Есенна скица (Lipa Tulika)
Недалеч от "Обраслото езерце".
Беше много красиво дърво, ясен. И растеше на много красиво място, на склона на едно дере, което продължаваше надолу дълго време и сега беше зелено от трева и на места беше обсипано със златото на падащите листа.
Дървото, усещайки цялата тази красота и простори наоколо, разпростря всичките си четири ствола в различни посоки: и надясно, към къщите, и наляво, към спускането на дерето, а двата му основни, дебели клона се простираха, както подобава на дърветата, към небето.
Млад, но вече набиращ сила, нов клон също искаше да достигне до небето. Но това, очевидно, наруши хармонията на дървото и растежът му на втората или третата година от живота беше спрян, изсъхна.
Най-красивият и наклонен ствол, този, който сочеше към дерето и беше разположен успоредно на земята, беше изкусително топъл, гладък, издръжлив и привличаше погледите.
Отидох до него и се настаних, окачвайки чантата си на малка клонка. Отначало висях на този нисък, хоризонтален ствол на дърво, облегнат на гърдите си, след това направих леки лицеви опори от него, а след това притиснах гърба си към него, разперих ръце по протежение на еластичния топъл ствол и започнах да гледам гъсто падналите листа, ярък позлатен килим и падащи листа и два големи красиви клена, които подариха тези красоти на природата.
Млада жена с количка минаваше покрай него; красива раирана котка в бели „ръкавици“ и бял „чорапогащник“ вървеше с мека походка, без да бърза, грациозно през тези листа.
Ученичките тръгнаха към котката, загребаха листата с краката си, така че да шумоли още повече и да се отлепи малко от земята и да се смеят.
Котката от предпазливост скочи на високия парапет на оградата и също имаше жълти листа.
Момичетата минаха и котето също излезе от скривалището си изапочна внимателно да се спуска по дерето.
И над всичко това беше наситено синьо, нежно, но леко замислено небе. Наближаваха последните дни на топла есен.