Експерименти със свободна воля - Scisne
Основна ≫ Инфотека ≫ Биология ≫ Невробиология, психиатрия ≫ Видео ≫ Експерименти със свободна воля |
Експерименти със свободна воляБенджамин Либет провежда експеримент през 1973 г., който поставя под въпрос съществуването на свободна воля у хората. В експеримента той постави циферблат пред човек, върху който бързо се завъртя светлина. Сензори бяха свързани с китката на субекта и определени области на мозъка му. В даден момент, когато субектът взе решение да премести ръката, към която беше прикрепен сензорът, субектът запомни на циферблата номера, на който светлината спря (всъщност времето на решението). След това той премести четката. Сензори, прикрепени към мозъка на субекта, регистрират активността на определени зони, наречени „Потенциал за готовност“. Времето на потенциална готовност, вземането на решение и движението на ръката бяха записани от устройства. Противно на очакванията, устройствата показаха следната последователност от събития: - първо се появи потенциал за готовност; - тогава след около 350 ms субектът съзнателно взе решение да премести стрелката (това беше записано от времето на циферблата пред него); — след около 100 ms имаше сигнал от китката. Тези. преди момента на съзнателното решение на човек, неговият мозък вече е бил активиран. Оказва се, че нашето съзнателно решение е само следствие от мозъчната несъзнателна дейност на определени части на мозъка. В други експерименти д-р Либет сравнява времето, когато предварително определени процеси се появяват в ума, и времето, когато тези процеси се случват в мозъка на субекта. Оказа се, че човешкият ум регистрира събития с половин секунда по-късно от реалното време, когато са се случили. Тези. съзнанието живеекато миналото за половин секунда. Оказва се, че нашето съзнание е само регистратор на събитията в мозъка и всички решения и действия се извършват автоматично от мозъка и подсъзнанието. Включително, както показа първият експеримент, това се отнася и за „съзнателно“ решения. Калозното тяло (лат. corpus callosum) е сплетение от нервни влакна в мозъка на бозайниците, което свързва дясното и лявото полукълбо. Функциите на corpus callosum бяха малко известни, докато в началото на 60-те години група учени, ръководени от R. Sperry, който по-късно получи Нобелова награда през 1981 г., извършиха серия от операции за изрязване на corpus callosum (калозотомия). Учените търсели начин за лечение на епилепсия. И след успешни експерименти върху животни, направиха операция на човек. Същността на операцията беше да се разделят полукълбата на мозъка, които са свързани с плътна невронна мрежа. Тази мрежа е corpus callosum. Такива операции позволиха да се отървем от епилептичните припадъци, но те значително промениха способностите на човек, например „десничарите“ изобщо не можеха да пишат с лявата си ръка и да рисуват с дясната. Те можеха да определят с дясната си ръка какъв предмет опипват и да избират един от снимката, но не можеха да го назоват и т.н. Това има пряко приложение към въпроса за свободната воля: удивителният факт, че двете личности на такъв човек не са в конфликт и дори не знаят за съществуването си. Полукълбата бяха разделени, но за тях сякаш нищо не се е променило! Изглежда, че всяко действие, извършено от нашето тяло, се интерпретира от съзнанието (съзнанията?) като резултат от проявата на неговата свободна воля, дори и да не е такава. Представете си двама души, които живеят в една стая, но не знаят за съседа. Всеки път, когато прозорецът се отвори,всеки от тях е убеден, че именно той го е открил. Интересното е, че при дисекцията на corpus callosum са открити видими разлики във връзка с нещо между съзнанието и несъзнаваното при хора, които са претърпели операция: например един субект твърди, че обожава жена си, докато дясната му ръка прегръща жена си, а лявата я отблъсква. |