Екологична журналистика
Развитие и трансформация на екологичната тема в българската журналистика
В епохата на „развития социализъм“ екологичните теми в медиите имаха нещо като „местно“ звучене. Пишеше се за лошите лидери, които нарушават добрите съветски закони. В същото време често след появата на материала в медиите следва „вземане на мерки след публикации“. Разбира се, наказанието стигало до босовете от по-ниско и (рядко) средно ниво. Това обаче поддържаше у мнозина илюзията, че всичко необходимо за опазване на природата и човешкото здраве се прави. Информацията за реалното състояние на околната среда беше разрешена само за служебно ползване, а информацията за влошаването на екологичната ситуация в даден басейн, регион или град беше просто класифицирана. Имаше традиция (не само в екологията) да не се допуска "лоша" информация на страниците на откритата преса.
Перестройката промени отношението към екологичните проблеми и естеството на тяхното отразяване в журналистиката. Тези промени възродиха екологичната журналистика, но също така създадоха нови условия и поставиха нови предизвикателства пред нея.
Перестройката беше време на големи надежди и големи очаквания. Бликна огромен поток от информация за всичко, което преди беше тайно. Наред с информацията за култа към личността, екологията за известно време стана "гореща" тема. Повечето новини бяха със скандален и изобличителен характер, поглъщаха се на един дъх, като горчиво лекарство. За първи път публично достояние стана истината за трагедията в Чернобил и други събития, имали сериозни последици за околната среда и човешкото здраве, данни за състоянието на водата и въздуха, качеството на храната и др.
На вълната на промените общественото екологично движение се засили, редица новинеправителствени екологични организации (НПО). Времето на перестройката се характеризира с рязко увеличаване на броя на публикациите, включително неофициалните, и увеличаване на броя на организациите, занимаващи се с екологични проблеми.
Но големите надежди бяха заменени от голямо разочарование. С него дойде и психологическата умора от негативната информация. Хората не виждаха положителното във вестникарската и телевизионната информация, не виждаха реален изход от създалата се ситуация. И тъй като страхът и отчаянието са почти постоянни, фонови чувства в едно кризисно общество, те вече не могат да служат като инструмент за мобилизиращо въздействие върху психиката. Нормалната защитна реакция на мозъка е отхвърлянето на негативна информация. Ето защо е вероятно бързият спад в тиражите на вестниците и списанията след 1991 г. да е резултат не само от икономически причини (рязко покачване на цените на хартията и пощенските услуги), но и от по-дълбока психологическа апатия, настъпила в обществото.
Днес можем да говорим за възраждане на обществения интерес към различна проблемна информация, включително екологична. Сега хората се интересуват от получаване на информация за околната среда и този интерес нараства всеки ден. Причината е прозаична - преди всичко грижата за собственото здраве или по-скоро за здравето на децата им.
Екологичната тема в съвременните български и чужди медии
Започналият през 1991 г. катастрофален спад на тиражите на вестниците и списанията не спира. Спрямо 1990 г. годишният тираж на вестниците е намалял почти 5 пъти, а на списанията – 7,5 пъти9. На хиляда души население в България се падат едва около 200 екземпляра периодични издания, от които по-малко от 60 са общобългарски. Основната част от тиража на националните издания се разпространява в Москва и централната частБългария. В Сибир, Приморие и редица други региони на хиляда жители се пада по един екземпляр от общобългарския вестник. По този показател България изостава 5-20 пъти от останалите страни по света.
Остър е и проблемът с информационната откритост. Достъпът на журналистите до информация става все по-труден. Все по-голяма е дистанцията между правото на информация и реалния достъп до нея.
Както на Запад, така и в България днес новините от политиката, шоубизнеса, престъпността и секса се считат за "продадена" информация. Доказателство за това е фактът, че вестник СПИН-Инфо има най-голям тираж днес. В преследване на тиражи и рейтинг изданията следват примера на най-непретенциозната част от аудиторията, опитвайки се да имитират (по стил, форма на представяне, дизайн) добре продаваните "таблоидни" вестници и списания.
Традиционно се приема, че екологията не е от интерес за лаиците, въпреки че, доколкото ни е известно, в България не са провеждани специални изследвания на тази тема.
Резултатите от уникален експеримент, проведен от психолози по инициатива на Обществения детски център "Информатика и култура" и Фондация "Социална екология" сред ученици от 7-11 клас в училищата на общинския район "Можайски" в Москва, говорят за обратното. 48 процента от учениците, които са били помолени да напишат есе на тема „Проблеми от близкото и далечно бъдеще”, пишат за екологични проблеми, 16 процента за здравословни проблеми, които децата също често свързват със състоянието на околната среда.12
В журналистическите среди също така се смята, че информацията за околната среда се продава успешно само ако е представена като история на ужасите, филм на ужасите с мутанти и чудовища, че само това може да привлече вниманието на читателя към екологичните проблеми. резултатиот същото изследване показват какви последствия е изпълнен с подобен подход към проблема. По време на експеримента се оказа, че възприемането на екологичните проблеми от децата е предимно „катастрофално“ с доста ниска информираност за реалното състояние на околната среда и процесите, протичащи в нея. Според психолозите повечето ученици се характеризират с дълбока тревожност (стрес). Неговите източници са информационната среда: медиите, родителите, „улицата“, в по-малка степен – училището. За съжаление, много ученици са слабо информирани за проблемите на околната среда, много от страховете им са преувеличени и митологизирани.
Така, въпреки обективните проблеми на екологичната журналистика, интересът на хората към темата за опазване на околната среда е и едва ли ще изчезне, тъй като остротата на екологичните проблеми не намалява. Нека да разгледаме конкретни примери за това как темите за екологията се отразяват в съвременните медии.