Дмитрий Меншиков как започна всичко
Сподели с приятели
Интервю с генералния директор на асоциацията \"ESTA\" Дмитрий Юриевич Меншиков.
След като танцувах в училище няколко месеца, стигнах до добър треньор Владимир Георгиевич Павлов и неговия клуб "Феникс". От там започна всичко. В института учих физика, която много ми харесваше, а вечер работех като лъскав и танцувах. Тогава имах много пари, защото родителите ми помагаха, печелех 90 рубли като лъскач, получавах стипендия от 40 рубли. Общо излязоха 160 рубли и по това време бяха абсолютно луди пари. Без проблеми можех да отида навсякъде през лятото, да купя всичко. Живял добре в това отношение.
Помните ли първия си партньор?
Д.М.: Изобщо не помня (смее се – бел. ред.). Спомням си само, че през цялото време исках да танцувам с едно слабо, изсечено момиче. Все още не знаех как да направя нищо, но тя вече танцуваше страхотно. И тогава няколко месеца по-късно я срещнах. Но по това време вече бях научил нещо и тя остана на същото ниво. Исках да танцувам с нея.
Веднага ли започнахте да участвате в турнири?
Д.М.: Да. От 1978 г. започнах да участвам в турнири, първо в \"D\", а след това в \"C\" клас. При тогавашната система с всеки нов партньор всичко трябваше да се започва отначало. И тъй като се сменяха през цялото време, \"D\" и \"S\" минах четири пъти. Беше златно време. Тъй като танцувах добре, винаги вземахме първи и рядко втори места. За периода до 1983 г. имах почти цял куфар писма, донесени от Ленинград. Сигурно сто парчета, защото имаше много турнири.
В Ленинград не сте се издигнали над \"C\" клас?
D.M.: Може би съм излязъл\"Б\" клас, сега не помня точно. Но по това време класът \"B\" се смяташе за много висок. Имаше много малко двойки от това ниво. Дори \"C\" не беше достатъчно. По принцип всички танцуваха според \"D \" клас \". Децата тогава практически не танцуваха, а само възрастни, сред които бях един от най-младите. Бях на малко над двадесет години, а останалите бяха предимно на двадесет и пет до тридесет. Винаги имах отлични партньори. Имах късмет.
Как стана така, че се озовахте в Москва?
Д.М.: По разпространение. В института, за разлика от училище, учих добре. Имах само една четворка за цялото време на обучение. Преподавах всичко много съвестно и затова имах предимство при разпространението. Един от вариантите беше научно-производствената асоциация \"Исток\" край Москва. Те просто се нуждаеха от специалисти по физика на твърдото тяло. Беше близо до Москва, където човек можеше да отиде да продължи да танцува. В \"Изток\" се занимавах с научна работа, свързана със създаването на микросхеми, което беше много интересно за мен. Писал научни статии. А вечерта отиде на хорото. Моят ден мина така. В осем сутринта дойдох на работа. В обедната почивка от дванадесет до един спах, защото иначе щеше да ми е много трудно да издържа всичко. В пет часа изтичах до трапезарията, в пет и половина имаше електрически влак за Москва и се прибрах в единадесет и половина. Тогава живеех в общежитие. Между другото, живях в хостела около двадесет и пет години. Първо в общежитието на Политехническия институт, след това във Фрязино. Дори когато започнах да правя бизнес, продължих да живея в него, защото парите трябваше да бъдат инвестирани в бизнеса. Нямаше време да решат собствените си проблеми. Но втвърдяването остана.
Къде се занимавахте с бални танци в Москва?
Д.М.: ВалериВалентинович Раздрогин. Тук, в Москва, за разлика от Ленинград, където минах през едно и също безкрайно много пъти с различни партньори, имах една партньорка - Ирина Ермилова (по-късно Толстикова). Танцувахме много добре. Отново преминава клас "С", след това "В", "А" и стига до международен клас. Ирина ме взе в силните си, „таралежки“ ръце (смее се – бел.ред.). Имаше моменти, когато идвах на работа одраскана. На въпроса на моите колеги физици: \"А какво е това?\" отговорих: \"Да, тук, безуспешно газех през храстите\". Ирина беше много активно, изключително способно момиче. От гледна точка на двигателните и музикални способности (имаше абсолютен тон, свиреше на цигулка и дори печелеше награди в музикални състезания) тя ме превъзхождаше с две глави. Мисля, че беше в началото на 80-те. Ирина беше една от най-талантливите партньорки, заедно с хора като Лариса Давидова и други като нея. Тогава имаше малко такива партньори и имах късмет в този смисъл. Танцувахме много добре както латино, така и стандартно. Също така основно на първо-второ място в Москва.
Това продължи до международната класа, в която успехите ни секнаха. Явно вече беше моят предел (смее се – бел. ред.). Но Ирина все още имаше много голям резерв за растеж. Между другото, тя също имаше много интересна съдба. Тя замина за САЩ. Сега, недалеч от Ню Йорк, тя притежава няколко танцови училища, има къща, "зелена карта", огромен брой богати студенти, сред които има дори милиардер. Има и други любопитни хора, в частност от сферата на изкуството. В САЩ има интересна система за преподаване на танци като цяло, така наречената \"pro-am\", когато обикновени хора танцуват с учители. Но това е тема за отделна дискусия.
Че имах такивапартньор, имаше някои отрицателни страни. Разбира се, психологически ми беше трудно да осъзная, че съм встрани. Но най-любопитното е, че няколко години по-късно, когато се заехме с учителска работа (което вече беше третата ми специалност), ролите ни се размениха. За три години 1989-91г. провеждахме занятия не само за деца, но и за възрастни, а по-късно и за учители с Алексей Федорович Кочетков в Двореца на пионерите. Там вече говорих основно, а Ирина показа или го направихме заедно.
В педагогиката системният подход е важен и аз просто притежавам това качество. Разви го Владимир Георгиевич Павлов в моите танци, много замислен и педантичен човек. Още в началото на 70-те години. Владимир Георгиевич не само разгледа всички танцови фигури кадър по кадър от филма (например как се прави завъртане надясно), но преначерта най-важните от тях върху паус върху монтажната маса. Той ме научи да чета книги за танци.
Владимир Георгиевич има необичайна съдба. В началото на 80-те години. казаха му, че остават само две-три години да танцува и да преподава, защото започва вкостяването на ставите. И като цяло е необходимо да се откажете от танците, защото той така или иначе няма да се движи. Владимир Георгиевмч пренебрегна всичко това, зае йога, промени системата на хранене. Напълно изключено месо, тоест протеини. Няколко години по-късно той се снима и къде отиде всичко? Вярно, след петнадесет години се почувствал зле, защото имал протеинов глад. След това започна да яде риба (все още не яде месо) и всичко му се възстанови. И житейската му философия също е много интересна. Но това също е тема за отделна дискусия.
Дмитрий Юриевич, играхте ли само за един клуб на Валери Раздрогин в Москва?
ДМ: От книгите, преди всичко Алекс Мур. След това Walter Layard, „Latin Dance Technique Revisited“. Естествено, \"Letter service\", който прочетох от кора до кора и анализирах всички материали, включително въпроси и отговори на изпити. По принцип това формира базата от знания, която предадох на учителите на семинари в Двореца на пионерите.
Доколкото си спомням списание \"Па\" излизаше само няколко пъти?
Как започнахте в бизнеса с бални танци? Имаше ли нещо конкретно, което ви подтикна да направите това?
ДМ: Имаше материални проблеми. Можеше да се спечели нещо от танци, педагогика, но това беше краят на 80-те години. И не донесе много пари.
В периода от 1991 до 1994 г. Дмитрий Подобедов беше генерален директор, а аз бях основател и се занимавах с кредитиране, отдаване под наем на помещения и връзки с външната среда: държавни агенции, регулаторни органи, бандити и др. Тогава настъпи разцепление. \"ESTA\" разделена. Останах в компанията, а Подобедов основа „Театрален салон“, същата посока като „ЕСТА“. Случи се така, че постепенно Подобедов започна да се отдалечава от този бизнес. Той загуби състезанието. Самият той е любопитен човек. Изключително бърз, с фантастично количество памет, много бърза реакция и висока енергия. Имаше единствен недостатък - създаваше поле на напрежение около себе си, с други думи не знаеше как да работи с хората. Загубих от него по изброените параметри, но все пак \"краля се играе от свитата\". И по този въпрос имах късмет. Като цяло имам късмет с хората.
Кога оглавихте\"ESTU\"?
Д.М.: През 1994г. Изминаха почти десет години.
Как започна вашият бизнес? Вероятно сте започнали спрепродажба на стоки?
D.M.: Бизнесът започна със 17 хиляди рубли. (смее се-ред.). Вярно, по това време беше доста. Но от тези пари веднага платихме основната част за годишния наем на едностаен апартамент за офис (с което всъщност започна \"ЕСТА\"). Беше 1991 г. Пазарът беше напълно празен. Държавната търговия е престанала да съществува - магазините \"Маска \" наредени да живеят дълго. Нямаше нито пайети, нито мъниста, нито платове – абсолютно нищо. Задачата беше да купя нещо и просто да го донеса. Нямаше проблеми с продажбата. Тогава много хора направиха същото. Къде са те сега? Отдавна не съм чувал имената на тези хора. В \"ЕСТЕ\" и във фирма \"Гришко\" можеше да се направи сериозен бизнес и да се превърне в система. Николай Гришко започва своя бизнес още преди нас в областта на балета и народните танци. По-късно той се опита да го разшири в балните танци, но се оказа само в производството на обувки и дори тогава не съвсем успешно. И така, днес ние сме с него практически в различни области. От \"ЕСТА\" излязоха и другите ни конкуренти салони \"Лидия\" и \"Исадора\". Бих искал да спомена и други фирми, работещи в нашия сектор на пазара. Това са \"Зодиак\" и \"Изкуство\".
Интервюто подготвиха Андрей Дементиев и Светлана Акульонок.