Есе върху разказа Б
Саша съжали, че не знае немски. Питаше затворника как са с храненето, колко цигари получават на ден и защо няма прекъсвания в мините. Разбира се, Сашка няма да говори за живота си, тъй като няма с какво да се похвали. И с храната беше стегнато, и с боеприпасите. Нямаше сили да погребе момчетата. Дори аз, жив, нямах сили да копая окоп. Първата рота нямаше окопи и землянки, те се скупчиха в колиби. Само командирът имаше малка землянка. Нямаше сили, нямаше надежда, че утре врагът няма да дойде тук. Всичко подчертаваше несигурността на положението. За два месеца от всеки десет войници загиват девет.
Саша предизвиква съчувствие, уважение към себе си със своята доброта, състрадание, човечност. Войната не обезличи, не обезцвети характера на Саша. Той е любознателен и любознателен. Всяко събитие има своя гледна точка.
Писателят показва, че душата на мирния човек, станала душа на войник, не е загубила нищо от основните устои на човешкия морал.И неслучайно най-високата точка, кулминацията на разказа е сцената, когато дори под заплахата да бъде изправена пред военен съд, Сашка не иска да изпълни заповедта на командира на батальона - да застреля пленения немец. Може би точно този сблъсък между Саша и командира на батальона е продиктуван до голяма степен не от реалността на битките край Ржев, а от сегашния ни опит. Но ето това се оказа интересна история, че тя остро представи онова духовно здраве, което не позволява да се убие невъоръжен човек или да се наруши думата, дадена в листовката от името на народа.
Саша се чувства неудобно с почти неограничената власт над друг човек, той осъзна колко ужасна може да стане тази власт над живота и смъртта. Саша има голямо чувство за отговорност за всичко. Дори за неща, за които не можеше да отговаря. Той се срамува отГерманец за безполезна защита, за момчетата, които не бяха погребани. Той се опита да доведе затворника по такъв начин, че да не вижда нашите мъртви и още непогребани бойци, а когато все пак се натъкнаха на тях, Саша се срамуваше, сякаш беше виновен за нещо.
Саша се срещна на фронта и първата си любов - Зина. Но когато я вижда с друга, си тръгва, без да наранява Зина с излишни приказки. Не би могъл да го направи по друг начин.
Историята на Сашка е историята на един човек, който се е оказал в най-трудното време на най-трудното място в най-трудната позиция - войник.
Книгата на В. Кондратиев "Саша" е правдива, искрена, психологически точна. Помага на читателя да се вгледа в себе си. Четейки Саша, си представяте войната по различен начин. Истината не се забравя.