Доклад за пешеходен туризъм
Армения е страна на древни манастири и крепости, един от които (Амберд) беше с нас в началото на маршрута, а след прехода посетихме още няколко. Въпреки че повечето от тях отдавна са изоставени, те се поддържат в относителен ред (и дори с табели), посещават се (което се забелязва по свещите в църквите) и постепенно се възстановяват. Армения също е страна, от почти всяка точка на която се вижда Арарат (или по-скоро Арарат - Малък и Голям), разположена на територията на Турция. И накрая, Армения е страна с няколко планински вериги, от които най-посещаваните са Арагац и веригата Гегама (най-високата точка е Аждахак). Останалите са значително по-ниски или са твърде близо до границата с Азербайджан.
Изгасналият вулкан Арагац е много слаб конус с диаметър около 20 км и относителна височина около 3000 м. Горната част е скалист пръстен, заобикалящ калдера с диаметър около 4 км. По билото има 4 върха (северен, източен, южен и западен) и три седловини между тях. Вместо четвъртата седловина има изход към дефилето на река Гегарот.
Мобилно покритие има навсякъде по маршрута, с изключение на кратера, но нестабилно, интернет не работи навсякъде.
Можете да се приближите до Арагац от юг - от страната на метеорологичната станция: или като дойдете по пътя от Бюракан (по това време на годината - само с превозно средство за всички терени), или като дойдете през планината Амберд, както направихме. Може да се подходи и от изток от страната на село Арагац по черен път и пътека (за нас това беше маршрутът за бягство). От селото тръгва микробус, но имахме резервиран трансфер.
Трансфер от летището до маршрута, трансфер обратно от маршрута, поръчахме закупуване на газ в арменската туристическа агенция (ABP, директор Ованес Маргарян, много благодаря на него и на всички служители на компанията). Газ (обикновен, с резба) в Арменияне е лесно да се купи - използва се ирански газ с различен стандарт - но нормален газ (Kovea, 230 gr.) все още се намира в магазина на Асоциацията на студентските спасителни отряди на Армения, макар и много по-скъп, отколкото в Санкт Петербург. Самвел Хакобян (също служител на ABP) оказа неоценима помощ при подготовката на пътуването, който сподели множество следи и съвети.
От специалното оборудване имахме снегоходки, котки, ледени брадви. Въпреки че не използвахме котки и можехме да се справим без ледени брадви (ако имахте трекинг щеки, разбира се), при различен метеорологичен сценарий може да имате нужда и от двете. Времето, трябва да се каже, беше необичайно топло за този сезон; през друга година е напълно възможно да се очакват пет градуса по-ниски.
Планирано беше и евентуално радиално изкачване до западния връх от съответната седловина или от кратера, но не се осъществи поради метеорологичните условия.
Пристигнахме в Ереван в 14:00, посрещнаха ни представители на ABP. Взехме местна SIM карта на Beeline от тях с много евтини разговори до България (ако наберете номер *88*007), сменихме пари по пътя и ги добавихме към SIM карта. Пътят до крепостта Амберд, както беше планирано, все още беше покрит със сняг, така че ни оставиха на пътя Бюракан-метеорологична станция. На това място покрай пътя се простира ограда, ограждаща нечия частна територия, но в нея има проход за пешеходци (дори има табела).
Минавайки през тази дупка, тръгнахме по пътеката до място, където има маса със столове, поток и гледка към крепостта и Малкия и Големия Арарат.
Там те разположиха лагер. Долу в ждрелото, на запад от крепостта, животът кипи - има нов път, който го няма на картата; фаровете са включени, вижда се някаква активност на автомобила. Вечерта температурата беше +6 градуса, вятърът беше хладен.
Температура сутрин +4.През първата половина на деня беше слънчево. Разходихме се по пътеката до крепостта, разгледахме крепостта и църквата Св. Богородица (1026).
След това започнаха да се издигат от лявата страна към град Амберд. Първата забележителност е обиколка с кръст на хълм.
Времето постепенно се разваляше - от време на време идваше поредният облак със снежни топчета. Изкачването е много леко. До височина 2400 м е затревен пресечен склон, от 2500 м има малко камъни. Изкачването започва по черен път (да не се бърка с асфалтов път, който отива вдясно), след малко има разклонение и на това място не трябва да се минава по нито едно от тях (и двете накрая слизат в дерето), а трябва да се изкачите още повече вдясно. От около 2600 м започнаха да се появяват значителни снежни полета, но почти всички можеха да бъдат заобиколени, така че този ден не използвахме снегоходки, но можехме да използваме потоците от снежните полета.
Издигнахме се на 2850 м надморска височина пред голямо снежно поле. Водата е леко заблатен поток от това поле. Температура вечерта +4.
Сутринта температурата беше -1, през нощта натрупа 4 см сняг, площта се промени. Под палатката се намериха няколко мишки, които дълго време не искаха да ни напуснат.
Времето е така-така - почти няма видимост, после нещо се вижда в разкъсванията на облаците. Ходихме цял ден със снегоходки, издържаха нормално. Продължихме да се движим от лявата страна, заобиколихме град Амберд отляво.
След като намерихме добър поток, решихме да спрем, защото прогнозата за следващия ден все още беше разочароваща и нямаше смисъл да минаваме под седлото. В близост до лагера има висока турне и огнище.
До вечерта паднаха 10 см сняг.
Проясни се за малко, погледна Арагац.
Отляво надясно: западни, южни, северни и източни върхове
Въпреки прогнозата към 8 часа се изясни. За следващияЗа няколко дни прогнозата е добра - решихме да преместим лагера по-близо до началото на изкачването - тръгнахме в 10 часа, в този момент разчистването току-що беше приключило. Вървяхме със снегоходки, понякога пропадахме въпреки присъствието им. Накрая заобиколихме малка полиния - явно през пролетта, освен езерото Кари (Карилич), посочено на картата, има и други. Не приближавайки езерото Кари и метеорологичната станция, те поставиха лагер до изоставена (т.е. без жици) електропреносна кула. Видимост около 500м.
През нощта падна още сняг. Сутринта температурата е -7. Отдолу има облаци, но небето ни се изчисти.
Западен връх и южна седловина
Изкачване на южния връх. Изкачване по контрафорса малко вляво от паркинга и вляво от кулоара. Изкачихме се на билото на южния връх.
Излязохме на главния връх (леко на изток, 3906 по GPS). От страната на кратера на билото висят снежни корнизи.
Северни, източни и южни върхове около кратера
Източни и северни върхове
Слизане до седловината. Спускането от билото на южния връх е твърде стръмно и може би опасно: под снега има скалисти издатини. Затова тръгваме на юг и от левия борд внимателно се спускаме до седловината. На спускането има малко сняг, под него има дребен-среден сипей.
Западен връх.Изкачването на западния връх е по среден сипей, покрит с малко количество сняг. Междувременно един облак се беше настанил здраво на върха, така че не отидохме до него.
Слизане от седловината.Видимостта понякога е 100 метра, понякога много повече. Стори ни се, че от основната част на седловината към кратера може да виси корниз, затова отидохме още малко до западния връх. След това спускането е очевидно (при липса на видимост можете спокойно да вървите по пистата). Стояхме на, както ни се стори, безопасен рафт, без да отиваме от другата страна на кратера. ВсъщностВсъщност може би си струваше да отидем по-нататък, защото теоретично много, много голяма лавина от южния връх можеше да стигне по трудния начин до нашия перваз. Малки лавини обаче се виждат само на западните и северните върхове. Измерихме дълбочината на снега - около 2м.
През нощта имаше силни пориви на вятъра (както по-късно разбрахме, една от палатките беше поставена от група московчани, които прекараха нощта на седло). Сутрин под тентата температурата е -9. Добро време.
Изкачване до седловината.Напускайки лагера, напуснахме лагера радиално в 7:15 на снегоходки.
От сутринта снегът е страхотен. (Московчани дори по-късно успяха да се изкачат без снегоходки, но все пак е по-трудно и някои пропаднаха.) Изкачихме северната седловина между северния и източния върх.
Северен върхов хребет
Речно дефиле Гекхарот
Панорама от С. седловина
Изкачване на северния връх. Отидохме по-нататък без снегоходки: нямаше много сняг, имаше камъни под него. По-близо до върха имаше повече сняг, на места падаше почти до кръста в и без това калния сняг, но този участък от пътеката беше доста малък.
Гребенът на истинския връх. Изглед пред изхода към фалшивия
Излязохме на северния фалшив връх (по GPS - 4090 м).
Те не отидоха до истинския връх: снегът беше кален, нямаше въже.
Истински връх, поглед от фалшив
Речно дефиле Гекхарот
Фалшив горен кулоар
Изкачване на източния връх. Долу на седлото
. срещнахме група московчани, които стояха предната вечер на югозападната седловина и сега се канеха да застанат на тази. Продължихме пътя си към източния връх. Изкачването е леко (и без снегоходки). Скалите се заобикалят отдясно, след което движението продължава по кулоара по тях. По пътя - няколко метра леко свободно катерене. Казват, на съседния кулоар(вдясно) е по-лесно за изкачване, но ние не отидохме там, защото преди него трябва да минем през напълно кален сняг, а наклонът е доста стръмен. Изкачване на източния връх.
. от главния връх поехме по билото (заобикаляйки скалите отдясно) още на изток към живописно продължение
Разломи северно от върха
Голяма част от участниците се прибраха в лагера през калния сняг - със снегоходки, един участник - без (падайки няколко пъти до кръста).
На сутринта фирнът се държи идеално без хоросани, но все пак не е толкова студено, че да се налага да се използват котки. Пътеката за ждрелото минава от лявата страна на ждрелото (под източния връх).
От лявата страна на ждрелото имаше лавини, но свършиха отдавна, остана малко сняг. От десния борд има лавини, но не много мощни. Излизаме в дефилето.
. наближаваме първия водопад и тръгваме към страничния ляв кулоар. След това излизаме на пътеката, пресичаща тревистия ляв склон. Пресичане на снежни полета. Приближаваме напречната греда с втория водопад.
Той върви от лявата страна на пътеката.
Като цяло, достатъчно е да се придържате към пистата и всичко ще бъде наред. След напречната греда започват цъфтящи алпийски ливади.
Пътеката се превръща в път.
. по който вървим от лявата страна на реката (от дясната страна има друг път, където не знаем).
Лагерът е разположен на реката на красива поляна на 4 км от селото. Вечерта ни посети работник от малка електроцентрала, покрай която бяхме минали малко преди това. По принцип оставаше много време и в същия ден можеше да тръгнем, но не бързахме. Времето беше хубаво през целия ден.
Стигнахме до селото, изчакахме трансфера и тръгнахме.
Ние сме много благодарни на Самвел, Игор, Григорий, Вага и Алексей Костенко за песни, съвети и друга информация, иОванес и други служители на арменската туристическа агенция за помощта им при организирането на пътуването.