Дигитална библиотека на Държавната обществена библиотека за наука и техника на България

Матлина С. Г. Библионимия.Името като символ и марка на библиотеката. (Формулиране на проблема)

Езова С. А.Комуникативният компонент на образа на библиотекар, библиотека

Илина Е. П.Българска държавна библиотека: от концепцията за реконструкция към интелигентни сгради

Гендина Н. И., Лигун Т. А.Езикова подкрепа на ARBICON: резултати от социологически анализ

Кожевникова Е. С.Информационна подкрепа с интернет ресурси за учебния процес и научните изследвания на университета (правен аспект)

Vershinina L.P., Lander T.S.Подобряване на дейностите на университетската библиотека въз основа на процесния подход

Бойченко Е. Н.Използването на фонда от промишлени периодични издания (на примера на отдела за индустриална литература на Белгородската държавна универсална научна библиотека)

Яшина Л. К.Създаване на автоматизирана база данни „Методически документи на библиотеката“

Бокан М. Г.Професионална литература - творци и потребители

Стрелкова И. Б., Юрик И. В.Училището на директорите „Изкуството на ефективното управление“ като нова форма на усъвършенствано обучение за мениджъри на библиотеки в Беларус

Към 50-годишнината на Държавната обществена научно-техническа библиотека на България

Сукиасян Е.Р.Общобългарска среща по проблемите на ББК (подготовка, провеждане, резултати)

Мелентьева Ю. П.Четенето като житейска стратегия

Ю.

НАШИТЕ АВТОРИ

Комуникативният компонент на образа на библиотекар, библиотека

Изображениена библиотеката се разглежда от гледна точка на елементите на системата „библиотека“, фокусира се вниманието върху вътрешната и външната комуникация на библиотекаря като неразделна част от имиджа на библиотеката.

Имидж (от английскиimage- образ), от гледна точка на З. Фройд, най-вероятно е идеалният образ на човек или обект (СуперЕго).

Терминътобраз, въведен в специалната българоезична литература от О. А. Феофанов през 70-те години на ХХ век, получава широко разпространение през 90-те години не само по отношение на човек, но и на организация, обект, регион, система и др.

Имиджът на библиотекаря (персонал на организация) трябва да се разглежда от гледна точка на имиджа на библиотеката, тъй като той е елемент от системата „библиотека“ (в интерпретацията на Ю.

Мотивиращата, движеща сила зад формирането, промяната в образа на човек, организация и др. е отношението към собствения имидж както от страна на самия човек, организацията, така и от страна на други хора, организации. В концепцията за отношенията на В. М. Мясищев отношенията се разбират като потребности, положителни, отрицателни, безразлични интереси и т.н. По този начин нуждата на човек да стане по-привлекателен за себе си и за другите го кара да търси начини да промени образа си. Обратно, безразличието на човек към себе си, към отношението на другите към него може да доведе до деградация на личността.

В много изследвания, проведени в България през 90-те години на ХХ век, традиционното общуване между библиотекар и читател, т.е. вътрешна комуникация.

Заедно спривлекателен образ на библиотекар, положителни видове отношения с читателите, разкриват се и някои отрицателни аспекти, дължащи се по-специално на ниското ниво на комуникационна култура на библиотечните специалисти.

Една от приоритетните задачи на библиотекаря е да създаде образ за четене, за читателя. Например във Финландия образът на образован човек като читател е фиксиран в общественото съзнание на хората. За формирането на образа на четящия човек, четящата нация трябва да се грижат държавните структури, обществените организации, с безспорното лидерство на библиотеките като иницииращи институции в областта на четенето.

Ще се позова на опита на Бурятия, където през 2006 г., обявена за година на четенето, информационните центрове за четене на библиотеките на Бурятия, ръководени от Байкалския център за четене на Националната библиотека на Република Беларус (Р. И. Хамаганова), провеждаха различни акции през цялата година във всички региони на републиката, които допринесоха за въвеждането в четене на населението, което не използва услугите на библиотеките. Медиите представиха новини за хода на провеждането на събития, предварително подготвени от библиотекари и други културни институции - събития за жителите на републиката.

Съответствието на документния фонд на библиотеката с актуалните потребности на читателите, потребителите, неговата научна организация и разкриване са най-важните компоненти на имиджа на библиотеката.

В материалите на международната научна конференция "Професионален имидж на библиотекаря на информационното общество", проведена в Киев през 2002 г., бяха разкрити много аспекти на имиджа на библиотеката; обръща се внимание на имиджа на всички елементи на системата „библиотека“, но се дава приоритет на имиджа на ИКТ [3].

Създаването на имиджа на конкретен човек, организация е в основата на връзките с обществеността - PR. Според Г. Г. Почепцов всички съществуващи PR термини съчетават връзката междуорганизацията и обществеността, в неговата интерпретация PR е наука за управление на общественото мнение [4. С. 10, 12].

PR обхваща различни комуникации, включително индивидуална комуникация. Ф. Цайтел пише: „Връзките с обществеността засягат всеки, който има контакт с друго човешко същество“ [5. S. 5]. PR е неразделна част от работата с клиент, върху чиито нужди се гради. Той е ориентиран към взаимоотношения или ситуации [4. S. 14]. От гледна точка на комуникатора PR е диалог, тъй като се основава на обратна връзка от публиката.

Библиотекознанието е натрупало опит в областта на комуникацията с обществеността, библиотекарите са специализирани в областта на PR.

А. И. Арнолдов смята, че „проблемът за диалога се превръща не просто в приоритет, а в необходима глобална стратегическа цел“. Според него планетарната електронна комуникация не може напълно да замени живата човешка комуникация [8. С. 9, 14].

Диалогът, по-специално диалогът на културите, които са собственост на субектите на взаимодействие, като проблем в момента се актуализира във връзка с развитието на демократичните процеси в обществото, процесите на глобализация и др. Всяка историческа епоха носи своя специфика в развитието на диалога на културите. Н. А. Сляднева очерта редица тенденции, в които се проявяват нови параметри на диалога на културите в епохата на промяна на основния информационен и комуникационен формат (под ICF тя разбира цялостен набор от методи и средства за работа с информация, който доминира в определена епоха) [9. С. 39, 41].

Н. В. Кротова разглежда културата като сложна система от човешкия живот [10]. Въз основа на тази идея смятам, че всеки елемент от човешката жизнена система има качествохарактеристика, т.е. културата на неговото проявление.

Обещаващо направление в изследването на процесите на развитие на системата на човешкия живот в перспективата на проявлението на неговата култура е обръщението към синергичния подход, изграждането на математически модел на тази развиваща се система.

Диалогът е най-важното средство за културно изразяване на индивида и развитието на култура на човешки живот. Н. В. Кротова своевременно поставя въпроса за създаване на център за културно инженерство (КИ) и толерантни технологии. Тя отбелязва, че появата на CI е причинена от необходимостта да се използват по-точни инструменти за въздействие върху поведението на хората, което им позволява да постигнат планирания резултат.

Като обект и субект на културата, човек е мултикултурен, той е синтез на култура (той поглъща култура на речта, култура на жестовия език, култура на общуване, култура на четене, информационна култура, култура на мислене, култура на поведение, култура на разбиране, възприятие и т.н. и т.н.).

Антидиалогът на диалога е антидиалог, той проявява антикултурата на един или всички субекти на взаимодействие.

Оптимизирането на диалога на културите е обусловено от културата на диалога, т.е. култура на общуване: способността да възприемате и разбирате партньор, да изграждате диалогични отношения с него, да избирате ефективни тактики на поведение и начин на обръщане към партньор [12]. Проблемът за квалитологията, квалиметрията на библиотечната комуникация, което означава оценка на нейните качествени характеристики, е повдигнат от В. А. Бородина [13].

Най-важната предпоставка за готовност за диалог са позитивните концепции „Аз“ и „Ти“, формирани от партньорите, позитивното мислене [14].

Формирането на етичната страна на библиотечната комуникация е предписано от различни документи на ЮНЕСКО и ИФЛА.Например в Насоките на ИФЛА/ЮНЕСКО за развитие на услугите на обществените библиотеки [15. P. 236] библиотекарите се насърчават да се придържат към високо ниво на етични стандарти при работа с читатели, общуване помежду си и контакти с други организации; проявяват безпристрастност при задоволяване на нуждите на всички членове на общността, отнасят се еднакво към всички читатели, като им дават възможно най-пълна и точна информация; личното отношение на служителите не трябва да засяга тяхното обслужване на членове на обществеността, подбора и демонстрацията на материали и др.

Списък на използваните източници

1.Столяров Ю. Н.Библиотека - двуконтурна система // Науч. и техн. б-ки. - 2002. - № 12. - С. 5–24.

2.Хамаганова Р.И.Светът на отношенията на читателите с Националната библиотека на Република Бурятия / Хамаганова Р.И., Езова С.А. // Националната библиотека на Република Бурятия: изпитанието на времето. Сборник чл. / Министерство на културата и масовите комуникации на Република Беларус. Национален библиотека на Република Беларус; комп. М. П. Осокина. - Улан-Уде: Издателство "Републиканска печатница". - 2001. - С. 174-176.

3.İmijтекущи библиотеки. З б. Изкуство. / Национален парламент. Б-ка на Украйна; Ukl.: L. İ. Бейлис, О. И. Пилипченко, И. А. Полякова. - Киев, 2001. - 190 с.

4.Почепцов GGВръзки с обществеността, или как да управляваме успешно общественото мнение. / 2-ро изд., коригирано. и допълнителни - М. : Център, 2003. - 320 с.

5.Seitel F. P.Практиката на връзките с обществеността. - Ню Йорк и др., 1992. - Р. 5.

7.Осипова И. И.Социалното партньорство като един от механизмите за осъществяване на библиотечната политика: опит и проблеми // Пак там. – С. 6–25.

8.Арнолдов A.I.Диалогът е зовът на времето // Диалогът на културите е зовът на времето. Международен конф. - М. : "Информатиология", 2005. - С. 5–14.

9.Сляднева Н.А.Диалогът на културите в информационното общество: нов формат // Пак там. – С. 39–48.

10.Кротова Н.В.Култура и образование: проблеми на глобализацията // Пак там. – С. 19–23.

12.Езова С.А.Културата на общуване между библиотекарите: учебник-метод. надбавка. - М .: "Либера", 2004. - С. 9.

13.В. А. Бородина.Квалитология и квалиметрия на библиотечната комуникация. // Науч. и техн. б-ки. - 2005. - № 10. - С. 47–59.

14.Садовская В.С.От положително мислене към благоприятна комуникация: технологии за самокорекция: учебник. ръководство за курса "Психология на бизнес комуникацията". Част 1. - М., 2000. - 92 с.

15.Съвременнипроблеми на библиотечно-информационната етика / съст. Ю. П. Мелентьева, И. А. Трушина; Научен изд. В. Р. Фирсов. - Санкт Петербург. : Издателство „Рос. нац. библиотека”, 2005. - 244 с.