Елементи на материалната природа (Досим Омаров)
Всички елементи се проявяват от Божествената енергия, тоест от сиянието на Господа, и душата попада под влиянието на тези материални елементи под влиянието на фалшивото его. Универсалното съзнание произвежда интелигентност, ум, органи на възприятие, органи на действие и груби материални елементи. В същото време фалшивото его се проявява като агент, инструмент на дейността и нейния резултат. Съзнанието на душата, покрито с фалшиво его, става деятел, а инструментът на дейността са познавателните и действащи органи, емоции, мисли, а резултатът са материални неща, обекти, които преминават от ментални структури в материални. Всичко създадено е за наслада на сетивата според плана на самия Господ. За да задоволи желанията си, тоест да действа в материалния свят, душата, под влияние на фалшиво его, с помощта на своя дух, създава за себе си тяло от универсални материали. Така тя постепенно потъва в инертна материя, попадайки все повече и повече под нейното влияние. Фалшивото его претърпява трансформация, в резултат на което възниква разумът (интелигентността). Неговата задача е да определи естеството на обектите, които са попаднали в нашето зрително поле. Умът има анализ, сравнение, което поражда прозрение, което помага на ума (контролера на сетивата) да направи правилния избор. Умът определя перспективата. Той е като мъдрец в присъствието на крал и винаги трябва да остане сериозен и уравновесен, докато монархът (умът), въвлечен в делата, е длъжен да преценява и решава, но по природа често е развълнуван и притеснен. Отличителните белези на интелекта са заблуда, правилна представа, съмнение, памет и сън. С други думи, това са способностите за разсъждение, разграничаване и запомняне. Интелигентността е като компютърен процесор, който записва данни в паметта, съхранява ги, извлича ги оттам при необходимост ианализи. Материално ориентираният ум се стреми да избира ценности, съобразени с това кое ще носи удоволствие на сетивата му и кое не. Но духовно стремящият се ум се съсредоточава върху това какво е полезно за издигането и напредъка на душата и какво не. След това трансформацията на фалшивото его води до появата на ума, който генерира мисли и образи, формира желанията на живите същества. Функцията на ума е да приема и отхвърля според нашите желания. Ако информацията, идваща от сетивата, съответства на нашите желания, тогава умът ще реши, че е добра, трябва да бъде приета и обратното, ако не съответства, тогава умът ще реши, че е лоша и трябва да бъде отхвърлена. Той се опитва да намери полза за живо същество във всичко, въпреки че неговата късогледство, наивност, тесногръдие често водят до обратния резултат. Умът и разумът могат да бъдат врагове или приятели, в зависимост от подчинението. Това е важно не само в светския живот, но и още повече в религиозната практика: ако се подчиняват на душата, значи са нейни истински приятели, а ако не се подчиняват, тогава са най-лошите врагове, които пречат на духовната практика. Те действат по различен начин в светски и религиозен човек, често напълно противоположни. По време на всяко действие има взаимодействие на фините материални елементи, като ума, интелигентността и фалшивото его, с други обекти. В същото време се освобождават различни енергии под формата на гняв, радост, мир, разочарование и т.н. Когато живо същество очаква някакъв резултат от извършеното действие, то това поражда кармични последици. И така, когато живо същество знае истината, че основата на всички проявления е духовна същност, това се нарича истинско знание. От друга страна, когато се движи в грешна посока, още повече забравянесебе си и още по-дълбоко въвличане в илюзорни капризи, това се нарича невежество. Когато подкрепя мислите с усещания, се нарича чувства. Когато си помисли "обвързан съм", значи не е свободен, когато помисли "свободен съм" се освобождава. Това е пътят към освобождението от материалното робство.
1.2. Възходът на грубите елементи
Ако източникът на фините елементи е фалшивото его, тогава източникът на грубите елементи е здравият. Това не е грубият звук, който можем да чуем, но фината енергия е неговият източник. Той е толкова тънък, че не се възприема от сетивата и още повече от инструментите. Мъдреците определят звука като вещество, което предава идеята за обект и показва наличието на говорител, скрит от очите ни. Библията правилно казва: „В началото беше Словото. Словото беше Бог." Източникът на Словото е звукът, тъй като идва от звука, а звукът идва от Божествения Дух. Всъщност отпечатъкът от звука пада върху всички предмети, остава върху тях известно време и изчезва. Както хората ходят по земята и оставят своите отпечатъци по нея, звукът пътува в ефира и също оставя отпечатъци, които съвременната наука изучава като „енергоинформационна следа” или феномена „фиксация”. От това можем да заключим, че човек не трябва да ръси думи, да ругае, да се отдава на празни приказки. Всичко това замърсява ефира, следователно и околната среда и в крайна сметка самия човек. Та нали не напразно народът казва: „С дума се лекува, с дума се осакатява“. Освен това, етерът се генерира от фината енергия на звука. Той осигурява място за външното и вътрешното битие на всички живи същества, тоест това е поле за дейност на жизнения въздух, чувства и ум. Наричан още небе или пространство, етерът е първиятелемент, който нашите сетива могат да възприемат. Пространството не е празно пространство, както си мислят някои хора, а е изпълнено с фин материален елемент – етер. Умът, чувствата и жизнеността, тоест компонентите на психиката, имат невидима за окото форма. Те проникват и се разпространяват в пространството (етер). Фините прототипи на форми пребивават в етера и след това се появяват в груби форми, например жизнената сила се проявява под формата на вени, артерии и циркулацията на кръвта и въздуха в тялото. Този момент е много важен за лекарите и психолозите. Нервно-съдовата система не дава живот на тялото, както твърди медицината, а е само проводник на жизнеността. Живо същество, тоест душа, изпълнява желанието си, като въздейства върху физическото тяло с помощта на финото тяло. А жизнената сила е елементът, който свързва финото тяло с физическото тяло, разпространявайки се през нервно-съдовата система. Основното противоречие между религията и науката са причините за произхода на живота. Жизнената сила е неуловима с физически методи, така че е невъзможно нейното присъствие да се докаже научно. Това е бариерата, която разделя медицината и психологията от разбирането на тайните на основата на живота. Поради тази бариера науката реши, че животът идва от взаимодействието на материалните елементи, тоест животът произлиза от материята, а не обратното, както твърди религията. Съществуването на фини материални форми в етера се потвърждава от съвременната наука, която изобрети телевизията, която ви позволява да прехвърляте форми от едно място на друго, като използвате свойствата на етера. Под влиянието на времето етерът претърпява следваща трансформация, в резултат на която се появява фина форма на въздуха - допир и въздух. Органът на допир се образува от въздуха. Мекота и твърдост, студ и топлина, наслада и болкаразбрани с помощта на допир. Движението на въздуха се забелязва например по люлеенето на клоните, а по подобен начин тялото се движи поради циркулацията на въздуха в него. Когато ни викат, ние чуваме името само благодарение на движението на въздуха, който носи и миризми. Въздухът е отговорен и за движението, смесването и нормалното функциониране на всички сетива. Той осигурява движението на въздушните течения, тоест ветровете, които са външни, изучавани от синоптиците, и вътрешни, изучавани от йогите и усещани чрез развито усещане за допир. Въздухът е това, което ви позволява да се доближите до източника на звук и други обекти на сетивно възприятие, сякаш много бързо се хвърлят жици между тях и нашите сетивни локатори, което ви позволява да улавяте информация отвън. Огънят идва от въздуха. Характеристиките на огъня са топлина, светлина, способност за смилане и асимилиране на храната, което показва наличието му в стомаха. Огънят се характеризира като отражение, топлина, сухота, излъчване и всички живи същества. Огънят затопля материята, превръща течността в пара, предизвиква глад, жажда и ги утолява. Например, ако човек няма апетит, това показва, че в стомаха му няма достатъчно огън и за да се излекува това заболяване, е необходимо да се възбуди елементът на огъня в пациента. Покорявайки се на по-висша воля, огънят взаимодейства със зрението и поражда вкуса - фина форма на водата. От вкуса възниква вода, която свързва различни материални елементи, както и езикът с неговите вкусови туберкули. Синът на водата - езикът - е свързан с нея и затова винаги е навлажнен със слюнка. В самото начало той усеща един вкус, който скоро, комбинирайки се с различни вещества, придобива богата гама, осигурена от смес от сладки и горчиви, лютиви и стипчиви, кисели и солени вкусове. Водата се счита за елемент, противоположен на огъня и се характеризираспособности за намаляване на топлината, овлажняване и разреждане на други вещества, подпомагане на смесването им. Водата означава течното състояние на материята, нейната течливост, например металът, изливащ се от доменна пещ, в този момент е в състояние на елемента вода. Водата носи чувство на удовлетворение, поддържа живота, непрекъснато допълва резервоарите, омекотява предметите. Освежава, почиства и утолява жаждата. Тоест животът зависи от водата и е невъзможно да се замеси тесто или да се готви супа без вода, както е невъзможно да се отглеждат култури в безводна зона. Според върховната воля на Господ, водата се съчетава с вкуса и поражда миризмата - финият елемент на земята. В резултат на това се появява земята, противоположна на въздуха, и органът на обонянието. Оригиналната единствена миризма е ароматът на земята, който, смесвайки се с различни вещества, придобива различни нюанси. Тя може да бъде смесена, отблъскваща, приятна, слаба, силна, сладка, остра, кисела... Земята е вместилище за всички останали елементи и същества, това нейно свойство се проявява в строителството на къщи и производството на кани. В него присъстват всички останали елементи: звук, етер, въздух, огън и вода. Земята е продукт на последната трансформация. Така звукът е причината за небето, небето е причината за въздуха, въздухът е причината за огъня, огънят е причината за водата и водата е причината за земята. Небето има само звук, въздухът има звук и допир, огънят има звук, допир и форма, водата има звук, допир, форма и вкус, а земята има звук, допир, форма, вкус и мирис. Следователно, земята е фокусът на качествата, присъщи на други елементи, и е конгломерат от всички елементи. И причината за всички тези елементи е Сиянието, Светият Дух, произлизащ от Господа, тъй като източникът на цялото творение на материалната природа е Единият Господ. Първоначално от Светия Дух на Господаизлиза звук и след това от звука, постепенно трансформирайки се, произлизат останалите елементи на космоса. И така, ние разказахме как се осъществява проявлението на духовния план на битието на материалното ниво на живота. Описаните двадесет и четири елемента (включително времето, но без истинското его), към които са добавени желание, омраза, щастие и страдание (в резултат на взаимодействието на сетивата и техните обекти), съставляват концепцията за полето на дейност, в което действа субектът, който осъзнава полето - душата - истинското Аз. Човек се състои както от душа, така и от тяло, състоящо се от съвкупности от материални елементи. Душата не може да бъде намерена по материален начин, но тялото може, така че материалистите отричат душата. Тялото е отражение на всички тези фактори и в него се случват шест вида промени: раждане на тялото, растеж, съществуване, възпроизводство, разпадане и изчезване. Така полето има преходен материален характер. Душата обаче има друга природа – вечна. Живо същество в материалния свят изпитва страдание и удоволствие под въздействието на универсален закон, който еднакво действа върху всички съществуващи.