Диагностична стойност на алвеомуцин при пациенти с хеморагична треска с бъбречен синдром
Хеморагичната треска с бъбречен синдром (ХБТ) е вирусно природно-огнищно заболяване, което е широко разпространено в България. Най-високата честота се наблюдава в Волжския федерален окръг, където преобладава серотипът Puumala. В клиничната картина на заболяването водещите синдроми са бъбречно увреждане според вида на остър тубулоинтерстициален нефрит с развитие на остра бъбречна недостатъчност, хеморагичен синдром и хемодинамични нарушения. Дълго време се смяташе, че бъбреците са практически единственият целеви орган при HFRS. Напоследък има изолирани съобщения както от европейски, така и от местни изследователи за първичната лезия на белите дробове при Puumala инфекция.
Алвеомуцинът или муциновият антиген 3EG5 се произвежда в бронхите от алвеолоцити тип 2 и обикновено се секретира в бронхоалвеоларния секрет. Увеличаване на концентрацията му в кръвния серум се наблюдава при пациенти с интерстициални белодробни заболявания, с професионални белодробни заболявания и пневмония, придобита в обществото.
Поради факта, че хистологичното изследване на белодробен материал от аутопсия при пациенти, починали от усложнения на HFRS в острия период, разкри наличието на интерстициален пневмонит и определянето на алвеомуцин в кръвния серум може да служи като маркер за интерстициално белодробно увреждане, изследването на съдържанието на серумен алвеомуцин при пациенти с HFRS изглежда важна задача за диагностициране на естеството на белодробното увреждане.
"Клинична лабораторна диагностика", 2012, № 3, стр. 37 - 39.