Есе за любимата ми книга
Непредсказуемостта на вълнуващия сюжет пленява въображението на читателя с есе за любимата ми творба, което разказва мистичната история на един червен свитък. Подлата измама на алчния кръчмар се превърна в кошмарно видение на дявола, който всяка година идва на Сорочинския панаир за своя свитък. Но именно тази мистериозна легенда помага на влюбените Грицка и Параска да заблудят своята скъперница и да се оженят. Тази история е написана от неизчерпаемия изобретател Николай Гогол в историята "Сорочински панаир".
В печката на баба ми пращят дърва за огрев, а аз, качвайки се на дивана, отварямлюбимата си книга „Сорочински панаир“Николай Гогол и бързият водовъртеж от събития ме отвежда в град Сорочинци.
Ще започна с историята зачервения свитък, който някакъв дявол, изгонен от ада, заложил на кръчмаря, след като се напил до кости. Въпреки това, напускайки механата, той се закани да се върне за нея след година. Алчният магазинер, без да мисли два пъти, изгодно продаде червен свитък на гостуващия тиган. По пътя той ограбил циганите и препродал откраднатото на търговката, която по някаква причина не успяла да се пазари след това и тя хвърлила червения свитък в огъня. Но свитъкът не изгоря и отново беше хвърлен на друга кола. Новият собственик, като се прекръсти, го наряза на парчета и го разпръсна на четирите страни. Кръчмарят се престорил на глупак при вида на завръщащия се дявол и го изгонил от кръчмата. Но по време на вечерната молитва на измамника свински муцуни се изкачиха във всички прозорци на къщата му. И оттогава всяка година наСорочинския панаир дяволът се появява, събирайки парчета от своя свитък. И сякаш трябваше да намери само последния ръкав.
Продължавам да разказвам за красотата на Малка България отлюбимата ми книга. Един прекрасен, летен ден е изпълнен с аромат на диви цветя и билки. Един след друг към панаира теглят фургони със селска стока. На една от тях седи пакостливата леля Хавроня Никифоровна, съпругата на Солопий Черевик, до красивата му доведена дъщеря, черновеждата Параска, неговата дъщеря. Момчетата гледат красавицата и един от тях, Грицко, след като напива стария Черевик, иска Параска. Но злата мащеха прекратява договора, неблагоприятен според нея.
Някакъв циганин, купуващ волове от натъжения Грицк, доброволно му помага да върне булката. На панаирния панаир има суматоха - мнозина изведнъж видяха червен свитък.
Притеснен Черевик с кръстника и дъщеря си се прибират у дома. По време на вечеря в прозореца им се качва лице на прасе. Изплашеният собственик грабва тенджера вместо шапка и изтичвайки на улицата, пада изтощен. Неговият кръстник се крие под полите на жена му.
На сутринта мрачният Солопий води кобилата си да продава на панаира. Забелязвайки ръкава на червен свитък на юздата й, той се втурва ужасен. Момчетата хващат Черевик и го обвиняват, че е откраднал собствената му кобила. Връзват му ръцете и го хвърлят в обора върху сламата. Неговият кръстник, който не се възстановява от ужасни нощни видения, също стига там. Те се оплакват един на друг за нещастната си участ.
Грицко, като спасител, се появява в плевнята и след известно убеждаване отново става годеник на Параски. Той не само освобождава пленниците, но връща кобилата на Солопий и дори намира купувачи за нея и продаденото от Черевик жито.
Сега нищо не пречи на младите хора да играят весела сватба и да живеят, живеят и правят добри пари.
Моята любима книга „Сорочински панаир“ от Николай Гогол осмива невежеството и алчността и ни учи, въпреки препятствията, да вървим уверено към целта си ивинаги го преследвайте.