Досие за 10 основни терористи на Донбас
Самопровъзгласил се лидер на „Луганската народна република“, командир на бандата „Заря“
В началото на 90-те години се премества в Луганск, където работи в търговски структури. По-късно организира собствен бизнес за продажба на горива и смазочни материали. От 2004 г. до 2012 г. е на държавна служба в Регионалната инспекция за защита правата на потребителите.
Журналистическо разследване на Украинска правда сочи пряка връзка между Плотницки, както и контролираното от него „правителство на ЛНР“ с бившия губернатор на Луганска област и влиятелен бивш регионал Александър Ефремов.
В момента Игор Плотницки и бандите под негов контрол са в конфликт с бандите на „казаците“, които са превзели южната част на Луганска област. Действителната юрисдикция на „главата на ЛНР“ се простира върху територия, малко по-голяма от района на самия Луганск.
Командир на Великата Донска армия
Бъдещият "казашки вожд" е роден през 1956 г. в Дзержинск, Донецка област. През 1978 г. завършва училището на МВР в Харков, след което работи като надзирател в поправително-трудова колония. През 1985 г. прапорщик Козицин е уволнен от вътрешните органи за многобройни длъжностни престъпления, включително пиянство и измама със затворниците.
От 1990 г. започва да участва във формирането на структурите на Донското казачество, което се създава в резултат на нарастването на патриотичните настроения в България в края на 80-те години. През 1992 г. заедно с група доброволци воюва на страната на българите в Приднестровието. През 1993 г. участва в грузинската война на страната на Абхазия. През същата година става атаман на Великата Донска армия.
През 1994 г. от името на донските казаци той подписа споразумение за сътрудничество сръководството на самопровъзгласилата се Чеченска република Джохар Дудаев, което предизвика голям скандал, но след началото на Първата чеченска война връзките на Козицин с Дудаев помогнаха за освобождаването на много български войници от плен. Козицинските „казаци“ обаче не взеха активно участие в тази война.
В края на 90-те години той участва в югославския конфликт на страната на сърбите, където има преки контакти с бившия президент на Югославия Слободан Милошевич.
Преди началото на украинския конфликт Козицин живееше постоянно в резиденцията си в Новочеркаск, Ростовска област. Там той придобива титли и регалии, които често измисля за себе си. Ако вярвате на думите на "атамана", тогава той е доктор на икономическите науки, писател, рицар на Малтийския орден и академик. Въпреки това е възможно някои от 28-те държавни награди на Козицин, както и наградата към тях. Жуков е съвсем реален, тъй като Козицин и неговата „армия“ дълго време са фаворизирани от властите на Руската федерация.
След избухването на военните действия в Източна Украйна Козицин и неговите „казаци“ участват активно в сблъсъците на страната на сепаратистите. Части на „Казашката национална гвардия“, контролирани от „атамана“, окупираха Антрацит (който е неофициалната столица на владенията на Козицин), както и Ровеньки, Красни Луч и редица други градове в южната част на Луганска област. Също така в сферата на влияние на Козицин е „атаманът” от Стаханов Павел Дремов.
Николай Козицин открито не признава съществуването на „ЛНР“ и смята земите под негов контрол за „територията на Българската империя“.
Командир на бандата "Призрак"
Роден през 1975 г. в северната част на Луганска област в село Нижняя Дуванка, Сватовски район.
Служил в украинската армия по договор, работил известно време във военната службаСватово. Пенсионира се с чин старшина.
От края на 90-те години Мозговой е политически активен на местно ниво - работи като агитатор на избори и член на комисията в избирателната секция. За политическите възгледи на Мозговой може да се съди по факта, че той е бил член на организацията "Млада гвардия", ръководена от известния сепаратист Арсен Клинчаев.
Мозговой, заедно с Павел Дремов, който тогава командва Северодонецкия гарнизон на бойците, ръководи отбраната срещу лятното настъпление на украинската армия по линията Рубижное-Северодонецк-Лисичанск.
След като градът трябваше да бъде напуснат, Мозговой със своята вярна част, по това време вече наречен „Призракът“, се оттегли в Алчевск, където създаде своя собствена администрация, дистанцирайки се от „авторитетите“ на Плотницки и „казаците“ на Козицин.
Мозъкът е творческа личност. Той е не само полеви командир, той е и поет, както и изпълнител на народни песни, който пее както на български, така и на украински. В мирно време той дори беше солист на мъжкия ансамбъл Сватов.
Мозговой притежава станалите популярни в интернет думи, че жената трябва да си седи вкъщи и да кръстоса, а не да ходи по барове, последвано от предупреждение за наказание за тези, които не се подчиняват.
Снимка: Free Press
Командир на „Първи казашки полк на името на. Платов”
Малко се знае за живота на Дремов преди войната. Той е роден в Стаханов през 1976 г. и е бил зидар. В интервю Дремов заявява, че е служил в украинската армия, „която го е изпратила да се бие в Приднестровието под куршуми“, което е малко вероятно дори не защото украинската армия не е участвала във войната в Приднестровието, а защото през 1992 г. Дремов е на 16 години.
За първи път Дремов изплува като лидер на терориститепрез лятото на 2014 г. в Северодонецк, където със съдействието на Николай Козицин организира отряди на „казаците“. В едно от интервютата от този период в българските медии Дремов е представен като „легендарния Батя”. Позивният Батя наистина е приписан на Дремов, но не беше възможно да се разбере какъв точно е легендарният бивш стахановски зидар.
След настъплението на украинската армия Дремов се оттегля от Северодонецк към Стаханов, на който става единствен владетел, оставайки във формален съюз с Микола Козицин, който контролира южната част на региона.
Според Дремов той притежава „флашка“, съдържаща компрометираща информация за цялото ръководство на „ЛНР“. Освен секретна флашка, Дремов притежава и личния номер на българския премиер Дмитрий Медведев.
Освен това Дремов е известен като активен антисемит. По-специално, той нарича Игор Плотницки „евреин“, а примирието в Минск „трик на еврейските олигарси“.
Командирът на бандата "Русич"
Милчаков е роден през 1991 г. в Санкт Петербург. Фанател за петербургския "Зенит", по-късно се интересува от неонацизма. Стана известен в градската дясна субкултурна среща с прякор Фриц. Притежавани ловни и травматични оръжия. През 2009 г. той е привлечен към административна отговорност за стрелба на неподходящо място.
Милчаков стана широко известен през 2011 г., когато публикува на страницата си ВКонтакте снимки на убийството на кученце, което по-късно изяде. Въпреки широкия обществен отзвук, те не образуваха наказателно дело по обвинения в животински живот срещу младия нацист, а самият Алексей изчезна за известно време от Санкт Петербург.
По-късно Милчаков се озовава в Псков на служба в 76-а въздушнодесантна дивизия. След като завърши службата си, той почти веднага отиде приЛуганска област вече уж като доброволец, където през лятото на 2014 г. той сформира групата „Русич“ от свои идейни съратници в ултрадесния лагер и взе позивната „Сърбин“. По време на войната Милчаков отново проявява своите дивашки наклонности, когато публикува снимки на фона на загинали украински войници.
Като част от неговата част той се бие в групата на убития Александър Беднов „Батман“. Участва в бойни сблъсъци с "Айдар", където заедно с бойците на "Русич" се отличава с особена жестокост.
След ликвидирането на Александър Беднов групата на Игор Плотницки обяви война на „ръководството на ЛНР“.
Снимка: от страницата на Vkontakte
Командирът на бандата "Leshy"
Роден през 1975 г. в Приморск, Запорожка област. Завършва професионална гимназия в родния си град. От 1993 г. до 1995 г. е служил в армията в 529-и механизиран полк в Днепропетровска област. След армията се установява в Стаханов, където започва да участва в казашки организации.
От 2007 г. Павлов е казашки "атаман" в село Кадиевская близо до Стаханов. Бъдещият лидер на сепаратистите регистрира организацията си от името на „Съюза на казашките формирования“, чиито корени се простират до България, а ръководител е Валерий Старокон, приятел на „атамана“ Николай Козицин.
В същото време се формира звено, наречено на позивния Алексей Павлов. Базата на батальона Леши е сградата на СБУ в Луганск, а по-късно Луганския институт на Министерството на вътрешните работи. За кратък период през лятото на 2014 г. Павлов всъщност беше едноличен собственик на Луганск, след като Валери Болотов напусна властта.
Напоследък Павлов и неговото звено бяха в сянка поради конфликт с групата на Плотницки.
Снимка: ТВ екранна снимка
Командир на банда "Оплот", самопровъзгласил се за "началник наДНР”
Роден през 1976 г. в Донецк. Завършил техникум по индустриална автоматизация. Работил е като електротехник в мина. След като работи в мината, Захарченко започва бизнес кариера. На негово име в Донецк са регистрирани компаниите „Делта-Форт” ООД и „ТД Континент” ООД, като в една от тях са посочени членове на Партията на регионите като съсобственици.
Бивш командир на бандата "Восток", ръководител на "Съвета за сигурност на ДНР"
Ходаковски е бивш командир на специално подразделение Алфа на СБУ в Донецка област, така че практически няма информация за биографията на бившия разузнавач.
През пролетта на 2014 г. Ходаковски събра под крилото си бивши украински силовици от Беркут и Алфа, към които се присъединиха наемници от Кавказ - кадировци и осетинци. Новата формация получи името "Изток".
„Восток“ получи бойното си кръщение в сблъсък с батальона „Донбас“ в битката край Карловка на 23 май. И още на 26 май Восток, като част от други терористични сили, претърпя тежки загуби в опит да превземе летището в Донецк.
Заедно с Ходаковски напусна половината от неговия „батальон“, а останалите се заклеха във вярност на тогавашния „министър на отбраната на ДНР“. В Макеевка, далеч от фронтовата линия, Ходаковски окупира сградата на Макеевугол, постави въоръжена охрана и изчака Гиркин и Бородай да заминат някъде сами, което се случи месец по-късно.
Командир на бандата "Спарта"
Роден през 1983 г. в Република Коми. Останал сирак на 15 години, по-късно отгледан от баба си. Три години служи в армията като сигналист, откъдето получава и прякора си. Участва във Втората чеченска война. След службата той се завърна в Коми, ожени се, роди дете, работи или като автомонтьор, или като гранитор и като цяло ръководеше типичен за милиони своиживот на сънародниците.
Съдбата на Моторола претърпя рязък обрат, след като той, впечатлен от новините по българската телевизия, дойде в Донбас да защитава „българския свят“. Павлов се присъединява към групата на Гиркин в Славянск и започва да командва отряд от бойци, охраняващи контролно-пропускателния пункт в Семьоновка.
Приказливата и умерено фотогенична Моторола привлече български журналисти, които масово посетиха Славянск по време на окупацията му. Моторола се превръща в може би главната медийна звезда на „опълчението“ след самия Гиркин, в когото внимателно е оформен образът на обикновен доброволец от българската пустош, оставил всичко и заминал в Донбас, за да спасява цивилни от наказатели.
Подразделение на Motorola участва в организацията на Иловайския котел за украинската армия. След това "Спарта" се премества в Донецк, където от няколко месеца, заедно с терористичния отряд Гиви, прави неуспешни опити да щурмува летището в Донецк. Няколко пъти "милицията" съобщава за установяване на контрол над летището, но всеки път това се оказва невярно. Няколко съобщения за смъртта на Motorola обаче също бяха неверни.
Командирът на бандата "Сомалия"
Роден в Иловайск през 1980 г. През 1998-2000 г. служи в украинската армия. В учебния център "Десна" получава специалността танкист. След армията работи като алпинист.
Той получи позивния в армията не заради грузинския си произход, а заради външната си прилика с кавказците.
Според собственото му изявление той винаги е симпатизирал повече на България, отколкото на Украйна, поради което след началото на вълненията в Източна Украйна той заема страната на сепаратистите и отива да се бие в Славянск в групата на Гиркин.
КатоБоен командир за първи път се показа близо до Иловайск. Там отряд под командването на Гиви участва пряко в блокирането на украинските войски, опитващи се да излязат от обкръжението.
От началото на есента на 2014 г., заедно с Моторола, той ръководи атаките на бойците срещу летището в Донецк. Като тактика за атака терористите най-често избират фронтални атаки, което води до големи загуби сред нападателите. Броят на загиналите в групите на Гиви и Моторола по време на безсмислените атаки на летището е неизчислим.
Ръководител на отряд Батман
Беднов е роден през 1969 г. в Луганск в семейството на военен. През 1988 г. заминава да служи в армията и е зачислен във вътрешните войски на МВР. Според самия Беднов, като част от съветската армия, той е служил в "горещи точки" в Кавказ. След като е уволнен от армията, той се завръща в родния си Луганск и получава работа в полицията. През 2005 г. се оттегля от служба с чин капитан. Работил като охранител в нощен клуб.
След смъртта на Беднов частта му е разформирована, а най-близките му съратници са заловени. Бойците от "Батман" в "ЛНР" са обвинени в подигравки със затворници и изтезания, както и в грабежи.