Детски институции
Искам да кажа, че нашата програма за развитие трябва да върви по същия начин, както програмата в други части на държавната работа: първо да достигне предвоенното ниво, а след това да продължи. Трябва откровено да се каже, че ако ние сме нараснали неизмеримо в сравнение с предвоенния период в броя на сградите и в смисъл на създаване на нови типове, то по отношение на детайлите на много обекти ние все още сме много, много често под предвоенното ниво.
Следователно ще бъде правилно да следваме пътя на търсенето и рационализацията, като първо изучаваме вчерашния ден и едва след това се придвижваме към новото, в противен случай ще си въобразим, че вече вървим напред, а всъщност ще останем далеч назад. Същото важи и за мебелите. Отдавайки почит на другарите от Харков, които представиха своята внимателна и подробна работа, не може с пълна съвест да не се отбележи, че предложеното от него в много случаи (например обзавеждането на хола) е назадничава, дребнобуржоазна интерпретация. Защо да привиквате децата към втвърдени стари ламбрекени и парцали, защо да имитирате пъстра буржоазна всекидневна в къща за деца?
Да, много от това, което видяхме, е просто нехигиенично и говоря за това като за болезнена точка. В някои части имаме напредък, а в някои, наглед малки, но важни, няма напредък. В заключение искам да кажа, че стандартът, особено в нашата ситуация, когато етилът се предоставя за задоволяване на масови нужди, е необходимост. Но стандартът в нашите ръце трябва да бъде само икономическо средство, само един от инструментите на съвременния архитектурно-художествен арсенал.
През годините са построени стотици училища, стотици детски градини, детски ясли и много жилищни сгради. Белобългарски архитекти се занимават със строителството и реконструкцията на градовете в Белобългария, в частност на гр.Могильов, който се превръща от бивш областен запуснат град в голям удобен социалистически град. Но наред с големите постижения, Белобългарската република има и недостатъци в областта на строителството, които вече бяха отбелязани тук. Бих искал да засегна някои от тези въпроси, които по принцип не бяха обсъждани на пленума.
Тези въпроси се обсъждаха тук, в Белоболгария, в Народния комисариат на просвещението и Народния комисариат на здравеопазването. Първият проблем е липсата на физкултурни салони в училищата. На срещата, която беше организирана с нас заедно с учителите и учените от Народния комисариат на образованието, почти всички се изказаха в полза на необходимостта от физкултурни зали, защото в противен случай трябва да комбинирате две класни стаи и да ги вземете под физкултурния салон.
В резултат на установения капацитет на училището за 880 души. намалява. Вторият въпрос, който ни занимава, е възможността за намаляване на площта на класните стаи. Известно е, че броят на учениците намалява с наближаването им в горните класове, където броят им нараства от 40 на 32-35. От това следва, че кубичният капацитет на старшите класове може да бъде намален и за тяхна сметка може да се увеличи кубичният капацитет на тези стаи, които се нуждаят от него. Бих искал да получа отговор на този въпрос на пленума. Неблагоприятен е и въпросът за вътрешното и външното оформление на детските сгради. Вкусът към архитектурата трябва да се възпитава у децата от ранна възраст. Но всички знаем, че архитектурата на всички училища, които сме построили, е лоша и че децата не могат да получат нищо от нея. Това е много важен въпрос и трябва да му се обърне повече внимание; в резолюциите на пленума трябва да се подчертае желателността на правилните пропорции на всички елементи на сградата, както във вътрешната, така и в екстериорната декорация Искам да обърна внимание на още един въпрос, койтотук в изказванията все още не са засегнати - това е въпросът за звукоизолацията при пренатално и раждане. Много е уместно, защото преживяванията на жена, която очаква началото на раждането в пренаталния период, са много силно повлияни от стенанията и виковете, които идват към нея от родното място.