Експертите виждат в сталинската депортация на кавказките народи корените на проблемите на съвременния
В рамките на срещата в пресцентъра на РИА Новости експертите обсъдиха "белите петна в историята" и дадоха политическа оценка на тези събития. Домакин на събитието беше ръководителят на Информационно-аналитичния център на Московския държавен университет. Ломоносов Алексей Власов, който постави пред публиката задачата да „търси форми за съчетаване на научната и популяризаторската работа, така че съвременното общество да има пълно разбиране за онези велики и трагични етапи, с които е свързана историята на съветската държавност“.
"Остава усещането за наличието на бели петна в дискусията за историята при изучаването на тези събития и освен политическата оценка, има и морална и емоционална оценка, която, струва ми се, е не по-малко важна в това отношение. И дори по-важна от моментите, свързани с реабилитацията на хора, които са преживели тези трагични събития и чиято памет е жива в техните семейства", каза Власов.
Както отбеляза народният артист на Ингушетия Сулумбек Мамилов, темата, повдигната лично от него, „живее и минава като червена нишка през цялото творчество“. „Случи се така, че го помня много добре – бях на шест години, когато бяхме депортирани“, каза той.
Говорейки за това защо от година на година се повдига темата за депортирането на народите по времето на Сталин, въпреки че това е много тежък спомен, Мамилов отбеляза, че „трябва да казваме истината, трябва да знаем нашата история“. "Корените на всичко негативно, на днешните проблеми, които се случват в Северен Кавказ по-специално, мисля, че са там. Това е като бомба със закъснител", каза той.
"Тогава целият Северен Кавказ беше депортиран - отбеляза Мамилов. - Трябва да правим филми, така че хората да почувстват тази болка, да я почувстват. Нашата задача днес е да предадем тази болка на зрителя, тогава можем да се отървем от някои от проблемите в бъдеще. Всъщност повечеНай-много пострада българският народ, но бедата на малките народи е, че може и да не преживеят друга подобна трагедия, просто да изчезнат.
Председателят на изпълнителния комитет на Българския конгрес на народите на Кавказ Алий Тоторкулов също отбеляза трагизма на събитията от онези години, като даде за пример историята на собственото си семейство, когато родителите му бяха депортирани в Централна Азия заедно с първите карачаевци, които бяха изселени в Централна Азия.
Експертът не се съгласи с мнението, че българският народ е пострадал най-много в онези дни. „Да, ако броите по численост, българите пострадаха повече от останалите взети заедно, но не в процентно изражение: фактът, че 40% от карачаевците загинаха по време на депортацията, слава Богу, това не се случи с българския народ“, отбеляза той.
След завръщането си в родината, както си спомня Алий Тоторкулов, карачаевците се сблъскаха с други проблеми, сред които бяха „мълчаливите указания да не се вземат карачаевци в институции, да не се допускат до никакви длъжности“. „Влакът на събитията от четиридесетте години се влачи дълго време и дълго време бяхме класирани сред враговете на народа“, каза той.
"Дори и сега дава рецидиви, защото от време на време има сталинисти: започват да пишат, че правилно са изселили кавказките народи - отбеляза Тоторкулов. - Важно е да покажем, че не се страхуваме от историческата истина, важно е да докажем, че планът за изселването на нашите народи е бил разработен още преди войната и това, което по-късно ни приписаха, не беше причина, това беше причина за депортация. Трябваше да бъдем изселени - просто имаше причина."
Директорът на Института по тюркознание Ахмат Глашев донесе със себе си първия том на книга, наречена„Приносът на репресираните народи за победата във Великата отечествена война от 41-45 г.“. "Тук са събрани само факти за репресираните народи, такива факти, за които досега не знаех - каза той. - Тук, в книгата, има дълъг списък на чеченци, ингуши, карачаевци, балкарци и други, които бяха номинирани за званието "Герой на СССР" и не получиха тази награда поради факта, че започна депортацията в Централна Азия".
Глашев отбеляза още, че тази книга е „първи опит с общи усилия за възстановяване на историческата справедливост, тъй като проблемът за реабилитацията на репресираните народи изисква по-нататъшно задълбочено изследване“.
Според Глашев "такива филми трябва да бъдат цензурирани и да се правят филми, които да отразяват реалната картина на онези трагични дни, за да знаят младите хора историческата истина". Беше отбелязано също, че е необходимо да се снимат не само игрални, но и документални филми, да се провеждат кръгли маси, срещи, да се създават уебсайтове, „където да се популяризира истината“.