Ефект на трептене - Наръчник на химика 21
Химия и химична технология
ефект на трептене
Средства за контрол на наличието на пламък. Основното предназначение на средствата за контрол на наличието на пламък е да подават сигнали при угасване на пламъка, а при автоматизираните горелки - да издават команда за задействане на системата за пълно изключване на инсталацията. Принципът на действие на средствата за контрол на наличието на пламък може да се основава на инфрачервено и ултравиолетово лъчение, пламъчна йонизация. Тъй като пламъците излъчват строго в инфрачервената област, радиацията може да бъде открита с помощта на сензор, който включва фотоклетка от оловен сулфид, чието съпротивление е значително намалено от инфрачервеното лъчение. За да се елиминира влиянието на горещата огнеупорна тухлена зидария, която също излъчва в инфрачервената област, сензорът трябва да бъде настроен към ефекта на трептене на самия пламък, който се получава в насложения променлив ток (над и под постоянното му ниво) в резултат на излъчването на нагретите стени на пещта. Нагрятата огнеупорна зидария, за разлика от пламъка на горелката, не излъчва в ултравиолетовата област, следователно наличието на[c.125]
Основните недостатъци на електрометричните усилватели с директно усилване са нулевата нестабилност на индикатора, която се определя главно от термичния шум, ефекта на трептене на катода (ефект на трептене) и нестабилността на напрежението на захранващите устройства. Нулевата нестабилност е от най-голямо значение в първите часове на работа на усилвателя, което е свързано с необратими процеси, протичащи в лампите. В съвременните електрометрични усилватели дрейфът на нулата обикновено не надвишава 2 mV/h. (Таблица 2.5).[c.55]
Друг вид явление, насложено в някои случаи върху ефекта на изстрела, е така нареченият сцинтилационен ефект, наблюдаван при изследването на флуктуациитенапрежение във веригата на електронната тръба при ниски честоти. Когато катодът трепти, големината на наблюдаваните колебания, но съответства на стойностите, изчислени по формула (13.2) и се променя с честота, което не трябва да се извършва при ниски честоти с изстрел-[c.52]
Друг страничен ефект, водещ до необичайно големи колебания в анодния ток и насложен върху ефекта на изстрела и ефекта на трептене, е действието на положителни йони, случайно появяващи се в близост до катода, които се дължат на йонизацията на остатъчния газ, отделен по време на работа на лампата от стените и електродите или от горещия катод. Положителните йони се движат в електрическо поле много по-бавно от електроните поради голямата им маса. В този случай всеки положителен йон, действайки с полето си върху електроните, успява да извлече голям брой от тях (няколкостотин) от областта на плътния пространствен заряд. Така всяка поява на положителен йон води до краткотрайно увеличаване на силата на анодния ток [246-248]. Когато се изследва ефектът на изстрела, тази поява на положителни йони трябва да бъде елиминирана.[c.126]
Вижте също [255, 259, 270, 291, 292, 303, 305, 285] за ефект на изстрел, ефект на трептене и тяхното намаляване.[c.127]
Усилване на шума от лампата. Хаотичният характер на емисия на електрони в усилвателна тръба води до образуването на така наречения изстрелен шум. Хаотичният характер на разделянето на електронния поток между електродите на лампата е източникът на отделящ шум. Други източници на шум са [132] шум от трептене (ефект на трептене), индуциран шум от мрежата, флуктуации на положителни йони и др.[c.489]
Ефектът на Тиндал възниква, когато чрез колоиден разтвор на тъмно,предава лъч от събиращи се светлинни лъчи. В този случай в течността се появява светещ конус (фиг. 63). Колоидните частици в разтвора разсейват светлината и се наблюдава опалесценция. В ултрамикроскоп колоиден разтвор също се осветява отстрани (фиг. 64) и колоидните частици могат да бъдат открити чрез разсейване на светлината на падащите върху тях лъчи. По същия начин по пътя на слънчевия лъч в тъмна стая се забелязва трептене на отделни прахови частици.[c.232]
В допълнение към скачащите (сакадични) движения, очите ни обикновено правят много малки произволни движения много пъти в секунда с амплитуда от няколко дъгови минути [390]. Мнозина смятаха, че този тип движение, известно като тремор, се дължи на неспособността на очните мускули да поддържат окото във фиксирана позиция. Това продължи, докато не беше намерен начин [134, 550, 551] да се изследва как протича визуалният процес, когато тези малки бързи движения на изображението върху ретината се елиминират. Малко огледало, монтирано на очната ябълка, се използва за проектиране на изображението върху екрана по такъв начин, че всяко изместване на окото причинява съответно изместване на проектираната картина. В този случай елементите на изображението на прожектираната картина се оказаха тясно свързани със същите специфични области на ретината. Установено е, че изображението на контрастните модели, стабилизирани върху ретината, става невидимо (т.е. престава да се възприема от зрителния апарат) за около минута. Въпреки това, много бързото редуване на интервали за наблюдение на такива снимки с интервали на пълна тъмнина (дори само за да се избегне ефектът на трептене, при който окото дори частично не се адаптира към тъмнината) възстанови способността да се вижда картината. Бързото избледняване на способността за разграничаване на детайлите се нарича локалноЧрез адаптиране, мигането и треморните движения на очите елиминират последствията от локалната адаптация и поддържат максимална способност за разграничаване на детайли в процеса на зрително възприятие. Фоторецепторите на ретината произвеждат само сигнали за промени в плътността на падащия радиационен поток, а не за самата плътност.[c.38]
При сравняване на резултатите (7) с изчислените резултати (16) се вижда, че при чувствителност на радиоспектроскопа (r) MIN 5-10-8 - l 10, ефектите на трептене и трептене на спектралната линия, дължащи се на флуктуации на комплексната диелектрична проницаемост, могат да се проявят доста ясно.[c.34]
Третото изискване за течнокристален материал за матрични устройства (и за всякакви материали) е, че времето на затихване на електрооптичния отговор (времето на задния ръб) трябва да бъде значително по-дълго от времето на предния ръб, така че към момента на естественото затихване на разсейването (предаване), управляващите вериги да имат време да активират отново този елемент и да няма ефект на трептене. От друга страна, времето на затихване не трябва да е много дълго до пристигането на следващия управляващ импулс, елементът трябва да се отпусне напълно, в противен случай може да възникне ефект на размазване, т.е. появата на нова информация на фона на пред-[c.193]
Друг страничен ефект, водещ до необичайно големи флуктуации в анодния ток и насложен върху ефекта на изстрела и ефекта на трептене, е действието на положителни неслучайни елементи, произволно появяващи се близо до катода, които дължат своя произход на йонизацията на остатъчния газ, отделен по време на работа на лампата от стените и електродите или от горещия катод. Всеки положителен йон, действайки с полето си върху електроните, успява да извлече голям брой от тяхобласти на пространствен заряд. Така всяка поява на положителен йон води до краткотрайно увеличаване на силата на анодния ток.[c.53]
Всъщност флуктуациите в нематиките, макар и доста бавни, не са статични и промяната в честотата на светлината, причинена от тяхното движение по време на разсейване, е доста достъпна за експериментално откриване на сегашното ниво на технологиите. Всъщност динамичният характер на флуктуациите за нематиците е открит в ранните експерименти върху сцинтилационния ефект от френските изследователи Friedel, Granjean и Maugin. Тези зависими от времето флуктуации водят до честотна модулация на разсеяната светлина, която може да се наблюдава експериментално. Вярно е, че съответното честотно разширение на линията е малко, само от порядъка на мегахерца или дори килохерца.[c.105]
В заключение на своята работа Sprull посочва възможна връзка между изучавания от него спад в импулсната емисия и феномена на емисионните флуктуации от оксидния катод, т.е. феномена на така нареченото трептене на оксидния катод или ефекта на трептене, който ще разгледаме в последния параграф (I 63), който е изследван от Джонсън [353], Шотки [29] и Графоудър [354]. Във всеки случай времевата константа, която определя това явление (от порядъка на 1 милисекунда), се оказва от същия порядък като времето на падане на импулсното излъчване, което позволява възможността за обяснение на двете явления с помощта на един общ за тях физически процес.[c.466]
Вижте страници, където се споменава терминътЕфект на трептене :[c.218] [c.53] [c.126] [c.114] [c.227] [c.478] Електроника (1954) -- [ c.52 , c.53 ]
Електрически явления в газове и вакуум (1950) -- [c.125]