Дипломатическа служба на Англия
Според класическата дефиниция дипломацията е официалната дейност на държавните глави, правителствата и специалните органи за външни отношения за изпълнение на целите и задачите на външната политика на държавите, както и за защита на интересите на държавата в чужбина. Думата "дипломация" произлиза от гръцки - диплома (в древна Гърция - плочки с отпечатани върху тях букви, издавани на пратеници като акредитивни писма за документи, потвърждаващи тяхната власт).
Организацията на британската външна служба се основава на т. нар. формално-бюрократичен модел. Влиянието на парламента върху практическата дейност на външното министерство нараства в следвоенните години, главно след присъединяването на Великобритания към Европейската общност. Въпреки това влиянието му все още остава доста минимално.
Назованият формално-бюрократичен модел се характеризира главно със запазване на традиционната йерархична структура на дипломатическата служба, сливане на дипломатическия професионален персонал, високо ниво на конфиденциалност, секретност и свръхсекретност, както и редица особености в манталитета. Той е недемократичен, тъй като почти напълно изключва обществения контрол върху провеждането на различни външнополитически дела. За това дипломатическата служба на Англия е справедливо критикувана в някои политически кръгове във Великобритания, но в същото време не може да й се отрече значителна ефективност, способност да се подходи към решаването на политически въпроси и да се извършва с достатъчна степен на компетентност, на най-високо професионално ниво.
Британските дипломати дори сега приемат, че тяхната професия изисква специални качества, умения, способности,изкуство, обучение, което според тях не е и не може да бъде дори сред най-квалифицираните учени, далеч от практическата дипломация.
Дипломатите имат още един, много убедителен аргумент в полза на предимствата на тяхната гледна точка по този въпрос. Професионалните учени, участващи пряко във външноикономическата дейност, губят своята независимост и независимост на мислене, тяхната изкуствена теория почти напълно губи своята независима стойност за практиците, които се занимават единствено с търсенето на оптимални решения и радикални методи на дейност въз основа на задълбочено сравнение на алтернативни предложения и варианти.
Глава 1. ИСТОРИЯ НА ВЪНШНАТА СЛУЖБА НА АНГЛИЯ
1.1 Характерът на английската дипломатическа служба преди Първата световна война
Доста рано, от шестнадесети и седемнадесети век във Великобритания, сферата на външните отношения започва да се отделя в отделна, самостоятелна област на професионална държавна дейност. Професионализирането на дипломацията в теоретично отношение се основава на обещаваща идея, която се основава на концепцията за зачитане на националните интереси и според която външнополитическите дейности трябва да бъдат оставени на преценката на онези, чиято мъдрост и благоразумие позволяват те да се извършват в интерес на общото благо.
В същото време професионализацията имаше благоприятен ефект върху доста значително ниво на подготовка на националните дипломати, както и върху разнообразното им използване на методи и подобряване на организацията на кадровия апарат. Британското централно външно министерство, Foring Office, е създадено през 1762 г. Британската кадрова дипломация представляваше жизнените интереси на своята държава в чужбина. По това време, имайки задповече от век история и сравнително голям дипломатически опит в тази област за това ниво на развитие.
Британското кралство е едно от първите, които изпращат постоянни дипломатически представители в чужбина, като по този начин отваря нова страница в историята на дипломацията.
Значителният растеж на дипломатическата служба в Англия се доказва и от факта, че тя е третата след Холандия и Дания, която признава със закон (съгласно акт на парламента) политическия и дипломатически имунитет на чуждестранни дипломати и по този начин успява да направи значителен принос в кодификацията на науката за дипломатическото право.
До края на осемнадесети век дипломатическите династии на благородния елит, представители на висшето общество, такива фамилни фамилии като Еденс, Кийтс Уолполс, доставящи посланици и пратеници на служба на британската корона от поколение на поколение, се установяват здраво и за дълго време във Великобритания.
Някои от оцелелите доклади на представители на тези многостранни и високо професионални дипломати, например докладът на И. Ютвор за положението в България при Петър Велики, могат заслужено да бъдат приписани на най-добрите образци на дипломатическата документация.
Още по това време британската дипломатическа служба е сравнително развита. През 1789 г. целият състав на дипломатите е разделен на седем вътрешни ранга - от посланик до секретар на дипломатическа мисия. През деветнадесети век дипломатическата служба играе ролята на един от основните аванпостове на Британската империя, помагайки за създаването и насърчаването на британските финансови и икономически интереси на английската буржоазия в почти всички краища на земното кълбо. А Foring Office беше едно от най-мощните министерства.
Хартата на дипломатическата служба е приета през 1911 гсвоеобразен кодекс на поведение на представител на дипломатическата служба. От много от страниците му лъха дух на античност, почтеност, преклонение пред дипломатическите форми, някои от съдържащите се в него протоколни правила изглеждат особено архаични.
През ХХ век настъпват значителни промени в политиката на страната. След Първата световна война Британската империя вече е преминала върха на своята мощ, след Втората световна война тя губи почти всички владения, губейки статута си на лидер, все повече и повече отстъпвайки на Съединените американски щати. Англия се оказа неспособна да намери нова роля в света.
1.2 Естеството на английската външна служба след Втората световна война
Развитието на основните насоки на външната политика на Англия беше изградено в съответствие с основните насоки на курса, следван от Великобритания, в която управляващата партия по това време беше Лейбъристката партия.
В съответствие с основната насока на този курс управляващите кръгове управляваха. Британското правителство изигра ролята на катализатор за нагнетяване на напрежението.
Британското външно министерство стана огромно, разклонено, с широки връзки в различни части на управляващата класа и с бюрократичния апарат. Професионалният апарат имаше реални възможности за упражняване на политическо влияние.
Дипломатическата служба като цяло запази представителен стил на работа, но й липсваше динамика в бързо променящия се свят.Склонността на правителството да използва сила в международните дела доведе до намаляване на ролята на дипломатическата служба в развитието и прилагането на външната политика, до деградация на дипломатическото изкуство. Конфронтационният курс на правителството на международната арена отдалечава дипломатическата служба от решаването на важни задачи. От намирането на начиниустановяване на международно сътрудничество.
Ръководителите на британската дипломация не успяха да създадат балансирана и сажена система от звена в британското външно министерство и съответно в задграничните мисии. Заради раздуването на кадрите диспропорциите се проявяват още повече във функционирането на дипломатическия апарат.
Дейностите, свързани с многостранната дипломация, не са получили необходимото развитие.
Британската дипломатическа традиция се ръководи от двустранни конструктивни преговори, трудно адаптирани към различен стил и форми на работа в открити международни форуми. Въпросите, свързани с насърчаването на развитието на външноикономическите връзки и търговията, бяха слабо решени. В рамките на стария имперски начин на мислене териториалните отдели на Foring Office продължават да работят. Ведомствата традиционно не обръщаха необходимото внимание на анализа на отношенията си с други държави, с международни организации. И ако такава информация беше докладвана на центъра, тогава тя не получи по-нататъшен напредък, затваряйки се при заместник-министъра.
Във Foring Office през петдесетте години на практика нямаше стабилен, постоянен механизъм за комплексно обсъждане на проблеми. Събитията се разглеждат изолирано едно от друго, което доведе до тяхната едностранна оценка и доведе до грешки в резултатите от дипломатическата работа, например неправилна прогноза за развитието на западноевропейската интеграция, дипломатите вярваха, че без Англия изобщо не могат да бъдат създадени интеграционни асоциации, оттеглянето на „Стария свят“ на Австралия и Нова Зеландия от фокусирането върху Англия и др.
Дейностите на британските дипломатически служби, освен това, бяха негативно повлияни от като цяло непреодолимото пренебрегване на специалистите. До средата на петдесетте години в дипломатическия апаратзапочнаха да се появяват симптоми на недоволство от фокуса на правителството върху силата в международните дела.
Дипломатическата общност все повече осъзнаваше факта, че методите на конфронтация са изпълнени с остра криза. И накрая, неуспехът на Англия, изостанала в ядрените ракети, в опита си да защити със сила британската военна база в Суец, който британските дипломати прогнозираха като неуспешен, постави британските управляващи кръгове пред факта на фалита на външната политика, развита след Втората световна война.
Правителството разбра необходимостта от реформи в дипломатическата служба.