Електричество защо след - отварянето - на пазара тарифите в Латвия се увеличиха с 30%
Бяхме убедени по всякакъв начин, че отвореният пазар има много предимства - конкуренцията между доставчиците ще осигури ниски цени, а жителите ще имат възможност да избират от кой доставчик да купуват електроенергия, пише MK-Latvia. На практика обаче получихме обратното - с отварянето на пазара цените на тока скочиха с над 30% и не мислят да падат. В същото време целият пазар на дребно все още се контролира от местния монополист Latvenergo и жителите на Латвия все още нямат реален избор.
Работата е там, обясниха ни, че от съветско време Латвия е свързана с енергийната система БРЕЛЛ (Беларус, България, Естония, Литва и Латвия), в която Беларус и България са явно излишни и за тях не важат пазарните правила. Поради това Латвия обяви интеграция в европейската енергийна система ENTSO-E на базата на скандинавската фондова борса NordPool.
Единственият проблем е, че Латвия няма мощни кабели, свързващи енергийната й система със скандинавските страни. В резултат на това е физически невъзможно да се закупи скандинавска електроенергия. Затова трябва да изчакаме да бъде построен мощен енергиен мост от Швеция до Литва и едва тогава през Литва и Латвия ще получат достъп до скандинавската електроенергия. Изграждането на енергийния мост приключи през 2015 г., така че още тази година Латвия получи достъп до пазара на своите северни съседи. Като начало, нека анализираме целия скандинавски пазар, за да разберем къде Латвия може да купи електроенергия.
Безспорен лидер в региона е Швеция, която има най-развитата енергийна система. Приблизително половината от електроенергията в Швеция се произвежда от атомни електроцентрали, 40% от водноелектрически централи, а останалата част идва от топлоелектрически централи и зелена енергия. Швеция иматри атомни централи и 10 реактора с обща мощност 9325 мегавата. Миналата година Швеция е произвела 151 милиарда kWh и е потребила 130 милиарда kWh - разликата е изнесена. Развитата ядрена енергия и свръхпроизводството на електроенергия доведоха до най-ниските цени в Швеция.
Но във Финландия, за разлика от съседите, няма достатъчно собствени мощности, тъй като консумира 83 млрд. kWh.Липсващата електроенергия се внася от Швеция и България. Финландия планира да пусне в експлоатация един ядрен реактор през 2018 г. и още един през 2024 г. Но тези реактори ще работят за вътрешния пазар, за да покрият недостига на електроенергия. В резултат на това можем да стигнем до извода, че Швеция може да бъде основният и всъщност единственият доставчик на електроенергия за Латвия. И необходимите мощности са налични, и цените са приемливи. С отварянето на енергийния мост към Швеция те обещаха да намалят цените на електроенергията със 7% (въпреки че изчисленията показват, че е напълно възможно цените да бъдат намалени наполовина или дори повече).
И ето, дългоочакваният кабел е положен, но по някаква причина цените на електроенергията не намаляват. Какво стана, къде е обещаният евтин шведски ток? Оказа се, че през пролетта от Швеция идват лоши новини - шведите взеха и затвориха предсрочно два от ядрените си реактори. Първоначално беше планирано тези реактори да работят поне до 2020 г. (а по принцип може и до 2025 г.), но те бяха спрени в началото на 2016 г. - по ирония на съдбата, точно след пускането в експлоатация на енергийния мост между Швеция и Литва.
Затварянето на ядрените реактори беше принудително - според държавната енергийна компания Vattenfall поради ниските цени производството на електроенергия е станало нерентабилно. Но всъщност всичко не е толкова просто и затварянето на шведските ядрени реактори е напълно свързано сдруги причини. Ядрената енергия има най-ниските производствени разходи, така че дори при много ниски цени атомните електроцентрали можеха да работят на печалба – доскоро.
Последните избори в Швеция бяха спечелени от социалдемократите със Зелената партия, които съставиха новото правителство. След като дойдоха на власт, зелените веднага поеха курс за развитие на алтернативна енергия. Говорителят на Зелената партия Лизе Нурдин направо заяви: „Швеция се нуждае от план за постепенен преход към 100% възобновяема енергия. Въпрос на време е ядрената енергия да се разпадне." Познати думи, нали? Нещо повече, те се събраха, за да се отърват от ядрената енергия възможно най-скоро, защото Швеция реши да стане първата страна в света, която напълно преминава към възобновяеми енергийни източници. Първата стъпка беше въвеждането на данък върху мощността на централите - именно върху мощността, а не върху количеството произведена енергия.
Тоест, ако централата е затворена временно за поддръжка и ремонт и изобщо не произвежда ток, данъкът пак трябва да се плати. Тогава въведоха нови екологични данъци – специално за атомните централи. Плюс всякакви изнудвания под формата на такси за лицензи и т.н. Именно тази непосилна данъчна тежест плюс административен натиск отгоре доведоха до затварянето на ядрените реактори. И това е само началото. До 2020 г. Швеция планира да затвори девет от 10 действащи ядрени реактора. Последният реактор е най-новият, има големи кредити, които трябва да се изплащат, иначе и него ще го спрат. Освен това не може да се говори за изграждане на нови атомни електроцентрали. Държавната служба за радиационна безопасност в Швеция спря да разглежда заявлението на Vattenfall за изграждане на нови атомни електроцентрали.Работната група, занимаваща се с нови проекти, беше ликвидирана.
Освен това самите шведи не подкрепят премахването на атомните електроцентрали - както показват проучванията, 80% от населението подкрепя запазването на ядрената енергия. В края на краищата никой не иска да надплаща за електроенергия, дори шведите. Защото възобновяемата зелена енергия има един недостатък - тя е безумно, просто невероятно скъпа. А без огромни субсидии зелената енергия не може да съществува. Само през 2016 г. в шведския бюджет бяха заделени 540 милиона евро за развитие на зелената енергия, а субсидиите за слънчева енергия бяха увеличени с 800%. Кой ще плати всичко това - разбира се, потребителите на електроенергия, всички разходи ще бъдат включени в цените. Отлично знаем какво е задължителен компонент на поръчката - той представлява около една трета от тарифата за нас.
И сега, когато Швеция беше завладяна от "зелената лудост", шведите тръгнаха по същия път. Ако миналата година цената на електроенергията в шведските сектори на борсата през лятото беше 15–20 евро за MW * h (и се случи да падне до 9 евро), сега шведският MW * h струва около 30 евро. Но само два реактора бяха затворени. Какво ще стане, когато девет реактора бъдат затворени? За нас това означава, че не трябва да разчитаме на евтина шведска електроенергия – просто няма да я има. И освен от шведите, на скандинавския пазар няма от кого друг да купува ток. Тоест цената на електроенергията за обикновените потребители само ще расте. И латвийските потребители ще субсидират не само своите зелени производители, но и шведските. Вярно е, че енергийният мост между Литва и Швеция все още може да бъде полезен.
Според шведския експерт Харалд Кломп възобновяемата енергия няма да може да компенсира атомните централи – няма да има достатъчно мощност. Вече до 2020 г. в Швецияможе да има недостиг на електроенергия - и тогава Швеция ще бъде принудена да я купува от България или Беларус и да я доставя по същия кабел.