Ефектът на следносната бременност върху плода
Характерни особености на бременността след термина са намаляването на количеството и промените в свойствата на амниотичната течност. При забавяне на бременността с една седмица количеството на околоплодната течност намалява средно със 100-200 ml, достигайки 600-700 ml (нормално 800-900 ml).
На 42 седмици от бременността количеството на околоплодната течност е 2 пъти по-малко от нормалното (350-400), а при закъснение от 3 седмици или повече се наблюдава изразен олигохидрамнион (200-300 ml). Далеч напредналата следзрелост (44 седмици или повече) се характеризира с почти пълна липса на амниотична течност (количеството им може да бъде 40-60 ml).
При прекомерно износване прозрачността и съставът на амниотичната течност се променят. При леки степени на бременност водата става опалесцираща, белезникава поради разтварянето на сиреноподобната смазка и повърхностните слоеве на кожата на плода в тях. При хипоксия на плода и наличие на мекониум в амниотичната течност, последните са зелени или дори жълти на цвят (наличие на мекониум от горните черва на плода).
Променен фосфолипиден състав на амниотичната течност. Съотношението на лецитин и сфигмомиелин, което определя образуването на сърфактант в белите дробове на плода, е нарушено и е 1:1,8; 1:1,2 или повече. При съотношение 1: 4 при доносен плод сърфактантната система на белите дробове се разрушава, което причинява синдром на респираторни нарушения и образуване на хиалинни мембрани в белите дробове на новороденото.
С намаляване на количеството и промяна във физикохимичните свойства на амниотичната течност, тяхната бактерицидна активност намалява, броят на бактериите се увеличава, в резултат на което рискът от развитие на вътрематочна пневмония в плода се увеличава.
Промени в плацентата, количеството и качеството на амниотичната течност, намаляване на количеството Wharton's žele в пъпната връв (тънка пъпна връв)засягат състоянието на плода и новороденото. При компресия на слабата пъпна връв по време на раждането пъпният кръвоток лесно се нарушава. Нарушенията на кръвния поток, микроциркулацията в плацентата, повишеният вискозитет на кръвта, микротромбозата, хиперкоагулацията в системата плацента-фетус водят до централизация на кръвообращението в плода, когато кръвният поток се преразпределя, за да се спаси живот. В същото време кръвотокът в жизненоважни органи (мозък, сърце, черен дроб) се поддържа за сметка на кръвоснабдяването на кожата, мускулите, червата, бъбреците и др. Поради намаляване на бъбречния кръвен поток на плода, отделянето на урина намалява 2 пъти в сравнение с нормата.
Когато плодът е в матката 42 седмици или повече, кожата му започва да губи първоначалната си смазка. При загубата на този защитен слой кожата влиза в пряк контакт с околоплодната течност и се свива. Продължава растежът на косата и нокътните плочи; с напредването на бременността се наблюдава загуба на подкожни мазнини. Когато мекониумът навлезе в амниотичната течност, кожата на плода придобива зеленикав или жълтеникав цвят.
Когато бременността е закъсняла, плодът често е голям, размерът на главата се доближава до горната граница на нормата или я надвишава. Въпреки това, теглото на новороденото след термин може да бъде малко поради развитието на вътрематочно забавяне на растежа на плода. Дължината на плода по време на повторно носене надвишава нормалните стойности и е 54-56 cm или повече.
Последствието от вътрематочната кислородна недостатъчност е намаляване на контрактилната функция на миокарда, нарушение на редица метаболитни процеси в плода и в бъдеще асинхронно развитие на детето.
Поради хипоксия се развива метаболитна ацидоза по време на следзрелостта, натрупване на киселинни метаболитни продукти в кръвта на плода и нарушение на ензимните процеси,развива се тъканна хипоксия. Чернодробните клетки на плода губят способността си да използват кислород. Хроничният недостиг на кислород е придружен от повишена пропускливост на стените на кръвоносните съдове на плода, което допринася за развитието на мозъчен оток, мозъчно-съдов инцидент.
При преносване се увеличава честотата на прееклампсия, вътрематочна инфекция на плода, което може дори да доведе до вътрематочна смърт. Често и особено опасно усложнение на прекомерната бременност е преждевременното отлепване на нормално разположената плацента в резултат на дегенеративни промени в бързо стареещата плацента.
С увеличаване на гестационната възраст се увеличават промените в плацентата и в плода, но между тях няма пълен паралелизъм.
Рев. Г. Савелиева