Дълбочина на полагане и полагане на водопроводи
§ 40. Дълбочина и полагане на водопроводи
Дълбочината на полагане на тръбите зависи от дълбочината на замръзване на почвата, т.е. дълбочината на проникване на нулевата изотерма, от температурата на водата, подавана през тръбите, и начина на нейното подаване.
Дълбочината на замръзване на почвата е различна не само за различните райони, но и в една и съща зона в зависимост от естеството на почвата, наличието на подземни води, растителна покривка, наличието и дебелината на снежната покривка, условията за нагряване на земната повърхност от слънцето и др.
Отчитането на всички тези обстоятелства при определяне на дълбочината на полагане във всеки отделен случай, от една страна, ще избегне прекомерното задълбочаване и, от друга страна, ще осигури непрекъсната работа на линията.
При определяне на дълбочината на водопроводите всички горепосочени условия могат да бъдат взети под внимание чрез топлотехнически изчисления. Тези изчисления обаче не могат да дадат напълно точни резултати поради необходимостта от редица предположения и трудността на строгото определяне на изчислените параметри.
За разпределителните мрежи, поради променливия режим на тяхната работа и големия диапазон от използвани диаметри, не се извършват топлотехнически изчисления и дълбочината на тръбите се определя въз основа на експериментални данни, като се вземат предвид местните условия.
Съгласно инструкциите на SNiP P-G.3-62, дълбочината на полагане на тръбите (като се брои до дъното на тръбата) трябва да бъде с 0,5 m повече от изчислената дълбочина на замръзване на почвата (проникване на нулевата изотерма в почвата).
Дълбочината на полагане на метални тръби за северните райони на Съюза обикновено е 3-3,5 m, за средната зона - 2,5-3 m, а за южните райони - 1,25-1,5 m.
Минималната дълбочина на полагане се определя въз основа на състоянието на защита на тръбите от външни влияниятовари (по-специално от транспорт) и отопление през лятото. От съображения за защита на тръбите от нагряване, дълбочината на полагане на тръби за битови и питейни водопроводи не трябва да бъде по-малка от 0,5 m до върха на тръбата.
Дълбочината на полагане на тръбите, приета за даден район, е приблизително еднаква за цялата мрежа, а водопроводите основно следват терена. Надлъжните профили на тръбопроводите трябва да бъдат проектирани по такъв начин, че да е възможно изпразване на всякакви участъци от мрежата и освобождаване на въздух от тях. За целта мрежата е разделена на участъци с наклони с различни знаци, приложени към терена, но не спазвайки всичките му незначителни модификации. В ниските точки на водопроводите и главните тръбопроводи са разположени изпускателни отвори, за да могат да бъдат изпразнени, а в повдигнати точки при прекъсване на линията в профила са монтирани вентилационни отвори, за да се осигури изпускане на въздух (вижте § 44).
Преди започване на работа по полагане на тръби трябва да се направи разбивка на трасето на водопроводите и мрежовите линии в натура. Трасето и маркировките за полагане на водопроводи трябва да бъдат свързани (съгласно проекта) с местоположението на тръби и канали за други цели, съществуващи или предназначени за полагане на същата територия.
При значителен диаметър на водопровода (500-600 mm или повече), домашните клонове обикновено се свързват не директно към тази линия, а към придружаващата тръба, която върви успоредно на нея, която е свързана към главната в възловите точки на мрежата.
В големите градове и промишлени предприятия с голям брой тръбопроводи и кабели за различни цели се организират специални проходни тунели (колектори) за комбинираното им полагане, което позволява безплатна проверка на тръбите и техния ремонт без изкопаване на траншеи.
След инсталиране ихидравлично изпитване на водопроводите преди пускането им в експлоатация, те трябва да бъдат промити чрез преминаване на вода през тях с висока скорост. Тръбите с голям диаметър, които позволяват работа отвътре, трябва да бъдат ръчно почистени от възможни замърсители преди измиване. Напоследък успешно се използва хидропневматично промиване на мрежата, което значително намалява времето за промиване и консумацията на вода за промиване.
Водоснабдителните линии за битови и питейни цели трябва освен това да бъдат дезинфекцирани. За да направите това, участъкът от линията се напълва с вода, съдържаща 20-30 mg хлор на 1 литър вода. Хлорирането на линията трябва да продължи поне един ден. След дезинфекция мрежата трябва да се изплакне отново.