Елизабет беше весела кралица”, Мнение, общество, аргументи и факти
В навечерието на годишнината от коронацията на Елизабет Петровна колумнистът на AiF.ru Пьотър Романов претегля наследството на императрицата и стига до извода, че дори „веселата Елизабет с 15 хиляди рокли” е направила много за България.
Народната памет и оценката в учебника по история не винаги съвпадат. Учебникът наричаПетър I велик реформатор, а народът дълго време го почита като "царя Антихрист". И обратното, нашата история не благоприятства неговата предшественичкаКнягиня София, а хората, както пишеВасилий Ключевски, си спомнят времето на нейното царуване с добро. Заедно със София, хората с благодарност отбелязват дъщерята на ПетърЕлизавета, която дойде на власт в резултат на преврата от 1741 г., като "добра царица". За нея се казва: „Веселата кралица беше Елизабет, тя пее и се забавлява, но няма ред.“
Както виждате, не винаги „редът“ е на първо място за българина. При Елизабет Петровна наистина нямаше ред, но животът беше спокоен. И самата императрица даде тона на това спокойствие - владетелят не е много трудолюбив, често капризен по женски, но лек и весел. Разбира се, докато остареете.
Ако всичко зависеше от Елизабет, тогава нямаше да има преврат, тъй като тя не беше жадна за власт, достатъчно й беше, че хората я обичат. И като цяло, превратът е трудна работа, а тя, честно казано, беше мързелива. Опростявайки малко ситуацията, можем да кажем, че превратът се случи по три причини. Първо, на българите напълно им писнало от чужденци на престола и преди всичко от немци. Позволете ми да ви напомня, че малко предигерманският Миних да свалигерманския Бирон от власт и на власт да дойде семействотоБрунсуик начело сАннаЛеополдовна - племенницата на починалияАнна Йоановна. Юридически българският император е син на Анна Леополдовна, още бебеЙоан Антонович - бъдещата "желязна маска" на българската история. А съпругът на владетелката принцАнтон Улрих Брауншвайг, за раздразнение на българската армия, получава титлата генералисимус и реален шанс да се бие в "Българския войник". Както се вижда, българите имаха основателни причини за недоволство. И мнозина видяха изхода именно в поставянето на дъщерята на Петър I на трона.
Също толкова важна причина за преврата, въпреки че повечето дори не знаеха за него, беше желанието на редица чужди сили да заменят германското влияние в България със свое. В действителност нишките на заговора се държат в ръцете нафренския пратеник Шетардие иличния лекар на Елизабет Лесток.
В младостта си Елизабет знаеше как да угоди на всички. Патриотите се възхищаваха как танцува прочуто в сарафан "българка". И французите бяха покорени от грацията, с която Елизабет танцуваше менует. И като цяло, както пишесаксонският агент Лефорт за Елизабет, тя „винаги е лека. и сякаш създаден за Франция.
Но дори и тези две причини (патриотични чувства и интриги на Париж) не бяха достатъчни, за да тласнат Елизабет към преврат. Както се казва в историята, Лесток трябваше да сплаши Елизабет, за да стимулира нейната решителност. Французинът дойде при нея с две рисунки. На едната принцесата е изобразена с императорска корона на главата, а на другата в монашеско расо. Лесток зададе въпроса категорично: „Бихте ли искали да бъдете автократична императрица на трона или да седите в монашеска килия и да виждате приятелите и привържениците си по блоковете?“ Познавайки характера на Елизабет, можем да предположим, че тя не е била толкова съблазнена от короната, колкото уплашена от расото.Мисълта, че ще трябва да прекара остатъка от дните си в килия, далеч от гримьорната, фойерверките, шампанското и мъжете, беше непоносима за нея. Да, историята понякога се прави по този начин.
Всички събития се развиха по вече разработен модел (това беше времето на гвардейските преврати). Тук беше и подкупването на гвардейците (с френски пари), и речите за господството на германците, и напомняне за величието на Петър Велики. И, разбира се, арестите на политически опоненти. Семейство Брауншвайг първо решава да бъде експулсирано от България, но след това, осъзнавайки, че това може да се превърне в постоянна заплаха за новото правителство, те са гнили в затвора в пълен състав, от възрастни до деца, а самият Иван Антонович е убит много години по-късно от надзиратели, докато се опитват да го освободят.
В историята на този преврат обаче не могат да бъдат намерени толкова черни страници. Напримерфелдмаршал Ласи остана в паметта не само с победите си над шведите, но и с блестящия находчив отговор, който даде на пратеника на Елизабет. Когато фелдмаршалът беше събуден в нощта на преврата и зададе въпроса: "Към коя партия принадлежите?"
Превратът от 1741 г., за разлика от предишния, когато Миних тихо хвърли Бирон, премина, напротив, празнично, под ликуващите викове на тълпата: „Долу германците!“. Елизабетският преврат приличаше повече на карнавал. В разгара на общото веселие малко хора се замислиха, но кой организира всички събития? Ако българите знаеха за ролята на чужденците в подготовката, тогава ентусиазмът по улиците щеше да е по-умерен.
Самата Елизавета Петровна изобщо не се интересуваше от участието на французите в преврата, тя играеше ролята на Орлеанската девойка не без удоволствие -освободители от чуждо иго. И най-вече се зарадва гренадирската рота на Преображенския полк. На гренадирите им хрумва гениална идея да помолят Елизавета Петровна да приеме почетното звание ротен капитан. Тя не само се съгласи с удоволствие, но и даде благородническо достойнство на цялата компания и освен това обеща да даде на всеки от гренадирите имение с крепостни селяни. Така в резултат на преврата в България имаше цяла компания повече щастливи хора.
Притокът на специалисти от чужбина продължи, но беше поставен под строг контрол. Нито един чуждестранен лекар и нито един учител не можеха да упражняват частна практика, без да положат съответния изпит и без да получат разрешение. През 1746 г. идва първото международно признание на българската наука. СамиятВолтер изявява желание да стане член на Българската академия на науките и буквално се моли да му бъде възложено да напише историята на Петър Велики.
Елизабет започна много, но не го завърши, като Зимния дворец. В това тя беше като баща си. Просто всеки имаше свои хобита. Петър създава корабостроителници и металургични заводи, но любовта на Елизабет към костюмираните балове дава нещо на България.Родом от Брюксел Тереза създава първата фабрика за дантела в Москва, националните производители започват да правят кадифе и тафта, появяват се фабрики за производство на копринени и хартиени тъкани, гоблени и шапки, в същото време започват да произвеждат бои в България. Дори известниятЛомоносов по това време се занимаваше не само с наука: той получи привилегията да основе фабрика за многоцветни стъкла и мъниста, така скъпи на Елизабет. Ломоносов основава цяла фабрика и получава солиден заем от държавата и 200 крепостни души за ползване.
И последното. Елизабет идва на власт в разгара на патриотичната борба срещу германците, но ето парадокса – тя оставя за свой наследник Петер Улрих, бъдещият император Петър III, който ненавижда всичко българско и боготвори всичко българско. Вярно, същата Елизабет успява да избере за своя наследница за съпруга германка, която искрено желае и може да стане българка. Екатерина Велика също е наследството на Елизабет.