% само в 9 субекта и е намаляло с повече от 10% в 37. Абсолютни лидери са Чечня и Магаданска област. Чеченската република увеличи населението си с 91%, докато Магадан загуби почти 40% от жителите си.
- векторът на международната миграция се промени през последните години. Всяка година броят на българите се увеличава поради миграционния прираст с 230-300 хиляди души, 96% от които са имигранти от страните от ОНД. Ако по-рано основният миграционен поток идваше от републиките от Централна Азия, то със затягането на законодателството и девалвацията на рублата броят на оставащите в страната мигранти намаля, докато от началото на конфликта в Украйна расте броят на украинските граждани, които идват в България както да печелят пари, така и с надеждата да намерят убежище (фиг. 4). Сковаността на българското законодателство и множеството пречки пред влизащите от Украйна обаче превръщат тази надежда в горчиво разочарование. Но така или иначе за тях лошият български мир е много по-добър от войната.

— от 2013 г. се наблюдава тенденция към намаляване на браковете сред населението, което също се дължи до голяма степен на влошената икономическа ситуация. През първата половина на 2016 г. броят на сключените бракове намалява спрямо предходнатапериод с 12%, докато броят на разводите се е увеличил с 2%.
Декларираните успехи на българската държавна демографска политика всъщност се оказват неин пълен провал: вместо да стимулира раждаемостта, правителството отчита нарастване на населението благодарение на мигрантите, много от които пораждат проблема с културната асимилация и влияят на престъпността в страната. Съкращаването на най-големия, държавообразуващ и културообразуващ български етнос не стои в дневния ред на държавната проблематика, още повече, че българският въпрос, под предлог за национализъм, фашизъм, е политизиран и затворен за обществено обсъждане. Държавата е настрана от проблемите на демографския упадък на православното население, което очевидно е загубило както духовните връзки на семейните ценности, така и икономическата основа за създаване на семейство. Кремъл предпочита да не забелязва всичко това, разчитайки на илюзорни надежди да напълни България за сметка на жителите на съседните държави.