Духовността е нейната необходимост
Накъдето и да се обърнете, установявате, че навсякъде цари изключително напрежение, безпокойство и несигурност. Основната причина за този общ хаос е безпокойството в отделните умове. Човекът е постигнал огромен напредък в различни области на живота, но за съжаление не си е направил труда да знае нищо за вътрешния дух и е напълно невеж за него. Той разкри тайните на звездното небе, измери дълбините на моретата, гмурна се дълбоко в недрата на земята, посрещна смело снежните бури на заснежения връх Еверест и сега изследва космоса, за да установи междупланетни връзки, но, за срам, не разкри тайната на човешката душа в себе си. Той винаги е пренебрегвал въпроса за въпросите и внимателно е избягвал най-важните проблеми на живота, отнасящи се до познаването на себе си и познаването на душата, като маловажни.
Човек може да притежава всички богатства на света, но ако не знае нищо за собствената си душа, всичко е напразно. Крайната цел на всяко знание е да опознаеш себе си. Един мюсюлмански теолог заявява в тази връзка:
Само началото и краят на знанието
да знаеш истинската стойност на душата си.
Знаете стойността на всичко останало
ама какви глупости - не си знаеш цената.
Колко жалко, че постигнахме невероятен напредък във всички начини на живот, но за съжаление пропуснахме познанието за самите себе си, в светлината и живота на които всъщност живеем и съществуваме. Без да осъзнаваме жизненоважната реалност в нас, не е чудно, че се правим на глупаци. Христос също говори за същото нещо:
Каква полза за човека, ако спечели целия свят,
и нарани душата му?
Частта остава само част, докато не се слее с цялото и не загуби своята индивидуалност в своя източник. Планинският поток в низходящото си течение кипи,тревожи се и се пени, докато не падне в океана. Същото важи и за индивидуалния дух. Без да осъзнава естеството на своята същност, той дори не познава собствения си източник и затова се вълнува и пени, докато неговият жизнен поток се плиска по скалистия му канал, осеян с големи камъни и подводни камъни. Индивидуалното безпокойство се отразява в безпокойството, което виждаме сред хората по света. Човекът е забравил великата фундаментална истина за Бащинството на Бога и братството на хората. Оттук и сблъсъците между човек и човек, класа и класа, общество и общество, държава и държава.
Належащата необходимост на този час е да се даде нова ориентация на древната наука за духовността и да се каже на хората как да живеят духовния живот. Цялото човечество е затънало в невежество. Повечето хора по света живеят егоистичен живот и са склонни да обогатяват себе си за сметка на другите, но те също стоят зашеметени, сякаш хванати между два воденични камъка: 1) истината, научно обяснена и дадена от Учителите, и 2) твърди вярвания или вкаменени останки от религия, преподавани главно от невежи религиозни фанатици. Така наречените учители и проповедници, които би трябвало да ръководят грешното човечество, сами са жертви на Великата илюзия и не знаят къде се намират или какво трябва да правят.
Повечето от нас са съблазнени и неудържимо привлечени от великолепието на външния живот, живота на сетивата, и твърдо вярваме в епикурейската доктрина: „Яжте, пийте и се веселете“. Ние изобщо не виждаме необходимостта от Бог, самата основа на вселената. Ние сляпо вярваме в черупката и не виждаме ядрото вътре. Искаме да погълнем черупката, а не сладката и вкусна сърцевина, която тя защитава в твърдата си обвивка. Нашето така наречено търсене на Бог също се извършва на нивото на сетивата, във външния свят. Търсим го в снегапланински върхове, във водите на свещени реки, в горещите пясъци на пустините, в храмове, джамии, църкви и там не Го намираме. Колкото повече Го търсим навън, толкова повече Той ни избягва; Сега той е практически изгубен за нас и ние сме загубили всякаква вяра в Него.
О, търсещи Бога! Вие сте загубили Бог
Ти си Го изгубил в самия водовъртеж от чувства.
В такова тъжно затруднение душите Учители идват в света от време на време, за да ръководят грешното човечество. Тяхното послание е послание на любов, а не на отчаяние. Те идват не за да нарушат закона, а за да изпълнят закона на Спасението чрез Милостта. Те имат безгранична любов към всички религии и не обелват нито дума срещу нито една от тях. От друга страна, те се опитват да пренасочат всички религии по един и същи начин, да налеят свежа кръв в анемичните им крайници, да съживят овехтелите нерви и съдове, да вдъхнат топлината на жизнения импулс и да ги върнат на високите пиедестали, от които са паднали. Те просто дават правилното ръководство и посочват правилния път, който е вътре, а не отвън, пътят е най-древният (Санатан), който е съвременен на самото творение, а също и най-естественият (Сахадж). Този път е предложен от самия Създател, а не е създаден от човека. Те ни казват, че Бог съществува и че всички религии, създадени от човека, имат само една цел: да се доближат до Бога.
Думата „религия“ идва от латинския корен „ligare“ с производното „ligament“, което означава „свързвам“. Префиксът "re" означава "отново". Следователно думата религия означава да се обвърже отново това, което е било разделено и отделено, т.е. да свърже отново душата със Свръхдушата, или Бог, или каквото и да е име, което даваме на Източника – Първоизточника на целия живот. В този смисъл истинската религия е общото наследство на човечеството; и само този еистински религиозен, истински Бхагат или последовател, истински сикх или ученик, истински мюсюлманин или истински християнин, който е свързал душата си със Силата на Бог в себе си. Спасителите ни казват, че човешкото тяло е истинският храм на Бога, тъй като Бог е създал човека по Свой образ. И духът (душата), и Бог (Свръхдушата) пребивават в това тяло, но, за съжаление, те са разделени един от друг от желязната завеса на егоизма или самоутвърждаващата се воля на човека.
Заедно двамата са в тясна връзка, в едно жилище.
Но странно, те никога не общуват помежду си.
С други думи, можем да кажем, че булката (душата) и младоженецът (Бог) лежат заедно на едно брачно легло, но векове наред не виждат лицата си.
На същото легло лежи любим човек, но скръбта сполетя съпруга й,
Която спи дълбоко, а съпругът й я гледа през цялото време.