Дневникът на слугата
В родния си град, в къщата, в която живея, когато не работя в Италия, имам заповед от съседите си: да нося месечна бележка за потребената от жителите електроенергия в офиса на регионалното енергоснабдяване. Изглежда, че звучи така. По пътя има новооткрита книжарница. Една от съседките ме помоли да си купя книга от нея с нейната карта. Карти в магазина бяха раздадени на клиентите за намаления на книги. Купувачите от своя страна трябваше да купуват нещо там на всеки три месеца. Искането ми се стори не много правилно, но отидох до магазина и си купих книга. Добра книга, от поредицата "Шедьоври за всички времена" "Изгарям поезията с огън. ", със стихове на Ф. И. Тютчев, А. А. Фет, А. А. Блок, С. А. Есенин, М. И. Цветаева. Покупката, както се оказа по-късно, е знакова, както между другото и молбата на съседа.
Забравих за скуката. Където и да отидох, каквото и да правех, носех поезия със себе си. Пробвах линии-съзвучия с гласните струни, като музикант с върховете на пръстите си - клавиши или струни. Хареса ми мелодията им. Смисълът на стиховете вдъхновяваше, насърчаваше, успокояваше, насърчаваше. Тя се зарадва, когато, забравила дума, изведнъж си спомни за нея.
Сега, вместо енергоемки, мръсни мисли за безполезността на собствениците и тяхната среда, за нещастния ми живот, бях погълнат от мъдри редове, обновяващи и възвисяващи.
Така наречената „вътрешна емиграция” се превърна в моя вътрешна трансформация. Вместо застояло мислене дойде духовна светлина. Гласът звучеше като музикален инструмент, мозъкът разкри тайната на мъдростта на редовете:
„Колкото по-болезнена е непокорната душа, Толкова по-ясни са световете. Лазурният, чист, нежен Бог Изпраща своите дарове.
Той изпраща трудности и скърби, Обгърнат от нежност. Но чрез тях към другитедаде Погледът прониква.
И непокорната душа боли повече, Но световете са по-ясни. Това е лазурният, нежен Бог Изпраща даровете си."