Динамика на цената на петрола
Цени на петрола.
Цените на петрола в международната икономика обикновено означават текущата (т.е. пазарната) стойност на един барел еталонен петрол. Най-често тези референтни (илимаркиращи )класове означават само два -клас петролBrent иклас петролWTI. Много икономисти смятат за несправедливо, чесветовната цена на петрола (най-малко 65 процента от световния износ на петрол) се определя от класове, чийто производствен дял, в сравнение с всички останали, е около един и половина (през последните години около един) процент. Може би в бъдеще тази техника ще бъде преразгледана.
Маслото е познато на човечеството от древни времена. Въпреки това, той не намери повече или по-малко сериозно приложение за много дълго време, съответно практически не беше представен в световната търговия. Използван е предимно за медицински цели. Древните китайци например са го използвали за изпаряване на солта от водата. Едва в средата на 19-ти век, когато е изобретен керосинът, започва целенасочендобив на нефт за търговия.
Първите известни на историците цени на петрола се появяват през 1861 г. в САЩ. Тогава струваше около 50 цента за барел. Още през следващите три години ръстътв търсенето на петрол надхвърли нивото на производство по това време и цената на петрола скочи до 8 долара. Въпреки това търсенето, както се казва, поражда предлагане и добивът на този ресурс в света започна да напредва, а цената - да пада. Десет години по-късно, до 1874 г., цената на петрола пада до 1-1,5 долара. С леки колебания от един до два долара,цената на петрола се задържа до 1947 г. Следващото покачване на цените в края на четиридесетте години се дължи на икономическатанестабилност, причинена от последиците от Втората световна война. На ниво от 2-4 долара за барел петролът се задържа около четвърт век - до 1973 г.
По това време почти 10% от световнияизнос на петрол идва от арабските страни от Близкия изток.
През 1973 г. имашепетролна криза след арабско-израелския конфликт, в който Израел (не без помощта на САЩ и страните от НАТО) спечели. Египет и Сирия не успяха да си върнат териториите на предците си, загубени през 1967 г., и в съгласие с други арабски страни, те наложиха ембарго на западните страни (като отмъщение по този начин), спирайкидоставките на Arabian Light петрол, който по това време се смяташе за марков сорт.
Всъщност световният износ на петрол тогава намаля само със 7-8%, но цената на "черното злато " след това скочи до рекордни нива - до $10 през 1974 г., $15 през 1978 г., а след това до $25-30 през 1979 г. и до $36-37 през 1980 г. значително попълват собствената си държавна хазна.
С разпадането на Съветския съюз цената на петрола малко се "уталожи" и нейните колебания през 90-те години на миналия век варираха от 17 до 20 щатски долара за барел. До този момент бяха изминали десет години, откактоBrent, произвеждан в Северно море, и сортът Тексас -WTI, се превърнаха в марков сорт.
Следващият рязък скок наспот цените на петрола се случи още по време на кризата от 2008 г. Тогава петролът Brent скочи до 90-95 долара за барел, а по време на кризата от 2011-2013 г. не само повтори този рекорд, но дори надхвърли границата от 100 долара.
Динамиката на цената на петролаБрент не е много по-различна от дълго времеотдинамиката на цената на петролаWTI. Brent леко, с 2-3 долара, изостана от WTI. Въпреки това до 2012 г. петролът Brent в сравнение с WTI поскъпва средно с 15 долара. Въпреки това, колебанията на двете разновидности все още са свързани.
Динамика на цените на петрола.
Динамиката на цените на петрола е много активна през последните години, което се дължи на високата волатилност на цената на петрола (т.е. повишеното ниво на колебания в пазарната му цена).
Тези колебания от своя страна са причината пазарната цена на петрола да е важен индикатор за световната икономика. По-конкретно, износът на петрол влияе върху икономическото развитие на Близкия изток и България (основните доставчици на петрол), както и на САЩ (основен потребител и същевременно производител на петрол, като потреблението на "черно злато" в САЩ значително надвишава производството му както по обем, така и по производствени разходи). Грубо казано, с намаляването на световните цени на петрола икономиката на САЩ расте, а България пада и обратното.
В резултат на тази ситуация през последните години динамиката на цените на петрола вече не зависи от съотношението търсене-предлагане (както беше през цялото това време), а не от нивото на растеж на световната петролна индустрия (както трябва да бъде в дългосрочен план), а от глобалната политическа ситуация. Просто казано, някои държави (нека не сочим с пръст) използват цените на петрола като средство за политически натиск върху други страни.
За България това състояние се утежнява от факта, че цената на "черното злато" влияе и върху цената на друг също толкова важен експортен продукт на България - природния газ.
Така до 2015 г. нивото на цените на петрола стана почти 100% зависимо не от състоянието на светаикономика, нивото на производство на петрол или състоянието на световното производство на автомобили, но върху текущата ситуация в световната политика. Поради тази причина всички световни икономисти, които правят борсовипрогнози за цените на петрола също трябваше да станат политолози, тоест да разбират математически непредсказуема наука.
Например, отказът на Иран да плаща доставките на петрол от щатския долар и преминаването към други валути (китайски юан, българска рубла и европейско евро) предполага, че този износител е престанал да се фокусира върху САЩ в икономическата политика. А това от своя страна предполага увеличение на цените на петрола в близко бъдеще.
Точно такъв анализ в световната политика е необходим сега при прогнозирането на цената на петрола и е необходимо да се вземат предвид интересите и конкретните действия на всички страни, участващи в глобалния износ-внос на "черно злато".