Есциталопрам (Escitalopramum) - инструкции за употреба, прегледи
Съдържание
латинско име[редактиране]
Фармакологична група[редактиране]
Характеристики на веществото[редактиране]
Есциталопрам е SSRI антидепресант, S-енантиомер на циталопрам.
Фармакология[редактиране]
Механизмът на антидепресивното действие на есциталопрам вероятно е свързан с повишена серотонинергична активност в ЦНС в резултат на инхибиране на невронното обратно поемане на серотонин. In vitro и in vivo проучвания при животни показват способността на есциталопрам силно селективно да инхибира обратното захващане на серотонин в невроните в ЦНС с минимален ефект върху обратното захващане на норепинефрин и допамин.
Есциталопрам е поне 100 пъти по-мощен инхибитор на обратното захващане на серотонина от R-енантиомера. Толерантност при моделиране на антидепресивния ефект не се развива при продължително (до 5 седмици) приложение на плъхове. Есциталопрам не взаимодейства или има много слаба способност да се свързва със серотонин (5-HT1-7) или други рецептори, вкл. с алфа- и бета-адренергични рецептори, допамин (D1-5), хистамин (H1-3), мускаринови (M1-5) и бензодиазепинови рецептори (антагонизъм към мускаринови, хистаминови и адренергични рецептори, вероятно причинява различни антихолинергични, седативни, сърдечно-съдови странични ефекти на други психотропни лекарства). Есциталопрам също не се свързва или има много нисък афинитет към различни йонни канали, включително Na+, K+, Cl- и Ca 2+ канали.
Фармакокинетиката на есциталопрам е линейна и зависима от дозата, когато се приема в единични и многократни дози (в диапазона 10-30 mg / ден). Таблетки и перорален разтвор, съдържащиесциталопрам оксалат, биоеквивалент. Абсорбцията на есциталопрам не зависи от приема на храна. Когато се прилага като еднократна доза от 20 mg, Tmax е около 5 ч. Свързването на есциталопрам с човешките плазмени протеини е приблизително 56%. Когато се приема 1 път на ден, равновесната плазмена концентрация се установява в рамките на приблизително 1 седмица от лечението. В стационарно състояние плазмените нива на есциталопрам при млади здрави индивиди са 2,2 до 2,5 пъти концентрацията след еднократна доза.
Есциталопрам се метаболизира основно в черния дроб, за да образува S-деметилциталопрам (S-DCT) и S-дидеметилциталопрам (S-DDCT). In vitro проучвания с използване на човешки чернодробни микрозоми показват участието на CYP3A4 и CYP2C19 изоензими в процеса на N-деметилиране на есциталопрам. В човешката плазма преобладава непроменен есциталопрам. В равновесно състояние концентрацията на S-LCT в плазмата е приблизително 1/3 от концентрацията на есциталопрам. Нивото на S-DDCT не е определено при повечето субекти. Проучванията in vitro показват, че фармакологичната активност на есциталопрам (инхибиране на обратното захващане на серотонина) надвишава тази на S-LCT най-малко 7 пъти, S-DDCT с 27 пъти, което показва, че метаболитите не допринасят значително за антидепресантния ефект на есциталопрам. S-DCT и S-DDCT също не си взаимодействат или имат много слаб афинитет към серотонин (5-HT1-7) или други рецептори, вкл. алфа- и бета-адренергичните рецептори, допамин (D1-5), хистамин (H1-3), мускаринови (M1-5) и бензодиазепинови рецептори, не се свързват с различни йонни канали, включително Na +, K +, Cl - и Ca 2+ канали.
Доказано е, че след перорално приложение есциталопрам се определя в урината в непроменена форма (около 8%) и във форматаS-DCT - 10%. Оралният клирънс на есциталопрам е 600 ml/min, от който приблизително 7% е бъбречен. Терминал Т1/2 около 27–32 ч.
Приложение[редактиране]
Според Държавния регистър есциталопрам е показан за лечение на депресия, панически разстройства (включително агорафобия).
Според Physicians Desk Reference (2009), есциталопрам е показан за лечение на голямо депресивно разстройство, генерализирано тревожно разстройство.
Есциталопрам: Противопоказания[редактиране]
Свръхчувствителност, едновременна употреба на МАО инхибитори, възраст до 18 години.
Употреба по време на бременност и кърмене[редактиране]
По време на бременност е възможно, ако очакваният ефект от терапията надвишава потенциалния риск за плода.
Кърмещите жени трябва да спрат или да кърмят, или да приемат есциталопрам.
Странични ефекти на есциталопрам[редактиране]
От страна на кръвта и лимфната система: неизвестна - тромбоцитопения.
От страна на имунната система: рядко - анафилактични реакции.
От ендокринната система: неизвестна - недостатъчна секреция на ADH.
Метаболитни и хранителни нарушения: често - загуба на апетит, повишен апетит, наддаване на тегло; рядко - загуба на тегло; неизвестно - хипонатриемия, анорексия.
От страна на психиката: често - безпокойство, безпокойство, необичайни сънища, намалено либидо, аноргазмия (при жени); нечесто - бруксизъм, възбуда, нервност, пристъпи на паника, объркване; рядко - агресия, деперсонализация, халюцинации; неизвестни - мания, суицидни мисли, суицидно поведение. Случаи на суицидни мисли и поведение са отбелязани по време на приема на есциталопрам и непосредствено след прекратяване на лечението.
От нервната система: често -безсъние, сънливост, замаяност, парестезия, тремор; рядко - нарушения на вкуса, нарушения на съня, синкоп; рядко - серотонинов синдром; неизвестни - дискинезия, двигателни нарушения, конвулсивни нарушения, психомоторна възбуда/акатизия.
От страна на органа на зрението: рядко - мидриаза (разширена зеница), зрително увреждане.
От страна на органа на слуха и нарушения на лабиринта: рядко - шум в ушите (тинитус).
От CCC: рядко - тахикардия; рядко - брадикардия; неизвестно - удължаване на QT интервала на ЕКГ, ортостатична хипотония.
От страна на дихателната система, гръдните органи и медиастинума: често - синузит, прозяване; рядко - кървене от носа.
От стомашно-чревния тракт: много често - гадене; често - диария, запек, повръщане, сухота в устата; рядко - стомашно-чревно кървене (включително ректално).
От страна на черния дроб и жлъчните пътища: неизвестни - хепатит, нарушена чернодробна функция.
От кожата и подкожните тъкани: често - повишено изпотяване; рядко - уртикария, алопеция, обрив, сърбеж; неизвестно - екхимоза, ангиоедем.
От страна на опорно-двигателния апарат и съединителната тъкан: често - артралгия, миалгия.
От страна на бъбреците и пикочните пътища: неизвестно - задържане на урина.
От репродуктивната система и млечната жлеза: често - импотентност, нарушена еякулация; рядко - метрорагия (маточно кървене), менорагия; неизвестно - галакторея, приапизъм.
От страна на тялото като цяло и нарушения на мястото на инжектиране: често - слабост, хипертермия; рядко - подуване.
Взаимодействие [редактиране]
лекарства, действащи върху централната нервна система. Трябва да се внимава, докато се приема есциталопрам с другилекарства с централно действие.
Въпреки че есциталопрам не засилва ефектите на алкохола (данни от клинични проучвания), както е в случая с други психотропни лекарства, едновременната употреба на есциталопрам и алкохол не се препоръчва.
Есциталопрам е несъвместим с МАО инхибитори.
Вещества, повлияващи коагулацията на кръвта
НСПВС, ацетилсалицилова киселина, варфарин и др. Освобождаването на серотонин от тромбоцитите играе важна роля в хемостазата. Епидемиологичните проучвания (както проучване случай-контрола, така и кохортно проучване) демонстрират връзка между употребата на психотропни лекарства, които влияят на обратното захващане на серотонина и честотата на кървене от горния стомашно-чревен тракт. В две проучвания едновременният прием на НСПВС, вкл. ацетилсалицилова киселина, потенцира риска от кървене. Въпреки че тези проучвания са фокусирани върху кървене от долния стомашно-чревен тракт, има причина да се смята, че е възможно кървене от други места, следователно, когато се приема есциталопрам и лекарства, които влияят на кръвосъсирването, е необходимо повишено внимание и наблюдение на параметрите на кръвосъсирването.
Литият може да засили серотонинергичния ефект на есциталопрам, така че трябва да се внимава, когато се използва заедно.
Има редки постмаркетингови съобщения за слабост, хиперрефлексия и нарушена координация при пациенти, използващи SSRIs и суматриптан. Ако употребата на суматриптан и SSRI (като флуоксетин, флувоксамин, пароксетин, сертралин, циталопрам, есциталопрам) е клинично оправдана, се препоръчва подходящо проследяване на пациента.
Карбамазепин, като индуцира микрозомални чернодробни ензими, може да увеличи клирънса на есциталопрам, което трябва да се има предвидс едновременното назначаване на тези лекарства.
Комбинираната употреба на единична доза ритонавир (600 mg), който е едновременно субстрат и мощен инхибитор на CYP3A4, и есциталопрам (20 mg) не е придружена от промяна във фармакокинетиката нито на ритонавир, нито на есциталопрам.
Проучванията in vitro не показват инхибиторен ефект на есциталопрам върху CYP3A4, CYP1A2, CYP2C9, CYP2C19 и CYP2E1. Въз основа на тези данни се очаква малък ефект върху метаболизма, медииран от тази група цитохром Р450 ензими in vivo.
CYP3A4 и CYP2C9 инхибитори
In vitro проучвания показват, че CYP3A4 и CYP2C9 са основните ензими, участващи в метаболизма на есциталопрам. Въпреки това, едновременното приложение на есциталопрам (20 mg) и ритонавир (600 mg), силен инхибитор на CYP3A4, не повлиява значително фармакокинетиката на есциталопрам. Тъй като есциталопрам се метаболизира от различни ензимни системи, инхибирането на един ензим не може значително да намали клирънса на есциталопрам.
Лекарства, метаболизирани с участието на изоензима CYP2D6 на цитохром Р450. Проучванията in vitro не показват инхибиторен ефект на есциталопрам върху CYP2D6. В допълнение, нивата на стационарно състояние на рацемата циталопрам не се различават значително между слабите и силните CYP2D6 метаболизатори. Това показва малка вероятност от клинично значим ефект на инхибиторите на CYP2D6 върху метаболизма на есциталопрам. Въпреки това, ограничени in vivo данни показват умерен CYP2D6 инхибиторен ефект на есциталопрам: едновременното приложение на есциталопрам (21 mg/ден за 21 дни) с трицикличния антидепресант дезипрамин (50 mg единична доза), субстрат на CYP2D6, води до 40% увеличение на Cmax и 100% увеличение на AUC на дезипрамин. Клиничното значение на това наблюдение е неизвестно. Въпреки това припри едновременно приложение на есциталопрам и лекарства, метаболизирани с участието на CYP2D6, е необходимо повишено внимание.
Прилагането на 20 mg/ден есциталопрам на здрави доброволци в продължение на 21 дни води до 50% увеличение на Cmax и 82% увеличение на AUC на метопролол (единична доза от 100 mg). С повишаване на плазменото ниво на метопролол се наблюдава намаляване на кардиоселективността. Едновременното приложение на есциталопрам и метопролол няма клинично значим ефект върху кръвното налягане и сърдечната честота.
Няма клинични проучвания за комбинираната употреба на електроконвулсивна терапия и есциталопрам.
Тъй като есциталопрам е активният изомер на рацемата циталопрам, тези две лекарства не могат да се използват едновременно.
Въз основа на механизма на действие на SNRIs (селективни инхибитори на обратното захващане на норепинефрин) и SSRIs (селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина), включително есциталопрам, и възможното развитие на серотонинов синдром, трябва да се внимава при едновременно приложение на есциталопрам с други лекарства, които могат да повлияят серотонинергичните невротрансмитерни системи, като триптани, линезолид (антибиотик). ic, който е обратим неселективен МАО инхибитор), литиеви препарати, трамадол, жълт кантарион. Не се препоръчва едновременната употреба на есциталопрам с други SSRIs, SNRIs и триптофан.
Има редки постмаркетингови съобщения за развитие на серотонинов синдром при употребата на SSRIs и триптан. Ако едновременното лечение с есциталопрам и триптан е клинично обосновано, се препоръчва внимателно проследяване на пациента, особено при започване на лечението и при повишаване на дозата.
Есциталопрам: Дозировка и приложение[редактиране]
Вътре, веднъж на ден, независимо от храненето.
Началната доза, в зависимост от показанията, е 5-10 mg / ден, сако е необходимо, дозата може да се увеличи до максимум 20 mg / ден.
Предпазни мерки[редактиране]
Есциталопрам трябва да се прилага само 2 седмици след прекратяване на лечението с необратими МАО инхибитори и 24 часа след прекратяване на лечението с обратим МАО инхибитор. Неселективните МАО инхибитори могат да се предписват не по-рано от 7 дни след спиране на есциталопрам.
При някои пациенти с паническо разстройство може да се наблюдава повишаване на тревожността в началото на лечението с есциталопрам, което обикновено изчезва в рамките на следващите 2 седмици от лечението. За да се намали вероятността от тревожност, се препоръчва да се използват ниски начални дози.
Есциталопрам трябва да се преустанови в случай на развитие на епилептични припадъци или тяхното засилване при фармакологично неконтролирана епилепсия.
С развитието на маниакално състояние, есциталопрам трябва да се прекрати.
Есциталопрам е в състояние да повиши концентрацията на глюкоза в кръвта при захарен диабет, което може да наложи корекция на дозата на хипогликемичните лекарства.
Клиничният опит с есциталопрам показва възможно повишаване на риска от опити за самоубийство през първите седмици от лечението и затова е много важно пациентите да се наблюдават внимателно през този период.
Хипонатриемия, свързана с намаляване на секрецията на ADH, рядко възниква по време на приема на есциталопрам и обикновено изчезва, когато се отмени.
С развитието на серотонинов синдром, есциталопрам трябва незабавно да се преустанови и да се предпише симптоматично лечение.
По време на лечението пациентите трябва да избягват шофиране и други дейности, които изискват висока концентрация на внимание и бързина на психомоторните реакции.
Условия на съхранение[редактиране]
Търговски наименования[редактиране]]
Ципралекс:филмирани таблетки 5, 10 и 20 mg; H. Lundbeck A/S (Дания)
Ленуксин, Мирацитол, Селектра, Елицея