Екстрасистоли 2, Спортна медицина, Нарушения на сърдечния ритъм
Естеството на екстрасистолията при спортисти и при хора, които не се занимават със спорт, е различно. По този начин случаите на комбинация от суправентрикуларни и камерни екстрасистоли, както и полиморфни, ранни, групови и алоритмични екстрасистоли, които имат ясно патологичен характер, не са открити при хора, които не се занимават със спорт, докато те са доста чести при спортистите.
Анализът на броя на екстрасистолите, открити за 1 минута при спортисти и неспортуващи, показва, че в повечето случаи броят на екстрасистолите при здрави хора, които не се занимават със спорт, не надвишава една и рядко 2-3 екстрасистоли за 1 минута. Що се отнася до спортистите, в 30% от случаите те са имали чести или групови екстрасистоли.
Сред тестовете, използвани за оценка на клиничното значение на екстрасистолите, специално място заема тестът с физическа активност.
Екстрасистолът, който се открива в покой и изчезва по време на физическо натоварване, обикновено се свързва с повишаване на тонуса на вагуса и се нарича екстрасистол в покой, за разлика от екстрасистол на напрежение, който се появява или засилва по време или след физическо натоварване и е свързан с повишаване на тонуса на симпатиковия отдел на автономната нервна система. Широко разпространено е мнението, че "екстрасистолията в покой" няма съществено клинично значение и е прогностично благоприятна. Напротив, тензионният екстрасистол е признак, показващ патологични промени в сърцето.
Широкото използване на велоергометрични тестове, телеметрични методи и амбулаторно наблюдение показаха, че противопоставянето на екстрасистола на покой и екстрасистол на напрежение, основано на идеи за антагонистичната връзка на двата отдела на вегетативната нервна системасистемата не винаги е оправдана. В обширно проучване на De Becker et al. (1980), проведено върху здрави хора, беше показано, че натоварването на бягащата пътека не е придружено от еднопосочни промени в честотата на екстрасистолите. При една част от изследваните физическата активност повишава или провокира екстрасистола, при други, напротив, допринася за нейното изчезване.