Експертно мнение, Академия по медиация

Експертно мнение

"НЕЗАВИСИМ ЕКСПЕРТЕН И ЮРИДИЧЕСКИ СЪВЕТ"

За провеждане на правна експертиза беше назначен член на НЕПС С. А. Пашин, д-р по право, професор от катедра „Съдебна власт и организация на правосъдието“ на Националния изследователски университет „Висше училище по икономика“, заслужил юрист на България.

На експерта бяха зададени следните въпроси.

  1. Този закон забранява ли медиацията по наказателни дела?
  2. Този закон забранява ли посредничеството в училищните помирителни услуги?
  3. Този закон забранява ли посредничеството на специалисти в рамките на техните функционални задължения, включително и по дела, отнесени им от съда, извън рамките на нормативната уредба, описана в този закон?
  4. Могат ли медиаторите да извършват медиация по дела, изпратени от различни институции (например служба по вписванията), извън рамките на разпоредбите, описани в този закон?
  5. Може ли възстановителната медиация да се нарече медиация, след като последната не отговаря на концепцията и процедурите, описани в този закон?
  6. Трябва ли организациите, извършващи медиация по наказателни дела и училищна медиация, да имат в своя устав указание за медиация като дейност на тази организация в съответствие с този закон?
  7. Трябва ли организациите, които наемат професионалисти, извършващи медиация по наказателни дела и училищна медиация, да имат в своя устав указание за медиация като вид дейност на тази организация в съответствие с този закон?
  8. Необходимо ли е криминалните медиатори и училищните медиатори да бъдат обучени по този закон?
  9. Трябва ли професионалистите, провеждащи медиация по случаи, изпратени от различни институции (например деловодството), да бъдат обучени в съответствие с товазакон?
  10. Може ли да се извършва медиация по наказателни дела, медиация в училище, както и медиация по насочване от различни институции и организации от лица, заемащи публични длъжности в България, публични длъжности на поданици на Република България, длъжности на държавна държавна служба, длъжности на общинска служба?

Тези конституционни разпоредби са от основно значение за установяване правното съдържание на нормите на законодателството за медиацията. Във връзка с горните общи съображения и в резултат на проучване на нормите на отрасловото законодателство, поставените въпроси се решават, както следва.

1. Този закон забранява ли медиацията по наказателни дела?

Съгласно част 1 на чл. 1 от ФЗ № 193-ФЗ, той „е разработен с цел създаване на условия за прилагане в България на процедура за алтернативно разрешаване на спорове с участието на независимо лице като посредник – медиатор (процедура по медиация), за насърчаване на развитието на партньорските бизнес отношения и формирането на бизнес етика…“. Част 2 от този член гласи, че този „Федерален закон урежда отношенията, свързани с прилагането на процедурата по медиация към спорове, произтичащи от граждански правоотношения, включително във връзка с извършването на предприемаческа и друга икономическа дейност, както и спорове, произтичащи от трудови правоотношения и семейни правоотношения.“ За да се разшири действието на този федерален закон към други правоотношения, включително процедурите за помирение по наказателни дела, е необходимо специално указание в съответните федерални закони (част 3, член 1 от Федералния закон № 193-FZ); няма такова указание в Наказателно-процесуалния кодекс на България.

Определенията за процедурата по медиация, нейните страни, медиатори, съдържащи се в чл. 2Федерален закон № 193-FZ, са формулирани единствено „За целите на този федерален закон“ и имат значение само в контекста на неговите разпоредби. С други думи, законодателят не е фиксирал в окончателен, замразен и единствено правилен вид алтернативна процедура за разрешаване на спорове (процедура по медиация). Законодателят е описал само вид процедура по медиация, която е приложима към определени спорове и има правното значение и правните последици, определени от съответните закони.

2. Този закон забранява ли посредничеството в училищните услуги за помирение?

Правният режим, предвиден от Федерален закон № 193-FZ, се прилага за медиация, провеждана във връзка с горепосочените спорове, при условие че страните в конфликта сключат писмено споразумение относно прилагането или провеждането на процедурата по медиация (членове 7 и 8 от Федерален закон № 193-FZ). Ако тези условия не са изпълнени, училищните помирителни служби имат право да провеждат медиация и във връзка със споровете, посочени в част 2 на чл. 1 от Федерален закон № 193-FZ, но в този случай: процедурата по медиация, установена от този Федерален закон, не обвързва медиатора; резултатите от процедурата на такава медиация не са защитени от разпоредбите на този федерален закон (част 4 от неговия член 12 и други). Споразумението за уреждане на спор, постигнато от страните чрез услугите на посредник обаче има фактическо правно значение, ако е придобило формата на споразумение за спогодба или друга форма, която не противоречи на разпоредбите на българското право и отразява независимата воля на страните.

Последното уточнение се основава на разпоредбите на част 2 на чл. 45 от българската конституция, позволяваща самозащита на правото. Страните имат право да разрешат спора с всякакви незаконосъобразни средства,лично или с помощта на посредник, в рамките на модела на посредничество, описан във Федерален закон № 193-FZ, или извън този модел.

3. Този закон забранява ли медиацията на специалисти в рамките на техните функционални задължения, включително по случаи, отнесени до тях от съда, извън рамките на разпоредбите, описани в този закон?

Федерален закон № 193-FZ описва една от възможностите за медиация, резултатите от която получават строго определено правно значение и осигуряват правна защита. Въпреки това, той не отменя други, макар и едноименни, възможности за уреждане на спорове, въпреки че не защитава резултатите от такива „паралелни“ процедури. Както беше посочено по-горе, резултатите от процедурите по медиация, предмет на други разпоредби, за да им се придаде правно значение, трябва да бъдат представени във форми, признати от закона като последици от независимото изразяване на волята на страните.

4. Могат ли медиаторите да извършват медиация по дела, прехвърлени от различни институции (например служба по вписванията), извън рамките на разпоредбите, описани в този закон?

Да, могат - поради правните съображения, посочени в отговорите на въпроси 2 и 3.

5. Може ли възстановителната медиация да се нарече медиация, тъй като последната не отговаря на понятието и процедурите, описани в този закон?

Федерален закон № 193-FZ определя термините единствено за техните собствени цели на правно регулиране (член 2 от Федерален закон № 193-FZ). Следователно възстановителната медиация има право на съществуване и сегашното си име, различно от процедурата по медиация, предвидена в този федерален закон.

6. Трябва ли организациите, провеждащи медиация по наказателни дела и училищна медиация, да имат в своя устав указание запосредничеството като вид дейност на тази организация в съответствие с този закон?

Изискванията към хартите на обществените сдружения се определят от член 20 от Федералния закон от 19 май 1995 г. № 82-FZ „За обществените сдружения“. Уставът на общественото сдружение трябва да съдържа по-специално "името, целите на общественото сдружение, неговата организационна и правна форма".

Дейностите на общественото сдружение трябва да отговарят на неговите уставни цели, но „Обществените сдружения са свободни да определят своята вътрешна структура, цели, форми и методи на своята дейност“ (член 27 от Федералния закон № 82-FZ).

Организациите, извършващи медиация по наказателни дела и училищна медиация, които не участват и не възнамеряват да участват в медиация съгласно Федерален закон № 193-FZ, не трябва да посочват тази последна дейност в своите харти.

7. Трябва ли организациите, наемащи професионалисти, провеждащи медиация по наказателни дела и училищна медиация, да имат в своя устав указание за медиация като вид дейност на тази организация в съответствие с този закон?

Организациите, наемащи специалисти, извършващи медиация по наказателни дела и училищна медиация, ако тези организации не се занимават и не възнамеряват да се занимават с медиация, предвидена от Федерален закон № 193-FZ, не трябва да посочват тази последна дейност в своите харти.

8. Необходимо ли е криминалните медиатори и училищните медиатори да бъдат обучени по този закон?

За провеждане на медиация по наказателни дела и училищна медиация както на професионална, така и на непрофесионална основа не се изисква специалист да е преминал обучение и да отговаря на изискванията за квалификация,предвидени в част 1 на чл. 16 от Федерален закон № 193-FZ, тъй като този Федерален закон не урежда процедурата за медиация по наказателни дела и училищна медиация.

9. Трябва ли медиаторите по дела, изпратени от различни институции (например деловодството) да бъдат обучени в съответствие с този закон?

Такова обучение не се изисква, освен в случаите, когато тези специалисти възнамеряват да практикуват професионално като медиатори, ангажирани от страните за посредничество при уреждане на спорове по част 2 на чл. 1 от Федерален закон № 193-FZ, въз основа на писмени споразумения на страните относно прилагането или провеждането на процедурата по медиация.

10. Може ли да се извършва медиация по наказателни дела, медиация в училище, както и медиация по насочване от различни институции и организации от лица, заемащи публични длъжности в България, публични длъжности на поданици на България, длъжности на държавна държавна служба, длъжности на общинска служба?

Лицата, заемащи държавни длъжности в България, държавни длъжности в съставните единици на Република България, длъжности на държавна държавна служба, длъжности на общинска служба са ограничени във възможностите за съпътстващи дейности, по-специално тези, които носят печалба или други ползи (допълнителни доходи).

  • ако посредничеството се извършва като стопанска дейност;
  • ако участието на държавен служител в медиацията създава конфликт на интереси;
  • ако посредничеството е форма на обогатяване на държавен служител, използвайки предимствата на служебното положение, средства за материално-техническа и друга подкрепа, друго държавно имущество;
  • ако медиацията се финансира отсметка на средства на чужди държави, международни и чуждестранни организации, чужди граждани и лица без гражданство.

Тази законова разпоредба, както изглежда на експерта, следва да се прилага по аналогия към всички останали видове медиация (медиация). Така лица, заемащи държавни длъжности в България, държавни длъжности в съставните единици на Република България, длъжности на държавна държавна служба, длъжности на общинска служба нямат право да медиират по наказателни дела и училищна медиация, включително на непрофесионална основа и без да получават възнаграждение. В същото време следва да се подчертае, че невъзможността тези лица да действат като медиатори в частни спорове не им пречи да предават материали и информация на правоспособни медиатори за организиране и провеждане на процедури по медиация по наказателни дела и училищна медиация.

Член на Независимия юридически експертен съвет , доктор по право, Професор от катедрата по съдебна власт и организация на правосъдието на Националния изследователски университет "Висше училище по икономика", федерален съдия в оставка, заслужил юрист на RSFSR