Афродита (Венера Таврида)
Статуята на Афродита (Венера Тавридска) датира от 3 век пр.н.е. д., сега се намира в Ермитажа и се счита за най-известната му статуя. Скулптурата е първата антична статуя на гола жена в България. Мраморна статуя в реални размери на Венера, която се къпе (височина 167 см), моделирана след Афродита от Книд или Венера Капитолийска. Липсват ръцете на статуята и фрагмент от носа. Преди да влезе в Държавния Ермитаж, тя украсява градината на Таврическия дворец, откъдето идва и името. В миналото "Венера Тавридска" е била предназначена да украсява парка. Но статуята е доставена в България много по-рано, още при Петър I и благодарение на неговите усилия. Надписът върху бронзовия пръстен на пиедестала припомня, че Венера е била подарена от Климент XI на Петър I (в резултат на обмен за мощите на св. Бригид, изпратени на папа Петър I). Статуята е открита през 1718 г. по време на разкопки в Рим. Неизвестен скулптор от III век. пр.н.е. изобразява голата богиня на любовта и красотата Венера. Стройна фигура, закръглени, плавни силуетни линии, меко моделирани форми на тялото - всичко говори за здраво и целомъдрено възприемане на женската красота. Заедно със спокойна сдържаност (поза, изражение на лицето), обобщен начин, чуждфрагментарност и фини детайли, както и редица други черти, присъщи на изкуството на класиката (5-4 век пр. н. е.), създателят на Венера въплъщава в нея своята идея за красота, свързана с идеалите на 3 век пр. н. е. д. (грациозни пропорции - висока талия, донякъде удължени крака, тънка шия, малка глава, наклон на фигурата, въртене на тялото и главата). В началото на 1719 г. Кологривов купува антична статуя, открита малко преди това в околностите на Рим, която сега се съхранява в Ермитажа и е известна като Таврическата Венера.
Венера Таврическа е първата антична статуя, пренесена в България. Въвеждането на европейската култура от Петър I, в частност на античната култура с нейния култ към тялото, се настанява много болезнено на българска православна почва, където голото тяло се смяташе за нещо невидимо за всички. В началото на XVIII век в България възниква сложна конфликтна ситуация между формираната в резултат на неблагоприятните климатични условия и господстващото религиозно самосъзнание на народа българска национална философия на аскетизма, отказа от телесните удоволствия, и древния култ към телесната красота, толкова чужд на българите. Великолепният външен вид на статуята на голата богиня Венера се възприема от жителите на новия град Санкт Петербург като връщане на идолопоклонството, езичеството, предателството на православието, като демонично, демонично явление. Ето как пише за тези събития видният писател и историк от началото на 20 век Д. С. Мережковски в романа си за Петър I и неговия син царевич Алексей „Петър и Алексей“, който е част от трилогията „Христос и Антихрист“: по вълните, после по меките извори, в неговияВ тясна кутия, като в люлка или в ковчег, богинята направи дълго пътуване от Вечния град до новородения град Петербург.
Когато тя пристигна благополучно, кралят, колкото и да искаше бързо да разгледа статуята, която чакаше толкова дълго и за която беше слушал толкова много, все пак победи нетърпението си и реши да не отпушва кутията до първото тържествено появяване на Венера на фестивала в Лятната градина.
За санитарите на Петър Афродита е „голо момиче“, но за императора тази богиня е символ на нова България, събудена от мечтата за инертност и изостаналост, присъединила се към европейската култура, която Петър създава, подобно на Пигмалион своята Галатея: „Това беше статуя на Праксител: Афродита Анадиомена – Пенородена, и Урания – Небесна, древна финикийска Астарта. , Вавилонската Милита, Прамайката Писателка, великата Дойка - тази, която изпълни небето със звезди, като семена, и разля като мляко от гърдите си Млечния път. „Тази Венера – заключи Петър вече на български с характерната си, находчива накитност, сочейки към статуята, – тази Венера дойде при нас оттук и Гърция. Всичко вече е изорано и засято с марсовия плуг. И сега чакаме добро раждане, в което, Господи, помогни! Нека този наш плод да не застоява като фурми, които плантаторите не виждат. Сега Венера, богинята на всяка благост, съгласие, битов и политически мир, се съчетава с Марс за слава на българското име.
С едната си ръка поддържаща тогата, Без да повдигам пърхащи мигли, Като тайната на красотата, Като предизвикателство към Бог. Тя стои. кралица на всички кралици.
На дългата шия Нито една бръчка, Две линии едва личат. И дупката на ключицата Диша сладко, А огърлицата е като дантела.
Стои открита, Не дебне, И младата мраморна гръд Вдига, грижи, тълпи, Висока и леко топла.
В ранната пролетна утрин Един фермер Случайно я намерих в една бразда. Селски син, Тудяга и занаятчия, Ахна, Изненадан от красотата.
Той се тревожеше за нея, Без да знае Сред безбройните си грижи, Че тази неземна жена До ден днешен Тя ще живее в мир.
Въпреки това, колкото и да тича човек Сред бурите и суетата на живота, Само сърцето пак ще изисква Рано или късно красота.
И не е много честно - Да вярваш в тихата любов. Мълчаливите хора винаги ли са искрени? Те лъжат често и без повече приказки!
Чувствата може да липсват в думите. Може да е обратното. Но какво да кажем за говоренето и чувствата? Лошо ли е да говориш и чувстваш? Не чака ли сърцето това?
Какво е за нас лимон без вкус? Витамин, нищо повече. Какво е небето без залез? Какво е птица без песни? Нищо!
Нека думите блестят като злато, И не година, не две, а цял век! Човек не може да живее с инстинкти, Човекът е това, за което е човек!
И ако наистина искаш, Да звънти главата ти от щастие, Не таи нищо в сърцето си, Говорете, хора, говорете Най-хубавите думи!