Джулия Маргарет Камерън Викторианска фотографка
Джулия Маргарет Камерън е родена в Индия през 1815 г. Баща е британски чиновник, майката е френска аристократка. Момичето прекара младостта си във Франция. Връщайки се в Индия, тя се омъжва за англичанин и живее в Лондон около 10 години, а от 1860 г. се установява на остров Уайт. Може да се каже, че Джулия Маргарет прекарва първата половина от живота си като всяка друга английска дама от онова време.
Животът на острова беше доста монотонен, което вероятно е причината жената да изпадне в дълбока депресия. Едно случайно събитие й помогна не само да се отърве от психическото си разстройство, но и да намери любимото си занимание в живота си. През 1863 г. Джулия Маргарет, вече възрастна жена, получава фотоапарат като подарък от дъщеря си. Това е началото на нейната кратка, но значима кариера като фотограф.
След като самостоятелно усвои сложната техника на фотографиране върху колодиеви плочи и проявяване на изображения за една година, тя се зае с портретна работа. Технически снимките не бяха перфектни - много отпечатъци избеляха, други бяха покрити с колодий неравномерно. Но това не й попречи да постигне успех. Извън Обединеното кралство лейди Камерън участва в престижни изложби и дори получава награди.
Снимките често излизат размити въпреки бавните скорости на затвора. Тази техника на снимане също създава трудности за моделите, които са великите мъже от Викторианската епоха. Тази енергична и силна жена успя да намери изключително одухотворени лица, характер и дълбочина на чувствата. Копнеех да уловя цялата красота, която виждах пред себе си, и в крайна сметка желанието ми беше удовлетворено“, пише фотографът.
Ателието на Камерън беше като галерия. Според съвременници тя идолизира творбите си, които изобразяват титаните на епохата - Чарлз Дарвин, сър Джон Хершел, Джордж Фредерик Уотс, Браунинг, Лонгфелоу. Рядката дарба на Джулия Маргарет Камерън беше способността да създава живи портрети, динамични и пълни с емоции. „Когато такива хора са пред камерата ми, чувствам, че е мой дълг не само да уловя външните им черти, но и честно да предам вътрешния им свят“, обясни тя.
У дома Джулия Маргарет не намери подкрепата на своите сънародници. Но нейните фотографски портрети на видни фигури от епохата стават най-запомнящите се и почти единствените им известни изображения.