Есен, обградена с голи листа (Владимир Белозерцев)
Есен обградена с голи листа, Безсрамно хвърля воала, Вика ми пред всички: - това е твоят танц! И ти ми прошепна с болка в гласа.
Ти шепнеше тихо: - Чакай, чакай, Не можеш да се разделиш с миналото толкова лесно, Ще започнеш да се въртиш с ветровита зеленина, Ще забравиш всичко в разгара на есенната страст.
Цялата тази страст ще се окаже празна И едва ли ще бъде по-добре с нея. Шепнеш тихо: - Чакай, чакай, Не слушай опияняващите ритми на есента.
Ти ми прошепна: - всичко е фантом, Не вярвай, не вярвай на есенното забавление. Всичко това е мимолетно, а след това Болката ще дойде и горчив махмурлук.
Листата ще си тръгнат, когато дойде зимата, И кой ще те стопли в бялата слана? Колко е просто, че е скъпо да се счупи И колко трудно е да се залепи това, което е счупено.
Но вихърът от листа, нейният есенен валс Той повтори: - ти си наш, ти можеш същото, Животът е това, което е днес, тук, сега, А не това, което беше или ще бъде по-късно.
Забравете всичко, което беше вчера. Утре и вчера са празни дни. Днес е игра на страст, любов! И утре... Утре може да не дойде.
Живейте в момента, който ви е даден, Ако този момент е по-ярък от цял живот. Не на всеки е писано да влезе в моя танц, Не на всеки е дадено да ме опознае по-добре.
Почувствай живота сам поне веднъж, Опитай плода, когато вече е узрял. Есенни пори огнена страст Вечността доминира над смъртния свят.
Колко просто е, почти като два пъти по две, Че страстта на любовта е началото на всичко. … Ти прошепна… И ярката листна маса Крещеше за вечността на мига!
Гледката на есенната голота опиянява, Нейната страст на ярка руменина, Примамваща въртящата се зеленина вътре, Във всепоглъщащия танц.
Върти се, върти се есенна зеленина И искам да вляза вътре имного страшно. И около, около, около главата. Силата на чувствата, изживяване на есента.