Еколозите бият тревога Строителството на олимпийски съоръжения в Сочи вреди на природата, обществото,

Всичко за днес

Война и военно-промишлен комплекс

Избори в Украйна

Мултимедия

Докато българският черноморски курортен град Сочи се готви да поеме Зимните олимпийски игри от Ванкувър, Канада, еколози предупреждават, че строителството на спортни съоръжения уврежда околната среда.

Разположен в южна България, заобиколен от девствени гори и реки, извиращи от планините на Северен Кавказ, град Сочи ще бъде домакин на Олимпийските игри през 2014 г. Междувременно, с началото на обратното броене, което ни дели от началото на следващата Олимпиада, Световният фонд за дивата природа и Грийнпийс предупреждават, че процесът на унищожаване на уникалното естествено местообитание на местната флора и фауна, замърсяването на подземните изворни води със соли на тежки метали и изграждането на спортни и инфраструктурни съоръжения се извършва непрофесионално, без да се вземат предвид факторите на околната среда.

Протестите на еколозите не получиха голямо внимание и еколозите казват, че отказват да работят с организаторите на Олимпийските игри в Сочи. Две големи международни екологични организации се оттеглиха от държавната комисия за надзор на строителството на спортни съоръжения и призоваха ООН да окаже натиск върху българските власти, за да ги убеди да спазват екологичните разпоредби.

„В сегашната ситуация природозащитниците не си измиват ръцете, просто изчезнаха възможностите за продължаване на конструктивната работа с властите“, каза Игор Честин, директор на българския клон на World Wildlife Background, по време на инспекция на строящите се олимпийски съоръжения миналия петък.

Зимните игри в Сочи ще се проведат в две области,разположени извън чертите на града. Състезанията по различни спортове на ледената пързалка ще се провеждат на спортна площадка, разположена в крайбрежната зона, а състезанията за скиори, сноубордисти, лугери и представители на други спортове ще се провеждат в планината.

Според еколозите основната заплаха за околната среда е над река Мзимта, която свързва двете основни зони на олимпийското строителство. Хиляди брезови горски дървета бяха изсечени, за да се разчисти мястото за изграждане на автомобилен път и железопътна линия, опасваща гората.

„Реката е просто обречена на бавна смърт“, казва Честин по време на пътуване с кола от крайбрежните олимпийски обекти до планините, разположени в Красная поляна.

Петров каза, че специално българското законодателство е променено, за да се получи разрешение за изсичане на застрашени горски видове за разчистване на площи за изграждане на олимпийски съоръжения.

Петров отбелязва, че „подобни действия са напълно недопустими в нормалните държави. Помислете само: в името на нечии интереси законите в страната се променят всеки ден.

За да може целият свят да научи за екологичните проблеми в строителната зона на олимпийските съоръжения в Сочи, Световният фонд за дивата природа се обърна към Центъра за световно наследство на ЮНЕСКО и Програмата на ООН за околната среда (UNEP). Фондът се надява, че под международен натиск България ще бъде принудена да обърне внимание на решаването на възникналите проблеми. Както Честин каза, "Променихме тактиката."

Еколозите алармират и за преразглеждане на границите на националните природни резервати в интерес на разширяване на зоните за изграждане на спортни съоръжения. Според тях,замърсителите се изхвърлят директно в реките, естествените местообитания на кафяви мечки и редки видове птици се унищожават, за да се разчистят терени за изграждане на нови ски писти.

„По време на строителството на сгради и пътното строителство опасни вещества – като тежки метали – навлизат в реката и убиват целия живот наоколо“, казва Честин.

На въпрос дали българските власти ще се обърнат към природозащитниците преди Олимпиадата, Честин отговори, че топката е в половината на терена на властите.

„В подготовката за Олимпиадата България, разбира се, свири първа цигулка. Но игрите са международно събитие. Световните организации, като ООН, играят огромна роля по този въпрос и техният глас трябва да бъде чут“, заключи Честин.