Дезоксидация на силиций
Силицият се използва като дезоксидант при производството на почти всички спокойни стомани, поради високата си дезоксидираща способност и благоприятен ефект върху природата на неметалните включвания.
Активността на твърдия силициев диоксид (tmelt = 1710°C) е равна на единица и следователно константата не се взема предвид в уравнението.
Температурната зависимост на константата на равновесие от температурата се изразява с уравнението:
Както се вижда от таблицата, силицийът причинява намаляване на коефициента на активност на кислорода. В същото време коефициентът на активност на силиция се променя с промяна в неговата концентрация и концентрация на кислород. Оказа се обаче, че произведението на масовите концентрации, изразено с уравнение (2), запазва задоволително постоянство (без да се вземат предвид коефициентите на активност):
При определяне на равновесната константа на дезоксидация на стоманен силиций съгласно уравнение (1) и произведението на равновесните концентрации съгласно уравнение (2) се приема, че продуктът на дезоксидация е силициев диоксид. В действителност това не винаги е така. При дезоксидация със силиций наред с твърдия силициев диоксид се образуват железни силикати, чиято кълбовидна форма показва, че са били в течно състояние. Следователно, когато се разглежда въпросът за дезоксидиращата способност на силиция, е необходимо да се вземат предвид условията за образуване на течни дезоксидационни продукти (FeO + SiO2(l):
- FeO(l) + SiO2(l), = [Si] + 3[O] + [Fe]; (3)