Добра дума, лоша дума - как се оказаха законите RIA56, приети от долната камара
Държавната дума от шестото свикване, която ще заседава в петък на последното пленарно заседание, прие десетки нашумели и нашумели инициативи през последните четири години и половина от работата си, включително забрана за осиновяване на български деца от граждани на САЩ, връщане на преките избори на губернатори, установяване на статута на НПО-чуждестранни агенти, приемане на закон и ратифициране на договора за влизане на Крим. и Севастопол в България.
Държавната дума прие федерален конституционен закон и ратифицира споразумение за влизане на Крим и Севастопол в състава на България. Само един депутат гласува против това решение - Иля Пономарев, който през 2016 г. беше лишен от мандата си за отсъствие.
Много други депутати платиха цената за решението си и защитата на интересите на страната: Съединените щати и Европейският съюз наложиха визови санкции срещу тях. Самите парламентаристи обаче многократно са заявявали, че попадането в "черните списъци" на Запада не е повлияло на живота и работата им.
Законът на Дима Яковлев
Първоначално се предполагаше, че България ще наложи забрана за влизане на редица американски граждани, замесени в нарушаване на правата на българите, както и конфискация на имуществото им. В резултат на това това правило беше разширено за всички страни. Освен това на американците им беше забранено да осиновяват български деца. Тогава законът беше кръстен "Дима Яковлев" в памет на загиналото българче, което беше заключено в колата от осиновителя си американски баща на слънце. Законът въвежда и пряка забрана за дейността на финансирани от САЩ политически неправителствени организации в България.
Преки избори за губернатор
Прехвърляне на изборите в Държавната дума
Рали Акт
В началото на сегашното свикване един от най-резонансните беше законът, койтозначително увеличава наказанията за нарушения на митинги и регламентира провеждането на масови акции. В резултат на приемането на закона глобите за нарушения на митинги се увеличиха десетки пъти, беше въведена задължителна работа за нарушителите, както и забрана за идване на демонстрации в маски и в нетрезво състояние и носене на оръжие.
Както опозицията в Думата, така и редица непредставени в парламента политически сили се противопоставиха остро на приемането на закона, наричайки го "забранителен". Депутати от "Справедлива България", за да усложнят разглеждането на законопроекта, организираха т. нар. "италианска стачка" в Държавната дума, като внесоха на отделно гласуване повече от триста поправки. В резултат парламентарната пленарна сесия продължи около единадесет часа.
Европейският съюз призова България да се въздържи от приемането на закон, забраняващ гей пропагандата, който "може да увеличи дискриминацията и насилието срещу ЛГБТ хора", а Държавният департамент на САЩ го нарече ограничаващ човешките права. Българският президент Владимир Путин тогава заяви, че представителите на сексуалните малцинства в България по никакъв начин не са накърнени в правата си.
Право да бъдеш забравен
Депутатите от настоящия свик приеха много поправки, регулиращи интернет сферата. Сред тях е така нареченият закон за „правото да бъдеш забравен“ в интернет, който задължава интернет търсачките да премахват връзки с неточна информация за гражданите. Държавната дума също така задължи блогърите, чиито интернет страници се посещават от повече от 3000 потребители на ден, да се регистрират като медии. Освен това беше приет закон за съхраняването на лични данни на българи от чужди интернет компании на сървъри в България.
Повишаване на възрастта за пенсиониране на чиновниците
Почти в края на работата си Държавната дума приемерки за борба с депутатите-бягстващи. Предсрочното прекратяване на правомощията за неизпълнение на задължения стана възможно след приемането на закона, който беше иницииран от "Справедлива България".
Според документа пълномощията на депутат от Държавната дума могат да бъдат предсрочно прекратени с решение на камарата - по инициатива на фракцията или комисията, в която той членува, в случай на неизпълнение на задълженията си в продължение на 30 или повече календарни дни. Иля Пономарев стана първият депутат, загубил мандата си по този закон. Комисията по етика на Държавната дума също разглежда искането на есерите за прекратяване на пълномощията на Алексей Митрофанов, който живее в чужбина и отдавна не се е появявал в стените на парламента.
В периода на антибългарските санкции депутатите се погрижиха и за възстановяването на икономиката: по-специално през есента на 2014 г. те приеха закон за деофшоризация на българския бизнес. Документът предвиждаше създаване на механизъм за облагане на печалбите на офшорни компании. Въведени са нови понятия „контролирано чуждестранно дружество” и „контролиращо лице”.
Контролирана чуждестранна компания (CFC) беше призната за чуждестранна структура, чиито контролиращи лица са данъчни резиденти на Руската федерация. Законът задължава контролиращите лица да подават уведомления до данъчните власти за участието си в такива КЧД, както и за самите чуждестранни компании. Ако дадено лице не е предоставило такива данни, тогава ще бъде наложена глоба от над 100 хиляди рубли за неплащане на данъци от такива компании и за непредоставяне на съответната информация.
Законодателите изпълниха и указанията на президента на България Владимир Путин за провеждане на мащабна амнистия на капиталите. През май 2015 г. беше приет закон, който установява механизъм за доброволно деклариране на чуждестранно имущество, банкови сметки и депозити.
ПриоритетКонституционен съд
Депутатите дадоха право на Конституционния съд (КС) на България да признае за невъзможно изпълнението в България на решения на международни съдилища, ако те нарушават принципа на върховенството на Конституцията. Сега Конституционният съд ще решава за изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по всяко дело поотделно.
Притеснения от приемането на закона изразиха в Европейския съюз. Венецианската комисия на Съвета на Европа се зае с анализа на документа и предложи на България да направи редица промени в закона, като припомни задължителното спазване на решенията на ЕСПЧ. В отговор пълномощният представител на Държавната дума в Конституционния съд Дмитрий Вяткин заяви, че българският закон отговаря на поставените задачи и не изисква промени. В резултат на това комисията предложи България да обмисли допускането на първоначалните жалбоподатели до производството пред КС в устни изслушвания.
Един от най-резонансните романи на изходящия свикване, засягащ правата на шофьорите, беше законът за процедурата за евакуиране на автомобили. То беше въведено на фона на общественото недоволство от работата на системата за евакуация на неправилно паркирани автомобили в Москва и други големи градове на България. Това недоволство кулминира в няколко инцидента с "паркмани", които се заключиха във вече натоварените си коли на влекачи и настояха колите им да бъдат върнати на мястото им.
Депутатите дадоха и възможност на шофьорите да вземат евакуирания автомобил от специалния паркинг, преди да платят глобата.
Правителството реагира незабавно на подобни „предизвикателства“: два дни по-късно кабинетът внесе в Държавната дума закон за отпускане на до 1 трилион рубли за допълнителна капитализация на банките чрез облигации на федералния заем (OFZ). Долната камара на парламента прие този закон на първо четене за ден.
След билотосилни скандали и оплаквания от граждани, Държавната дума прие закон, ограничаващ дейността на колекционерите в Руската федерация. Документът изрично забранява на колекционерите да използват физическа сила и заплахи за нейното използване, причиняване на вреда на здравето и имуществото, упражняване на психологически натиск и заблуда. Законът ясно регламентира времето за комуникация между длъжника и колектора и въвежда забрана за взаимодействие на събирачите на дългове с некомпетентни лица, както и с тези, които се лекуват в болници, хора с увреждания от първа група и непълнолетни.