Елена Светлова бълг
Елена Светлова българка - не непременно православна
— Елена Александровна, вие се занимавате с мониторинг на социологическите изследвания на религиозния живот в продължение на 40 години, тоест от съветско време. Как успяхте да получите надеждни резултати от анкети, когато вярата в Бог може да струва кариера на човек? И децата бяха кръстени, и мъртвите бяха погребани тайно.
Да, това беше време, когато много хора криеха своите религиозни убеждения. Ние официално смятахме, че по-голямата част от населението са атеисти. Не беше точно така. Действителното ниво на религиозност беше с порядък по-високо от официалната статистика, която го оценяваше на 15–20 процента. Всъщност имаше 45-50% вярващи, ако вземем средното за страната. В Москва - около 35%, а в Централна Азия - около 70-80%. Много зависеше от спецификата на региона. Въпросниците бяха анонимни, но хората все пак се страхуваха да отговорят на директен въпрос и аз трябваше да разкрия истината с помощта на други индикатори. Моята задача беше да видя обективна картина. Ръководството, разбира се, беше недоволно, например, от резултатите от проучване в Таджикистан: „Елена Александровна, защо имате 40 процента вярващи сред комунистите и 70 процента сред комсомолците?!”
— Ясно е, че подобни резултати никак не се харесаха на властите!
- В съветско време имаше нагласа, че необразованите, нискоинтелектуалните хора са най-податливи на влиянието на религията. Но съм доказал обратното. Тогава не можех да правя никакви публикации - резултатите от изследванията бяха под грифа за секретност. Едва през 1990 г. първата ми работа върху секуларизацията беше публикувана в списанията Science and Religion и Sociological Research.
— И днес хората откровено отговарят на въпроси относно своитерелигиозност?
„Сега всичко е точно обратното. Вярващите имат повишено самочувствие. Ако в СССР те трябваше да крият своите религиозни убеждения, днес последователните атеисти могат да изпитат трудности. Следователно социолозите трябва да вземат предвид факта на „латентния“ атеистичен мироглед на населението, а именно да обърнат внимание на маркерите на нерелигиозно съзнание и поведение. Много атеисти се опитват да не рекламират своите вярвания и често отиват в позиция „трудно да се каже“. Или в "блатото" - както аз наричам тези, които се колебаят между вярата и неверието. Хората се страхуват от директни признания на атеистични позиции. В разговор те признават, че се чувстват неудобно, неудобно. Между другото, атеистите понякога се обиждат, когато ги наричат невярващи. Те също вярват, но не в свръхестествени сили, а в човека, в неговите способности и т.н.
—Нивото на религиозността в страната продължава да расте?
Да, тази тенденция продължава. Въпреки това през последните пет-осем години, от 2008 г. насам, нивото на религиозност на населението остава почти непроменено в единадесетте области на България, включени в нашето наблюдение. Например, според нашите данни нивото на религиозност на населението в Москва през 1996 г. е достигнало 50 процента, до 2008 г. е нараснало до 62%, през 2014 г. - 64%, през 2015 г. - 63%. Три процента в социологията е нивото на статистическа грешка. В столицата съотношението между религиозно и нерелигиозно население през 2015 г. е 6:1 и заема едно от водещите места в изследваните от нас субекти на федерацията.
—Бих искал да знам колко от вярващите са църковни хора, които спазват всички правила на култовото поведение?
— Виждаме намаляване на нивото на въцърковяване на вярващите. Говорим за тези, които често посещават местата за поклонение(църква, джамия, молитвен дом и др.), редовно участва в религиозни празници и извършва всички ритуали. И ако през 2010 г. в Московска област 45 процента от анкетираното религиозно население отговаряше на тези изисквания, то през 2015 г. броят на такива убедени вярващи в Москва не надвишава 30 процента. Най-много - 38 процента - са тези, които редовно участват в религиозни празници. 27 на сто се молят често, 12 на сто от вярващите се изповядват и причестяват, а 15 на сто спазват пости. Показателно е, че 30 процента от тази група, почти всеки трети, изобщо не са участвали в религиозни церемонии.
Социологическо проучване, проведено в България като цяло през 2012 г. от колегата д-р Юлия Юриевна Синелина, показа, че само 17–18 процента от населението редовно чете Евангелието (Корана) и се моли, а само един процент от населението чете сутрешното и вечерното правило.
Вторият раздел на социологическия анализ засяга конфесионалната самоидентификация. И тук виждаме по-размазана картина.
- Социалният портрет на нерелигиозните московчани не се е променил до 2015 г. Групите на „невярващите” и „атеистите” най-често включват роден московчанин, българин, на възраст от 18 до 29 години, с незавършено висше и висше образование, от групи инженерно-технически работници и студенти, със среден материален доход.
—Чудя се дали полкът на атеистите изобщо е пристигнал?
- Да, нерелигиозното население на мегаполиса леко се е увеличило през последните 5 години: от 10 на 17 процента. И половината от тази група са убедени атеисти.
След като анализирахме отговорите на респондентите на въпроса „Промяна в отношението към религията през целия живот“, идентифицирахме следната динамика: досамо 8% от вярващите се преклониха пред атеистична позиция: „Бях вярващ, станах невярващ“. Но два пъти повече респонденти промениха мирогледната си позиция в полза на религията: „Бях невярващ, станах вярващ“.
— Известно е, че Фьодор Михайлович Достоевски е обмислял идеята на романа „Атеизъм” – за онези български хора, които губят вярата си. На писателя се приписва фразата „Да си българин, значи да си православен“. Православието за българите въпрос на вяра или национална идентичност?
— Прав си: респондентите толкова често казват: „Българин означава православен. Татар означава мюсюлманин. Московчани бяха попитани към каква религия принадлежат. Уви, не всеки разбира, че да се смяташ за православен означава да си религиозен човек. Много респонденти, макар да посочват във въпросника, че са невярващи или атеисти, в същото време се смятат за православни. Най-голямо несъответствие между конфесионална и религиозна самоидентификация се отбелязва именно сред българското население.
През 2014 г. 81 процента от населението се идентифицира с православието, а 64 процента се позиционират като вярващи. Прави впечатление, че през 2008 г. 75 на сто са се самоопределили като православни. Като цяло нивото на конфесионална идентичност сред московчани непрекъснато се повишава. И през последните две десетилетия във всички региони на България наблюдаваме подобна картина.
Активизирането на националната идентичност често се обяснява с политическата солидарност. Като пример ще цитирам такава конфесионална принадлежност като ислямския уахабизъм.
— Съгласно Конституцията на страната ни Църквата е отделена от държавата, но въпреки това играе все по-видна роля в обществения и дори политическия живот на България. По-голямата част от населението изглеждаприветства това състояние на нещата?
Ако през 2010 г. всеки четвърти московчанин се съгласява с тезата „Православието трябва да стане държавна религия“, то през 2014 г. такива вече са 40%. Отново има много повече гласове „за“ сред вярващата публика. И накрая, само около половината от нашето население е за това Църквата да бъде отделена от държавата.
На свой ред 79% от нерелигиозното население е за отделяне на църквата от всяка деноминация от държавата. Но делът на невярващите е изключително малък сред нас. И все пак, въпреки значителната клерикализация на общественото съзнание, днес не може да се каже, че положителната оценка на дейността на Църквата в обществото нараства. През 2010 г. 43 процента от московчани смятат, че "църквата и религиозните институции играят положителна роля в живота на индивида и обществото, ако влияят на правителствените решения". През 2014 г. вече 40 на сто са били съгласни с това, а през 2015 г. едва 32 на сто от жителите на мегаполиса са споделяли тази позиция. Твърде много, разбира се, но тенденцията може да се проследи.
— Повечето българи обаче все още вярват на Църквата?
— Да, вотът на доверие е колосален. В сравнение с други обществени структури Църквата е безспорен лидер. Тази ситуация се наблюдава от две десетилетия. Църквата днес има само един конкурент – президента на България. Между другото, в началото на 2000-те години Църквата заемаше първо място по доверие. Последва армията и едва след това президентът. През последните 5-7 години, както видяхме, РПЦ малко губи влиянието си.
—Каква е ролята на религията за московчани?
- В съхраняването на традициите и националната култура, във възпитанието на нравствени насоки. Голямо значение се отдава на психологическата и духовна функция на религията. Това се сближаваогромното мнозинство вярващи, както православни, така и мюсюлмани, до 95 процента. Около половината от невярващите и атеистите споделят тази позиция. В същото време е претенциозно да се говори за толерантността на тази част от населението към религията. Съдете сами: 38 процента смятат, че "религията има отрицателно въздействие върху психичното здраве на хората", 42 процента са убедени, че "религията разделя хората, допринася за разпалването на религиозна и национална омраза", а 54 процента са съгласни, че "религията ограничава свободата на избора, пречи на участието на човек в обществени дейности". А тезата "Религията не играе роля в обществото" се споделя от 10 на сто от вярващите и 34 на сто от нерелигиозното население.
— Всички търсим и търсим национална идея, но ето я - силата, самите връзки, които могат да сплотят хората. Какво е вашето мнение?