Добър ден, млади приятелю!
В нашия клас се разви интересна традиция да организираме забавен празник в края на учебната година.
Спомням си пътуването в края на първия клас до конюшнята в Нижняя Куря.
Сутринта на пътуването всички деца и много родители се събраха близо до училището. Всички се интересуваха от това пътуване. Беше прекрасен слънчев ден и необичайно горещ за пролетта.
Щом пристигнахме в конюшнята, веднага започнахме да яздим коне. Беше забавно да се кара. Всички коне бяха от различни породи и цветове. Имаше заливи, черни, кафяви коне. Всички момчета имаха достатъчно време за разиграване. И дори смели родители също успяха да яздят. Когато яздихме, сами карахме конете, те само ни гледаха. Бяхме истински малки ездачи!
След карането на ски си направихме пикник, на който хапнахме вкусно. Тогава работниците в конюшнята ни разказаха за животните, които живеят там заедно с конете. Хареса ми смешното упорито магаре, което обичаше компанията.
След това започнаха състезанията. Тичахме, скачахме, скачахме, отгатвахме гатанки. Състезанията бяха интересни! И през цялото това време слънцето грееше толкова много, че всички дори леко почерняха. Оказа се наистина голям празник! Бих искал да отида в конюшнята!
Михалева Настя, 3А
Здравейте, казвам се Настя Михалева!
През 2004 г. постъпих в първи клас. Първата ми учителка се казва Людмила Алексеевна.
В училище не само учим, но и се забавляваме. Празнуваме рожден ден всеки сезон.
В края на първата учебна година отидохме в конната база. Там проведохме състезания, направихме пикник. Яздихме коне, позволяваха ни да седим сами и да караме конете. Разказаха ни и за породите коне.
В основата имаше къща, в която беше възможноотпуснете се и хапнете.
В края на празника ни раздадоха награди за конкурси и подаръци. Много ми хареса как отпразнувахме края на 1 клас. Дойдохме във 2-ри клас отпочинали и пораснали.
Често ходехме на планетариума, ходехме на екскурзия до Хохловка, до забележителностите на Перм.
През зимата имахме интересни уроци по труд, изваяхме снежни скулптури и ги боядисахме.
Уроците по физическо се провеждаха на кънки, на което моите приятели от други училища бяха изненадани.
Имахме олимпиади: „Българско мече”, „Защо”.
Вторият час прекарахме в зала за боулинг. Играха два отбора. Хареса ми всичко: и да уча, и да се отпусна с целия клас.
Давидова Даша, 7А
Българският-както е най-красивият езиквсвета, наистина ли сега ще загуби красотата си?
„Велик, могъщ, правдив и свободен. ” – това каза известният писател И. С. Тургенев за българския език. Именно в тези четири думи се крие цялата истина за българския език. И такива думи не трябва да се избират дълго време, просто трябва да почувствате и разберете езика, тогава те сами ще ви дойдат на ум.
На български са писали много велики поети като Пушкин, Лермонтов, Достоевски. Именно те показаха нашия български език в цялата му красота, в цялото му величие и благородство. Дори само с прочитането на "Война и мир" на Толстой човек вече може напълно да разбере цялото богатство на нашия език, както и да разбере истинския характер на българския народ. Тургенев правилно каза за нашия народ: „. Но не е възможно да се повярва, че такъв език не е даден на един велик народ!“ И наистина, само такъв език като българския може да бъде даден само на нашия български народ. Велик - това е думата, която може да каже всичко за българския народ! Все пак българиннародът винаги е бил различен от другите народи, в него е имало нещо особено, нещо свое! И всички обичаха и обичат българския народ, възхищавайте му се!
Българите са по-прости от всички останали. С тях се общува по-лесно, без церемонии и обичаи. Но българите не могат да се считат за такива простотии, които лесно се заблуждават. Има неща, в които никой не може да се мери с българите. Все пак българите имат голяма воля, железен характер и упоритост. Българите са минали през много, изтърпели са много, благодарение на което са натрупали много опит!
„Думата е израз на мисълта и може да служи за свързване и разделяне на хората, така че трябва да внимавате с нея“, каза Л. Толстой за думата. И ако се вгледате внимателно във всяка дума от българския език, можете да забележите, да почувствате, че такива думи стоплят душата, радват сърцето, галят ухото. А колко прекрасни и красиви думи има в българския език! И те никога няма да подведат човек, ако искрено иска да опише пейзажа на природата, да напише поезия или просто да каже хубави думи на някого. Всичко това се доказва от откъс от песента: „. Имало едно време един поет писал стихове под къдрава коса. Думите в тях бяха чисти, като роса върху цветя. Бяла бреза българска красавица. » Песента е за поета А.С. Пушкин. Наистина, чувате редовете на любимите си стихове, наситени с любов, и на душата ви става толкова топло, толкова лесно и толкова приятно! Какво става сега с този божествен език?! Защо днешната младеж не използва красиви думи? Добре, той просто не го използва и дори ги изкривява и извращава! Плюс това са измислени толкова много абсурдни, жестоки, гадни и тежки думи, които развалят, ужасно развалят и поставят днешния български език в лоша светлина! Е, не е ли хубаво да се говори правилно ибраво, как са те учили родителите ти? Нима на много хора целият български език изглежда толкова грозен? Страшно глупаво да го мислиш! Тази култура се създава и ни предава от век на век и ние нямаме право да я променяме! Ако продължава така, скоро българският език, с който са се гордеели дедите ни и от който са се възхищавали чужденците, ще се превърне просто в крадски жаргон! И тогава нашата родина - България ще падне в очите на жителите на други държави! Да, ще падне, а не ще се издигне! Мисля, че страната ни няма нужда от това. Родината ни е дадена и ние трябва да работим за нейното процъфтяване, да работим за бъдещето на човечеството и собствените си потомци. Наистина не искам красивото да бъде забравено. Надявам се, че в България повечето хора ще ме подкрепят.