Две котки си говорят
Награда фанфик „Две котки си говорят“
- Изтегляне в txt
- Изтегляне в ePub
- Изтегляне в pdf
- Изтегляне в fb2
-Аве, Цезаре! -Да, да... Сократе, доколкото е възможно, помолих те да спреш да мъкнеш тези глупави дафинови листа на дивана ми, миризмата им те изяжда в носа и запушва всички останали! - Огромна дори по стандартите на своята порода Бирма, котката леко бутна шотландска клепоуха, която скочи да го посрещне с лапа. „Няма да плета венци от тях, освен това не мисля, че домакинята ще оцени вашите луди идеи, но ще лети в мен!“ - Съжалявам, не знаех - измърмори сивата котка. - Ignoratia non est argumentum, Сократ. Освен това в момента не изживявам най-добрите моменти. Току-що се върнах от дачата и разбрах, че господарката ми е решила да си вземе друга котка. Е, как решихте да започнете? Тя вече го направи. И знаете ли как го нарече старият комик? Брут! Тя го кръсти Брут! И нейната луда дъщеря подкрепи тази идея, какво да кажа, mala gallina - malum ovum3. - Nomen est omen4, - каза замислено Сократ, усмихвайки се нежно. - Не бих бил толкова щастлив на твое място, имайки предвид как си кръстен. На твое място бих проверявал по-внимателно храната си оставена от собствениците. - И не съм щастлив. Просто трябваше да кажа. Освен това fortuna caeca est5, така че все още имам надежда. Dum spiro spero6. - О, fallacem hominum spem7! - саркастично отвърна Цезар. - Колко си зъл! не те ли е срам - Не, от какво има да се срамувам? Но вашата доброта ме дразни напоследък. - Защо би било така? - И от това. Не ми харесва, хората ти влияят зле. - Humani nihil a me alienum puto8, - каза с достойнство Сократ. - Сократе, ти си котка, а не човек. Трябваше да го разбереш още тогавамоментът, в който се опитахте да водите сократически диалози със собствениците и те ви заведоха при развъдника за чифтосване. Може би ви се иска нещата да са различни, но не са. Dura lex sed lex9. - Per aspera ad astra10. Няма да се предам! - Ами да, и пак ще излезе същото! - Repetitio est mater studiorum11. - Да, но по някаква причина не работи с вас. Колко пъти ти казвам едно и също. Но какво изобщо правя? Те казват правилно, margaritas ante porcos. - Хей, ще питам без обиди! Няма да ги слушам! Или искаш да загубиш последния си приятел? Знаете ли, че поради връзката ви с вас никой друг не иска да общува? И така de die in diem13. - О, добре, прости ми, Сократе. Знаеш, че не мога да го направя по друг начин - Цезар виновно докосна обидено обърнатата котка с лапа. - Прости ми, съжалявам. - Добре, добре, съжалявам. Изглежда невъзможно да те науча на нормално общуване, въпреки че се опитвам да го направя от много дълго време. Аз съм feci quot potui14, няма какво да упреквам. - Е, това е страхотно. В този момент от прозореца на долния етаж се чу силно и откровено фалшиво пеене: - Gaudeamus igitur, Juvenes dum sumus! Post jucundam juventutem, Post molestam senectutem Nos habebit humus!15 Цезар подскочи на място: - Боже мой, Боже мой! Какво е това? - А, това е Маша от първия етаж. Утре има контролно по латински, смята, че ако изпее този химн, тогава ще й дадат автомат. - С такъв и такъв глас? Няма да проработи. Дори само за да млъкне и да не изнасилва другите с ужасното си пеене. - С изпита по фолклор същото каране. Освен това някакъв любезен старши студент им казал в началото на годината, че това ще помогне. - Homo homini lupus est16. - Не, мисля, че има малкодруга ситуация. Междувременно третият стих вече вървеше отдолу: - Vita nostra brevis est, Brevi finietur. Venit mors velociter, Rapit nos atrociter, Nemini parcetur!17 - Вижте, харесва ми. Има такъв оптимизъм. Може би да се напием? - Страхувам се, че тя няма да оцени нашия благороден импулс. Внезапно пеенето е прекъснато от почукване на стъклото и детски гласове: - Може ли едно питие? Дай ми едно питие! Прозорецът се отвори със замах. - И така, деца. Имате две възможности: или да тръгнете оттук, или да бягате оттук! Tertium non datur18. - Какво? - Нищо - имитира ученикът. - Махай се оттук. - А бъдещият учител... - Къде ми е правописният речник, който подхвърлям на много глупави деца?! - Нещо не се получи за нейния ден - съчувствено каза Цезар. - Нещо повече, като цяло си пропуснал най-забавното. Днес тя тичаше половин ден из къщата с една не слабо празна бутилка и викаше: „In vino veritas!“19 - Ами родителите? - Ами родителите? Човек има рожден ден, нека се радва. - И защо не можем да направим това? Не е честно. Тогава взех малко валериан, веднага обиколих апартамента с метла и тогава ... ех - Цезар само махна с лапа. - Quo licet Jovi, non licet bovi20. Тя е човек. - Кой говори за човечност тук? - О, хайде. А преди няколко дни през нощта тя гневно изкрещя през прозореца: „Проклет Рабле! Проклета амбивалентност! Адски забавни неща!“ И тогава тя удари главата си в стената. Това, което тя, според мен, прави сега, - котките слушаха. Отдолу наистина се чу глухо тупване. -Ira initium insanie est21. Струва ми се, че тя отдавна е малко ... от това - Цезар изви лапа в слепоочието си. - Не я обиждайте, тя е добра. Само тук е нейният modus vivendi22... Спи малко, яде каквото иска, но nulla dies sine line23 е всичкопише нещо. Но все пак mens sana in corpore sano24. Така че донесете себе си за кратко време. Чакай малко... Прозорецът отново се отвори със силен трясък. - И така, ще свърша утре, Aurora Music amica25. И полунощ е приятел на безплатен! Безплатно, ела. Безплатно, ела. Безплатно, ела. - Идвам веднага! дойде от третия етаж. - Ще дойда при вас така, вие само ми кажете апартамента. - О! Прозорецът се затвори толкова бързо, колкото се отвори. - Ето, вече призовава за безплатно. O tempora, o mores! 26 Тя няма да се откаже от нищо с тази скорост. - Homo prononit, Deus disponit27. Volens-nolens28 може само да чака. - Ще изчакате разума й да се изчисти ad Kalendas graecas29. - Всяка твоя дума е cum grano salis30. Не можеш да си такъв. - Consuetudo est altera natura31. Не мога да се сдържа, съжалявам. - Време е да се прибирам. И тогава ще долети при мен ... - И вие се опитайте да доведете домакинята до сократовия диалог. Изведнъж помощ. - Тръгвай. Стара язва. - Mea culpa32, какво да правя. До утре.
Превод на латински фрази и изрази: 1. Здравей Цезар! 2. Незнанието не е аргумент 3. Лоша кокошка, лошо яйце 4. Името е съдба 5. Съдбата е сляпа 6. Докато дишам, надявам се 7. О, измамна човешка надежда! 8. Аз съм мъж и нищо човешко не ми е чуждо 9. Законът е суров, но си е закон 10. През тръни до звездите 11. Повторението е майката на ученето 12. Не хвърляйте бисери пред свинете 13. От ден на ден 14. Направи каквото можа 15. Така че нека се забавляваме докато сме млади! След приятна младост, след мъчителна старост, ще ни вземе земята. 16. Човек за човека е вълк 17. Животът ни е кратък скоро ще свърши. Смъртта идва бързо, взема ни безмилостно, никой няма да бъде пощаден. 18. Третият не е даден 19. Истината е във виното 20. Какво е позволеноЮпитер - бикът не е разрешен 21. Гневът е началото на лудостта 22. Начин на живот 23. Нито ден без линия 24. Здрав дух в здраво тяло 25. Аврора е приятелка на музите (зората е времето на вдъхновението) 26. О времена, о нрави! 27. Човек предлага, Бог разполага 28. Волю-неволю 29. До гръцките календи (Когато ракът виси на планината) 30. С доза сол 31. Навикът е втора природа 32. Греховен